Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Музика | Интервю |
Фарук Булсара: Моят глас
Статуята на Фреди Меркюри в Монтрьо
Меркюри, Фреди
Фреди Меркюри - със свои думи за своя живот / Прев. от англ. Надежда Розова . - София : Прозорец, 2010. - 208 с., 8 л. : ил. ; 20 см.
Ориг. зaгл. Freddie Mercury - his life in his own words / Greg Brooks, Simon Lupton .

Книгата е компилация от интервюта, давани от певеца в продължение на целия му живот. Заглавието е на Анапест.

Фреди:

Гласът ми създава проблеми от първите години по турнета, защото правехме наистина огромни обиколки, а понякога дори изнасяхме и дневни концерти. Представяте ли си ме мен на матине, сладури? В крайна сметка се появиха възли по гласните ми струни, противни мазоли в гърлото ми, и от време на време вредяха на вокалните ми умения. Причината е неправилната употреба на гласа, а ако веднъж ти се появят възли, не изчезват и винаги се появяват отново.

Веднъж, на концерт в Цюрих струва ми се, наистина пресипнах на сцената. „Боже, какво ще правя?", помислих си. Почти не можех да говоря, от устата ми не излизаше нито звук и се чувствах ужасно. Обикновено успявам да се преструвам, но това е възможно само до известна степен, после става нелепо. Затова си казах: „Майната му!", тръгнах си и оставих другите трима на сцената. Никога преди не съм подвеждал така публиката. По един или друг начин винаги съм съумявал да прескоча този етап и да довърша целия концерт. Тогава обаче се наложи да си тръгна и това адски ме вбеси. Откакто ми се случи, кошмарът не спира да ме преследва. Щом е станало веднъж, може да стане пак.

Понякога топлината от прожекторите не позволява на сухия лед да се издигне и се налага да пея в мъгла. Такива са рисковете на турнето, но е много дразнещо, защото наистина искаш да успееш да вземеш високите тонове. А вместо това пееш с една октава по-ниско, понеже не искаш да рискуваш, и на практика грачиш. На няколко фрази отварях уста, а отвътре не излизаше нито звук. Другите ми съчувстваха, но какво им оставаше? Не можеха да ми се разкрещят, че съм длъжен да имам глас. Много ми помагаха. Понякога, като стигна до висок тон, тъкмо отварям уста, и Роджър го изпява. Роджър пее много хубаво, Брайън също. Те бяха моите патерици, когато се нуждаех от тях.

g
t
f
19.06.2011 (пр. 04.04.2017) | Знаци: 1797 | Прегледи: 1194 | Сподели:

Съдържание / 61

Категории / 18

Имена / 39

Показалци / 8

Галерия / 50

Файлове / 4

Препратки / 2

По категории

Документалистика / 3

Есе / 3

Интервю / 4

История / 1

Мемоари / 24

Музика / 2

Наука / 9

Очерк / 3

Пародия / 1

Писма / 1

Предговор / 2

Публицистика / 3

Репортаж / 2

Романи / 1

Синопсис / 2

Стихове / 2

Философия / 1

Христоматия / 7

Посетете още

АНАПЕСТ

Анапест ДРАМОТЕКА

АНТОВЪ литархив

Buna Pomeranza

Yolina's Helvetia