Извадено от книгите, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Предговор
"1001 нощ", арабските имена: Из предговора на преводача
Книгата е
Хиляда и една нощ. Староарабски приказки. В 2 т. - София. Труд, 2004. 24 см.
Преводачи от арабски са Киряк Цонев и Славян Русчуклиев.Предговорът от Киряк Цонев е "Хиляда и една нощ" и зората на Арабско-ислямското просвещение.
Публикуваме извадки от предговора; бележки, отнасящи се към преводимостта, значенията, структурата и произхода на арабската именна система, както и някои фактичности относно имената на известни герои и названия на известни предмети от 1001 нощ, като Аладин, Шехерезада и грешката "сусам-сезам" (пропусната тук). Отговорността за филологическата валидност на цитираното са на автора.

Автор: Киряк Цонев

Тълкувателният аспект на арабско-ислямските имена е доста по-широк, отколкото може обикновено да се допусне. Той обхваща почти целия им обем, те по принцип са "преводими", при това не как да е, а именно в притежавания почти във всички вътрешен, свещено-магически смисъл, свързан с ислямската религия. Арабско-ислямската етимология влага вътрешен смисъл дори на понятието Аллах и на личното име на пророка - Мохамед.

Коренът на "Аллах" е общосемитски, а не само арабски. "Иллях" на староарабски (без определителния член "ал") е "бог" или "божество". Думата има и множествено число "аалиха" - "божества", като събирателно на идолите, на които са се кланяли доислямските езичници. (От същия корен е например еврейското "Елохим", произнасяно на арабски като "Аллахумма", но вече със смисъл на "всевелик Аллах".)

Съвременните европейски езици възприемат "Аллах" просто като име на мюсюлманския бог. Тази дума е безлична и именно по тази причина ислямската езиково-теологична практика смята, че Бог има друго, скрито име, което знае само Той и никой друг. Същевременно обаче самата тази дума всъщност е преводимо понятие. "Ал-лах" означава "Богът". Това не е който и да е "иллях", а именно Единственият, Богът на монотеизма, отхвърлящ категорично множественото число "аалиха" като израз на политеизма, на езичеството.

(...)

"Неизвестното име" на Аллах има своите синоними, които отразяват известни негови качества или субстанции, с които човек да може да се обръща с молитви към него. За запълването на тази "празнина" в арабския език съществуват още много (99 според традицията) думи, които са негови синоними и отразяват една или друга страна на неговата безкрайна неуловима същност: той е Халик - Първосъздател, Насир - Всепобеждаващ, Кахир - Съкрушаващ, Рахман - Всемилостив, Рахим - Милосърден, Касим - Разделящ (доброто от злото) и т.н. Така се раждат двете части на личното име на повечето мюсюлмани. Първата е "Абд-ул..." - "Раб на..." - и следва едно от тези 99 "имена на Аллаха". Тоест всеки е "Раб на бога" независимо дали вместо думичката "Аллах" е използван един от неговите свещени синоними. Не може да се произнасят отделно "Абдул" и "Наср" например, а винаги заедно - Абдул Наср, което ще рече Раб на Всепобеждаващия, Абдул Рахман - Раб на Всемилостивия, Абдул Салям - Раб на Мира, просто Абдуллах - Раб на Бога и т.н. Двете части са едно неразделно цяло, всеки е Раб! Установеното в нашенската езикова практика име Абдул просто не съществува, в най-добрия случай то може да бъде " Абде" (на литературен арабски - "Абду-ху", тоест Неговият, на Бога, раб). Религиозната практика се противопоставя и на прякото използване на едно от тези 99 имена като лично, макар че през последните десетилетия това все по-често се прави.

Името Мохамед (на арабски Мухаммад) също съдържа свещен "магически" смисъл. То произхожда от семитския корен ХМД, който дава основа и на други имена - Махмуд, Хамид (Абдул Хамид), Хамуди и т.н. Самият корен означава "възславям, възхвалявам (Бога)". Не кого да е, а именно Бога! В един от хадисите е казано: "Запитали Пророка кои имена обича най-много, а той отговорил: "Ма хуммида уа `уббида", тоест които възхваляват (Бога) и които стават негови раби! Това е и причината почти всички мюсюлмани по света да носят в името си това "абд" или "хмд"!

(...)

Нека се върнем към проблема за имената в "Хиляда и една нощ". Традиционни, останали отпреди исляма или създадени след неговото раждане, както бе казано, в повечето случаи те са "преводими". В "арабския" си смисъл те съдържат подобно на фамилията Големанов немалко информация за самите герои, за техния социален статус, материално положение, произход, характер. Този смисъл се съдържа не само в измислените, но и в историческите личности, които по рождение са ги получавали от бащите си в съответствие с религиозните догми. Така например Харун ар-Рашид се превежда като "Авраам (име на еврейския пророк, признаван от исляма като първи монотеист), вървящ по праведния път"; имената на неговите синове, водили помежду си дълга и кървава гражданска война за бащиния престол, са Амин и Маамун - и двете от един и същ корен, като първият е "верен, надежден, честен", а вторият - "заслужаващ доверие, надежден"; пълното име на халиф Мутауаккил, при това дадено му впоследствие, е Мутауаккил ли-л-Лях, тоест Уповаващ се на Аллаха, и т.н. Ако героят е Хасан, предварително се знае, че той е "добър" или "хубавец", Шамс ед-Дин е Слънце на религията, брат му Нур ед-Дин е Светлина на религията, типичното име за домашен роб е Масуд, сиреч Ощастливен (от това, че живее в домашни условия по-добре от събратята си), и т.н. Дори имената на главните герои, макар и персийски по своя произход, са записани така, че да звучат по арабски: Шахриар звучи като "Шахр иар", което ще рече "месец май", а Шахразад ("шахр зад") е "месецът стана дълъг", сиреч удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно. Впрочем същия смисъл това име има и в персийското му звучене. "Шахр-заде" в смисъл на "Лунната" - окончанието "-заде" е на фамилните окончания у нас "-ов" , "-ев" и т.н., и идва от арабския глагол "зад" - удължи се. И тъй като нашият превод е от арабския оригинал като първоизточник на приказките, ние сме възприели арабската транскрипция на това име - Шахразад, а не станалото традиционно и произхождащо от турското произношение Шехерезада (в литературния арабски език звукът "е" просто не съществува).

Да вземем друг пример - с твърде популярния и у нас Аладин. При това "европеизирано" произношение на името се губи целият му вътрешен смисъл. По този начин никой арабин не би го възприел за арабско. На арабски то звучи "Аля ед-Дин" - и автоматически смисълът му става "преводим": то означава "възвисяване на вярата". Това "извисяване" на малкото умно момче се усеща по цялото протежение на сюжета, когато то се превръща от уличник в благороден богаташ.

(с) Киряк Цонев

g
t
f
28.04.2010 (пр. 29.03.2017) | Знаци: 6652 | Прегледи: 3178 | Сподели:

Съдържание / 60

Категории / 18

Имена / 38

Показалци / 8

Галерия / 49

Файлове / 4

Препратки / 2

По категории

Документалистика / 3

Есе / 2

Интервю / 4

История / 1

Мемоари / 24

Музика / 2

Наука / 9

Очерк / 3

Пародия / 1

Писма / 1

Предговор / 2

Публицистика / 3

Репортаж / 2

Романи / 1

Синопсис / 2

Стихове / 2

Философия / 1

Христоматия / 7

Посетете още

АНАПЕСТ

Анапест ДРАМОТЕКА

АНТОВЪ литархив

Buna Pomeranza

Yolina's Helvetia