×

ДЕЦАТА НИ, СЕГАШНИТЕ (И ФРОЙД)

Възприемането на децата като психологически крехки е типично модерна концепция. В древни времена децата са били считани за миниатюрни възрастни, напълно оформени от раждането. През по-голямата част от историята на Западната цивилизация децата се били смятани за изконно зли. Работата на родителите и гледачите била да налагат изключителна дисциплина, за да ги социализират да живеят в света. Било е напълно приемливо да се използват телесни наказания и тактики за сплашване, за да се накара едно дете да се държи добре. Вече не е така.

Днес много от родителите, които виждам, са ужасени да не направят или да не кажат нещо, което ще остави детето им с емоционален белег, което според всеобщото мнение на по-късен етап в живота ще му причини емоционални страдания и дори психични заболявания.

Тази идея може да бъде проследена назад до Фройд, чийто новаторски психоаналитичен принос е, че преживяванията в ранна детска възраст, дори тези отдавна забравени или извън съзнателното осъзнаване, могат да причинят трайни психологически щети. За съжаление, прозрението на Фройд, че травмите в ранна детска възраст могат да повлияят на психопатологията на възрастния човек, се превърна в убеждението, че всяко трудно преживяване ни води към дивана на психотерапевта.

- - -

Защитавайки децата си от несгоди, дали не сме ги научили да се страхуват ужасно от тях? Укрепвайки самочувствието им с фалшиви хвалби и липса на реални последици, дали не сме ги направили по-малко толерантни, по-привилегировани и слепи за собствените им дефекти? Съобразявайки се с всяко тяхно желание, дали не ставаме виновни за настъпването на нова епоха на хедонизъм?

АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ

Промяната на парадигмата по отношение на болката води до масивно предписване на хапчета, за да се чувстваш добре. Днес повече от един от всеки четирима възрастни американци – и повече от едно на всеки двайсет американски деца – ежедневно взимат лекарства за лечение на психични заболявания.

Употребата на антидепресанти като паксил, прозак и селекса нараства в страните по целия свят, като САЩ оглавяват списъка. Повече от един на всеки десет американци (110 души на 1000) приема антидепресанти, следват Исландия (106/1000), Австралия (89/1000), Канада (86/1000), Дания (85/1000), Швеция (79/1000) и Португалия (78/1000). Сред двайсет и пет държави Корея е на последно място (13/1000).

Само за четири години употребата на антидепресанти е нараснала с 46% в Германия и с 20% в Испания и Португалия. Въпреки че няма данни за други азиатски страни, включително за Китай, можем да заключим за нарастващото потребление на антидепресанти, като разгледаме тенденциите в продажбите. В Китай продажбите на антидепресанти достигат 2,61 млрд. щ.д. през 2011 г., което е с 19,5% повече от предходната година.

Предписването на стимуланти (адерал, риталин) в САЩ се удвоява между 2006 и 2016 г., включително на деца под петгодишна възраст. През 2011 г. на две трети от американските деца с диагноза синдром на дефицит на вниманието е предписан стимулант.

Рецептите за седативни лекарства като бензодиазепините (ксанакс, клонопин, валиум), които също са пристрастяващи, се увеличават, може би за да компенсират всички онези стимуланти, които приемаме. Между 1996 и 2013 г. броят на възрастните, които са използвали рецепта за бензодиазепини в Съединените щати, се е увеличил с 67% от 8,1 милиона на 13,5 милиона души.

През 2012 г. са предписани достатъчно опиоиди, че да има по бутилка хапчета за всеки американец, а предозирането с опиоиди убива повече американци, отколкото оръжията и автомобилните катастрофи.

ВЪПРОСЪТ

Когато изследователите задават следния въпрос на хората в трийсет страни по света: „През последните четири седмици колко често сте имали телесни болки или наранявания? Никога, рядко, понякога, често или много често?“, установяват, че американците съобщават за болка по-често от всяка друга страна.

Трийсет и четири процента от американците казват, че изпитват болка „често“ или „много често“, в сравнение с 19% от хората, живеещи в Китай, 18% от тези в Япония, 13% в Швейцария и 11% в Южна Африка.

Въпросът е: защо във времена на безпрецедентни богатства, свобода, технологичен прогрес и медицински напредък, изглежда, сме по-нещастни и изпитваме повече болка от всякога?

Причината, поради която всички сме толкова нещастни, може би се крие в това, че се стремим толкова усилено да не бъдем нещастни.