Извадено от книгите, от мрежата, от чекмеджето и от всякъде
За контакти:
Под редакцията на Огнян Антов

По категории

Посетете още

Наука
Анна Лембке за света на болката и удоволствието (1)
Книгата е
Лембке, Анна
Допаминов свят : Къде е границата между болката и удоволствието / Анна Лембке ; Прев. от англ. Боян Костов . - София : Изток-Запад, 2022. - 256 с. : с ил. ; 22 см.
Ориг. загл. Dopamine nation. Finding balance in the age of indulgence / Anna Lembke.
Съдържа: Библиогр. с. 233-246. - Азб. показалец
ISBN: 978-619-01-0940-2
УДК 159.942+159.923
* Автор на цитатите: Анна Лембке (САЩ). Заглавията с ПОВДИГНАТИ букви са на Анапест (Огнян Антов). Цитира се със съкращения.

ПРОБЛЕМЪТ

Тази книга е за удоволствието. Както и за болката.

Защо?

Защото сме трансформирали света от място на недостиг в място на огромно изобилие: наркотици, храна, новини, хазарт, пазарувания, игри, текстови съобщения, секстинг, фейсбук, инстаграм, ютюб, туитър... Огромният брой, разнообразие и потенциал на крайно възнаграждаващите стимули днес е зашеметяващ. Смартфонът е съвременната медицинска инжекция, доставяща цифров допамин по 24 часа на ден, 7 дни седмично за вечно свързаното поколение.

Учените разчитат на допамина като един вид универсална валута за измерване на потенциала за пристрастяване на всяко преживяване. Колкото повече допамин се отделя от системата за възнаграждения на мозъка, толкова по-пристрастяващо е преживяването.

В допълнение към откриването на допамина, едно от най-забележителните неврологични открития през миналия век, е, че мозъкът обработва удоволствието и болката на едно и също място. Освен това удоволствието и болката са противоположните страни на един баланс.

Всички сме преживели момент, в който жадуваме да изядем второ парче шоколад или някоя хубава книга, филм или видеоигра да продължи вечно. В този момент на жадуване мозъчният баланс между удоволствието и болката се накланя към страната на болката.

НЕЙНИЯТ ЛИЧЕН ПРИМЕР

Когато бях на около четирийсет години, развих нездравословна привързаност към романтичните романи. Моят стартов наркотик беше „Здрач“, паранормален роман за тийнейджъри вампири. Достатъчно се срамувах, че го чета, пък да не говорим да призная, че съм очарована от него.

„Здрач“ уцелва това сладко място между любовна история, трилър и фентъзи, идеалното бягство в средата на моя жизнен път. Не бях сама. Милиони жени на моята възраст четяха и бяха фенове на „Здрач“. Само по себе си нямаше нищо необичайно в това, че съм се запалила по тази книга. През целия си живот винаги съм била читател. Различното беше това, което се случи впоследствие. Нещо, което не можех да обясня въз основа на предишните си наклонности или житейски обстоятелства.

След като приключих със „Здрач“, прочетох всеки роман за вампири, до който успях да се добера, след което преминах към книги за върколаци, феи, вещици, некроманти, пътешественици във времето, ясновидци, телепати, огнетъкачи, магьосници, медиуми и т.н. Разбирате какво имам предвид. В един момент кротките любовни истории вече не ме задоволяваха, затова започнах да търся все по-пикантни и еротични интерпретации на класическата фантазия „момче среща момиче“.

Спомням си, че бях шокирана от това колко лесно ми беше да намеря експлицитни секс сцени по рафтовете за белетристика в кварталната библиотека. Притесних се, че децата ми имат достъп до тези книги. Най-пикантното нещо в местната ми библиотека, докато растях в Средния Запад на САЩ, беше „Там ли си, Боже? Аз съм, Маргарет“1.

Нещата ескалираха, когато по настояване на един мой технически по-грамотен приятел се сдобих с киндъл. Без повече чакане на книги да бъдат доставени от друг клон на библиотеката или криене на еротични книги зад медицинските списания, особено когато съпругът ми и децата бяха наоколо. Сега с две движения на китката и едно кликване имах всяка книга, която пожелавах, незабавно, навсякъде и по всяко време: във влака, в самолет, докато чакам да ме подстрижат. Вече можех без особено усилие да чета „Тайната на забранената книга“ от Карън Мари Монинг, а да кажа, че в ръцете ми е „Престъпление и наказание“ от Достоевски.

Накратко, станах сериен читател на масова литература в еротичния жанр. Веднага след като завършвах една електронна книга, преминавах към следващата: четях, вместо да се социализирам, четях, вместо да готвя, четях, вместо да спя, четях, вместо да обръщам внимание на съпруга и децата си. Веднъж, срамувам се да призная, занесох своя киндъл на работното си място и четох в почивките между пациентите.

- - -

Широката дефиниция на понятието зависимост е продължителната и компулсивна консумация на дадено вещество или поведение (хазарт, игри, секс) въпреки вредата от него за нас и/ или други хора.

ПОЛОЖЕНИЕТО В САЩ

Един от най-големите рискови фактори за пристрастяването към който и да е наркотик е лесният достъп до този наркотик.

Настоящата опиоидна епидемия в САЩ е трагично и убедително доказателство за тази хипотеза. Четирикратно нарасналото предписване на опиоиди (оксиконтин, викодин, трансдермален фентанил) в Съединените щати между 1999 и 2012 г., съчетано с широкото разпространение на тези опиоиди до всяко кътче на Америка, води до растящи нива на пристрастяването към опиоиди и свързаните с това смъртни случаи.

На 1 ноември 2019 г. работна група, основана от Асоциацията на училищата и програмите за обществено здраве (ASPPH), публикува доклад, в който се стига до следното заключение: „Огромното разширяване на предлагането на силни (не само силни, но и дълго действащи) опиоиди по рецепта доведе до мащабно увеличаване на зависимостта от опиоиди по лекарско предписание и прехода на мнозина към незаконни опиоиди, включително фентанил и неговите аналози, което впоследствие доведе до експоненциално нарастване на случаите на предозиране.“

По същия начин намаляването на предлагането на пристрастяващи вещества намалява възможностите за използване и риска от пристрастяване и свързаните с това вреди. Естествен експеримент, който проверява и доказва тази хипотеза през миналия век, е Сухият режим, общонационална конституционна забрана на производството, вноса, транспортирането и продажбата на алкохолни напитки в САЩ от 1920 до 1933 г.

Сухият режим води до рязък спад на броя на американците, които консумират и стават зависими от алкохола. Нивата на публичното пиянство и свързаните с алкохола чернодробни заболявания намаляват наполовина през този период при липсата на нови средства за лечение на зависимости.

Има и непредвидени последици, разбира се, като създаването на голям черен пазар, управляван от престъпни банди. Но положителното въздействие на Сухия режим върху консумацията на алкохол и свързаната с нея заболеваемост е крайно недооценено.

Ефектът на намалена консумация на алкохол вследствие на Сухия режим се запазва до 50-те години на XX в. През следващите трийсет години, в които алкохолът отново става достъпен, потреблението му постоянно нараства.

През 90-те броят на американците, които пият алкохол, се увеличава с почти 50%, докато високорисковото пиене нараства с 15%.

ИНТЕРНЕТЪТ (СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА)

През 2018 г. бях призована като медицински експертен свидетел по делото на мъж, който беше блъснал с камиона си двама тийнейджъри, убивайки и двамата. Той беше шофирал под въздействието на наркотици. Като част от този съдебен процес прекарах известно време, разговаряйки с детектив Винс Дуто, водещ криминален следовател в окръг Плейсър в щата Калифорния, където се проведе процесът.

Бях любопитна за работата му и го попитах дали има някакви промени в моделите на извършване на престъпления, които е забелязал през последните двайсет години. Той ми разказа за трагичния случай на шестгодишно момче, което изнасилило по-малкия си, четиригодишен брат.

– Обикновено когато получим подобно обаждане – каза той, – то е, защото някой възрастен, с когото детето контактува, извършва сексуално насилие върху него и след това детето го възпроизвежда с друго дете, като например по-малкия си брат. Обаче направихме щателно разследване и нямаше доказателства, че по-големият брат е бил сексуално малтретиран. Родителите му бяха разведени и работеха много, така че децата се отглеждаха предимно сами, но не бяха жертви на активно сексуално насилие.

Това, което в крайна сметка излезе по случая, беше, че по-големият брат беше гледал анимации в интернет и беше попаднал на някакво японско аниме, в което се виждат най-различни сексуални актове. Хлапето имаше собствен айпад и никой не контролираше какво прави с него, и след като беше изгледало цял куп от тези анимации, беше решило да изпробва нещо върху малкия си брат. През повече от двайсетгодишната си полицейска кариера никога не бях виждал такова нещо.

t
f
01.05.2024 (пр. 01.05.2024) | Знаци: 8014 | Прегледи: 382 | Сподели:
Съдържание (106) Имена (44) Показалци (12) Галерия (99) Файлове (5) Препратки (4)