Аз помня чудното смущение: пред мене появи се ти като нечакано видение, триумф на красота и стих. И дълго в скръб, скръб безнадеждна, в шума на страст и суети звучеше ми гласът ти нежен, привиждах милите черти. Години. Буря с дъх метежен ...

Хората, нормално, изживяват крах. При поетите понякога е задължителен, а и те самите се стремят към него. Есенин има много жени и четири женитби. Първата е юношеска, на деветнайсет години, само гражданска, синът, Юрий, ще загине през 1937-а. Втората ...

Жива ли си още, старост моя? Че и аз. Изпращам ти привет! Нека там, над стаичката твоя, вечер възсиява въздух блед. Пишат ми, че ти тревоги къташ и тъгуваш тежко зарад мен, и че честичко стоиш на пътя с профил уморен и застарен. Вечер, мр...

Аз посетих любимите места, това селце, в което раснах, в което днес без кръст е и безгласна камбанарията ни, сирота. Как много изменено там, в бита неýгледен и беден. И как отвсякъде ме гледат неподозирани неща. Домът ми нищо общо със ...

О, знаете, разбира се, че знаете как аз стоях, в стената гръб опрял, а вие бурно ходехте из стаята и с резки изрази ми вдигахте скандал. Говорехте: съюзът ни разбит е, така измъчи ви налудният ми път, че трябва с нещо да се заловите, а ...

Какво ли още мога да измисля, какво да пиша още, боже мой. Пред мен лежи на масичката ниска полученото мамино писмо. Тя пише: "Синко, ако можеш ти, за Коледа поне ела, любими. Купи ми шал, на татко си купи му гащи, че у нас е ...

Старице мила, остани си все така. Аз нежно чувствам твоята любов и грижа. Но ти ей толкова не знаеш как живея и какво в света ме движи. Сега у вас е зима. Нощем, на луната, си мислиш, зная, и не си една, че някой вънка клоните премята ...

Зарязах аз и родната си стряха. Ех, дядо! Миличък! На тебе пиша пак... В прозорците у вас фъртуни зафучаха и във комина вият, хванати в капан, сто дявола, кажи-речи, без чет, без ред. А нощем ти не спиш и със краката риеш. И да наметне...

Предете, дни, отминалата прежда, душата жива трае векове. Не! Себе си аз вече не поглеждам, на себе си, любимия, съм чужд човек. Чете ми се, а буквите играят, прозявка тегли и клони за сън... А зад стъклата вятърът ридае и ми се счува п...

За Делвиг Саша бе ентусиаст, за черепа му стихове плетеше. И тъй прекрасен и далечен беше, но все пак близък, като цъфнал храст! Здравей, сестра! Здравей! Дали съм селянин или престанах?! И как днес дядо грижи се, следи за вишните у нас в...

Приятел, аз много и много съм болен. Сам не знам откъде тази болка дойде. Ветрове ли свистят над полето пусто и голо или - вàлог в септември - в мозъка спиртът лудей. Главата ми маха с уши, както птица с крилата. Да стърчи еднокрака няма ...