Събрани web съчинения
За контакти:
Сънищата започват на сутринта
Мерион

Мерион – полувъзрастен човек с гуша като лигавник, мустаци като четка за тоалетна чиния и теме, лъскаво като мотоциклетна каска – се събуди и докато търкаше илиците, служещи му за очи, докато отвиваше планината, служеща му за корем, и докато размърдваше с мъка плавниците, служещи му за крака, усети, че лежи върху малка локва кръв.

– Господи! – оригна се Мерион. – Вчера забравих да си купя превръзки! Ами сега?

Понечи да стане, но интуитивно се възпря: “Ако стана, ще разнеса тази кръв по цялата стая и после ще трябва да мия килима, да чистя като щура.”

Сепна се, защото нещо му направи впечатление – някакво несъответствие в собствената му мисъл. Замъчи мозъка си да го открие и стигна дотам, че му се допи кафе. Адски. И тогава Мерион извърна очи към стаята и примря:

– Господи… Къде съм!?

Той не беше в собствената си стая! Нямаше го персийския килим, тоалетката, скрина за бельо! Имаше само един гол гардероб върху голия паркет до гола закачалка, намираща се срещу леглото, което под прав ъгъл подпираше голо бюро с един гол стол вътре в него… Не! Бюрото не беше голо! Върху него се кипреше грозно изписан лист, пъшкащ под тежестта на масивна писалка.

– Какво ли е това?

Мерион се пресегна и – макар да рискуваше целостта на раменната си става – успя да сграбчи листа и да го постави пред очите си. Зачете. “Интровертната дифузия на вербалния дискурс в този стих имплицитно демаскира сакралния конструкт на корелацията…”

– Хм… Трябва да отида на фризьор! – сети се изведнъж. Вчера си бе взел час при неговата фризьорка и тя трябваше да му накъдри косата, за да може най-после да я каноса, че…

Попипа черепа си. Нямаше грам косъм! Погледна гърдите си. Сутиенът беше изчезнал! А много добре си спомняше, че вчера не го свали, като си легна! Погледна по-надолу и видя… От изумление очите на Мерион от илици станаха копчета и той разбра! Господи!

– Господи! Та аз мисля като жена! Умът ми е женски, съзнанието ми е женско, но аз съм мъж! Мъж! Мъж!

При третия крясък “Мъж!” той учудващо леко скочи от леглото. Кръвта не го последва. “Значи кръвта не е от моето тяло, рече си Мерион. Тогава откъде се е взела?”

Но това, че от тялото му не течеше никаква кръв, го успокои и той седна на стола. Взе от леглото листа, обърна го откъм неизписаната страна и разви писалката.

“СПИСЪК на нещата, които трябва да свърша днес:

1. Да изпера чаршафа.

2. Да отида в един часа на фризьор.

3. На връщане да купя ново червило. Може и лак, ако има същия цвят. И ПРЕВРЪЗКИ! (Още на отиване.)

4. Да изпера бельото (може само бикините, ако нямам време).

5. В седем имам среща с Иван.”

– А! Иван ли? Кой е тоя Иван? – сепна се Мерион.

Някаква мисъл го накара да се изправи рязко. На стола имаше локва кръв. Мерион хукна с пребледняло лице към банята и впи поглед в огледалото… Взира се в него цял век и мисли цяла ера, докато телефонът не иззвъня.

– Но аз нямам телефон! – извика лицето на Мерион от огледалото и Мерион се втурна в стаята и вдигна телефона.

– Мерионе, здравей! – чу мъжки глас. – Готов ли си с онази рецензия за онази стихосбирка?

– Каква стихосбирка?

– Онази на онова младото момиче…

– Какво младо момиче?

– Онова младо момиче на онзи твой стар приятел…

– Какъв стар приятел?

– Мерионе, ти ли си?

– Какъв Мерион?… Бихте ли ми казали нещо?

– Моля?

– Къде мога да си купя превръзки?

– Как-к-кви превръзки!?

– Дамски превръзки, какви…

– Абе ей, педераст!

Онзи тресна телефона, а Мерион дълго стоя със слушалка в ръка…

… В седем без десет вечерта Мерион бързаше за срещата с Иван и не спираше да мисли: “Добре де! Аз съм жена! Мисля като жена, живея като жена, говоря като жена… В аптеката продавачката ме гледаше с насмешка като си купувах превръзки, онзи по телефона ми каза пък, че съм педераст… Значи… Значи не умът е женски, а тялото ми е мъжко! Точно така! С мъжко тяло съм, да, но съм жена! Жена! Жена!”

При третото “Жена!” влезе в кафенето, където трябваше да го чака Иван.

Иван седеше на малка двойна маса и Мерион веднага го позна, макар че никога не го беше виждал. Спря се за миг на вратата, макар че нито за миг не се поколеба какво трябваше да направи. Мерион тръсна плешивата си глава, за да намести къдравата си фризура, и с кокетливи движения, поклащайки бедра, тръгна към масата на Иван, седна пред него и чаровно му се усмихна с трите си липсващи зъба…

А Иван смаяно гледаше очите като илици пред себе си, блестящи от възбуда, разглеждаше разтегнатата в усмивка гуша като лигавник, оприличаваше мустаците на четка за тоалетна чиния и се питаше какво иска този дебел нагъл тип с корем като…

g
t
f
16.06.2017 | Знаци: 4699 | Прегледи: 114 | Сподели:

Съдържание / 187

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 4

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 4

Посетете още