Събрани web съчинения
За контакти:
Драматургия
20 години драматургия без театър (1992-2011)
20 години драматургия без театър (1992-2011) : Сборник пиеси

Съдържание на сборника:

2 Въведение в съдържанието на сборника
11 Табелата с изтрития надпис
48 Как българите останаха под извънземно робство
60 Мечо Музиканта
73 Юда
95 Първо действие
121 Онзи в червения сняг
134 Големият кухненски потоп
146 Криворазбраната цивилизация

Повече за пиесите:

ТАБЕЛАТА С ИЗТРИТИЯ НАДПИС

Многоактна трагикомична мистерия

Октомври 1992 - февруари 1993, опус 1

КАК БЪЛГАРИТЕ ОСТАНАХА ПОД ИЗВЪНЗЕМНО РОБСТВО

Драматургичен фейлетон в две явления

24, 26 май 1994[+2007], опус 25

МЕЧО МУЗИКАНТА

Горска поучителна история в стихове (четиристъпен хорей)

1994 - април 1995, опус 43

ЮДА

Двуактна евангелска кавър версия

7 - 15 декември 1997, опус 85

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Комедия в две части с епилог

Ноември - 30 декември 2002, опус 141

ОНЗИ В ЧЕРВЕНИЯ СНЯГ

Монодрама в седем картини, адаптация по едноименния разказ

Януари 2011, опус 159

ГОЛЕМИЯТ КУХНЕНСКИ ПОТОП

Радиопиеса за големи и малки, по епизод от романа „Тате отива за колело“

Декември 2011, опус 164

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Колаж от пиесата на Войников (първо действие) и оригинална ученическа съвременна вариация (второ действие)

21 ноември 1993, опус 20

Библиографско описание:

886.7-2

A 75

Антов, Огнян

20 години драматургия без театър (1992-2011) : Сборник пиеси/ Огнян Антов; Съст. авторът. - Варна : Anapest.Org, 2013. - 152 с.; PDF 959 КB, Calibri, 12+11+14+16 pt.

Сборникът съдържа 8 (осем) пиеси в жанровото разнообразие на многогоактната и едноктна пиеса, пиеса за деца в стихове, моноспектакъл, радиопиеса, драматургичен колаж. За театрали и любители.

Съд. Въведение в съдържанието на сборника

УДК 886.7-2

Именен показалец

Антов, Огнян Тодоров

Предметен показалец

Българска художествена литература - драматургия

(с) Огнян Антов, автор, 2013 (е-издание в Анапест)

Всички права запазени! Никаква част не може да бъде ползвана без знанието на автора - благодарим предварително.


Подробности за включените пиеси:


Табелата с изтрития надпис

Как българите останаха под извънземно робство

Мечо Музиканта

Юда

Първо действие

Онзи в червения сняг | Големият кухненски потоп | Криворазбраната цивилизация



Табелата с изтрития надпис

Пиесата е участвала на Фестивал за млади драматурзи (Interplay, 18-26) в Таунсвил, Австралия през 1994 г.

Пиесата писах зимата на 1992/93 година - бях на 16, в десети клас. По онова време се учех да набирам на пишеща машина. Помня, че ми отне около 2 седмици тракане прехвърлянето от тетрадката на бели листи и папка. Десетина години по-късно, вече в ерата на компютърните периферии, я набрах наново за няколко часа.

Поради онзи фестивал пиесата има и английски превод.

В по-късни години съм пипал само пролога (голямо съкращаване) и преназовах действията. Интересното е, че в онези години въображението си е налице, обаче собственото, оригиналното слово липсва. В пиесата героите говорят с изкуствения език на световната литература, която съм чел до и тогава. Разбира се, това е присъщо за всеки ученик. Ще дам пример. Думата "подлец", така широко ползвана през 19 в. в руската литература, не помня да съм ползвал в друго съчинение впоследствие. Но в тази пиеса, естествено, я има. И тем подобни.

И въпреки ранната възраст, трябваше да минат 20 години, броят на пиесите (заедно с неуспешните) да стане двуцифрен, за да напиша по-добра пиеса ("Вапорът Радецки", 2012).

За каква табела иде реч?

Някъде в нищото се срещат Старец и Младеж. Старецът варди табела, събира пари. За какво? Ами за надпис, но такъв надпис, който да не се трие току-така. Излиза, че от време на време в човешката история минава по някой ентусиаст и всеки хваща и пише на табелата, каквото му скимне. Всъщност табелата е средство за пътуване из историята и обществото.

Младежът се възползва и първо се мята в Елада (Древна Гърция). Там се оплита в олимпийски тревоги и наблюдава вариации върху мита за Персефона и Хадес.

Връщайки се пак при табелата, Младежът решава да се бухне във Верона по времето на Ромео и Жулиета. Там се оплита в съответните драми и едва се измъква.

Накрая епилогът затваря всичко под формата на футуристичен парламент - парламентът е с депутати хора (половината) и кучета (другата половина). Те се карат. Едно куче държи обвинителна реч, докато накрая Младежът не влиза и не го гръмва.

Връщайки се в нищото, излиза, че Старецът предава щафетата на Младежа. Младежът се изгърбва и застава на свой ред да варди табелата.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Младежът, Старецът
Деметра, Хадес, Персефона, Зевс, Хелиос, Хермес, Ирида, Хера, Метанейра, Келей, Две океаниди, Две дъщери
Шутът, Жулиета, Ромео, Монтеки, Сеньора Монтеки, Капулети, Сеньора Капулети, Приятелка на Жулиета, Дойка на Жулиета
Кучето, Човекът, депутати


ЗАБЕЛЕЖКА

Пиесата е писана така, че да може да бъде играна от десет актьори - петима мъже и пет жени.

Примерно разпределение:

1. Младежът
2. Старецът - Зевс - Капулети
3. Хадес - Шутът- Човекът
4. Хермес - Ромео - депутат (ПКП)
5. Хелиос, Келей - Монтеки - Кучето

1. Персефона - Жулиета - депутат
2. Деметра - С-ра Капулети - депутат (ПКП)
3. Метанейра, Ирида - С-ра Монтеки - депутат
4. Втора океанида, Втора дъщеря, Хера - Приятелка - депутат (ПКП)
5. Първа океанида, Първа дъщеря - Дойка - депутат )



Как българите останаха под извънземно робство

Тази пиеса е от малкото, които са играни. Писана е в ученически години по зададена схема.

В двора на Хуманитарната гимназия във Варна има архитектурно намерение за амфитеатър. Има и до днес. Актовата зала на гимназията пък е с лоша акустика. И аз реших следното: ще напиша пиеса за конкретни хора - колкото, толкова  (съученици, навити да играят; дори и да не могат - като мен), и за конкретно място - откритата сцена на амфитеатъра. Впоследствие пиесата си я играхме в актовата зала - но не на подиума, а в средата на салона.

Затова във второто явление персонажите влизат един след друг, а излизат всички накуп, накрая, след финала. След повече от декада прибавих и първо явление: то е изцяло пантомимно, тип ням филм. С него нивото на необходима игра се повиши леко надсамодейно.

"Фейлетон" го нарече Ал. Илинденов, комуто баща ми някога даде пиесата за прочит. И действително - сюжетно и фабулно си е един фейлетон.

Има ли вътре извънземни?

Няма. Заглавието е рекламен трик (преди още да се загледам теоретично в копирайтинга). В нея няма и характери. Пиесата припомня някои класически типове от Възраждането: на Хайдутин, на Хъш, на Вестникар. Има и Дипломатка (понеже имахме Елиза, сетне тя завърши НАТФИЗ). Обаче няма Поп - друг класически възрожденски типаж: понеже нямаше повече самодейци.

Сюжетът е по български прост. В колиба из Балкана се събират нашите хора, за да вдигат въстание. Скарват се, разделят се надве и разпъват Председателя.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

 

Председателят

Вестникар

Хъш

Хайдутин

Дипломатка

 

БЕЛЕЖКИ

 

В целия текст репликите в курсив Председателят произнася към публиката.

Четирите живи сцени от първата част са изцяло пантомимни. Разиграват се на характерен декор, под звуците на характерна мелодия, не повече от 4-5 минути. Навсякъде Председателят представя само себе си, а незаетите с типажа си в съответната картина актьори си разпределят другите роли:

1 картина: [Председателят], Вестникарят и главният редактор

2 картина: [Председателят], Хъшът и двамина още хъшове

3 картина: [Председателят], Хайдутинът и фамилията му – жена и двама синове

4 картина: [Председателят], Депутатката и един полувъзрастен лорд; иконом.

Сцената във втората част е без ограждащи декори, а появяващите се един по един актьори играят етюди – заобикаляне на къща, отваряне на врата и пр.   



Мечо Музиканта

Брат ми беше около шестгодишен (а го готвеха за и впоследствие стана музикант), пък аз в последните класове на гимназията, когато му бях написал няколко стихчета за Мечо, който бил музикант. Майка ми му ги чете. На базата на тази започната поема реших да направя детска пиеса в стихове с оригинален сюжет.

Писах я около година, помня, например, как влачех тетрадката в Морската градина (Варна) и пишех там. Това ми е най-дългият стихотворен текст – цяла пиеса в типичния за българския език лек, троснат, но и не твърде красив откъм неочаквани инварианти четиристъпен хорей. Историята на Мечо е следната.

Мечо иска да става музикант. Баща му Мецан не дава и дума да се издума, напротив, той произнася зрелищната реплика (писано в средата на 90-те на 20 в): „Днес, за да вървиш напред, / трябва само мед и мед!”. (Ако се чудите що е четистъпен хорей, това ви бе и пример. Хорей е стъпка от две срички, като първата е ударена – брой до четири и стихът отива на нов ред.) С една дума: не! Мечо трябва да докаже на баща си, че може с музика да се прехранва, а дотогава у дома няма да се върне. И започват някои приключения на Мечо. Първо помага на Вълчо да надбяга Зайо в маратона посредством барабан. Сетне превръща любовните обяснения на Лисан към Лиска в красиви мелодии и Лиска от присмехулка става обожателка. Накрая намира умърлушен цял симфоничен оркестър, който – поради липса на диригент – не може да свири на горския бал. Мечо поема диригентската палка, балът започва, а в кулминацията се появява старият Мецан, за да вдига скандал на сина си, но бива опроверган. В пиесата има и песни, тоест има работа и за композитор.

Когато я написах навремето, беше с една трета по-голям обем. Имаше действащо лице-разказвач, който надълго и широко обясняваше какво и как се случва. Баща ми даде пиесата на Дарин Петков от Кукления театър във Варна и човекът рече: хубаво, ама има огромни пасажи – представяш ли си как се играе това пред деца, как се задържа внимание... И аз си представих, да – и подметнах пиесата. Изхвърлих разказвача изцяло, да остане само чиста драматургия – реплики и екшън. Където имаше нужда, поставих разказваческите ремарки в устата на герои. Всички дълги речи и монолози надробих и разиграх.

Пиесата може да са играе от деца, от ученици.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

 

Мечо и Мецан

Вълчо, Лисан и Лиска

Свраката, Зайо, Канарчето, Катерицата

много публика, оркестър симфоничен и горски бал

и със специалното участие на

Кончето

 

Действието става в гората и в нашето въображение.



Юда

Пиесата е печелила поощрителна награда в първото издание на конкурса на плевенския театър "Ив. Радоев" - тогава още журираха хора, разбиращи от драматургия. Председател бе Георги Данаилов.

Пиесата е по наивна младежка богоборческа мотивационна нагласа, навярно още от личния ми сблъсък с фигурата на Исус - която смятам понастоящем за най-силната литературна фигура изобщо. Любопитното е, че сега мога веднага да посоча защо: например, махнете от евангелския разказ чудесата, които героят върши, и веднага ще усетите как образът на персонажа се стеснява. Но когато навремето писах пиесата (като студент), не бях го забелязал още.

Това е интерпретация на епизода от евангелията, в който Исус е казал на тайната вечеря, че един от учениците ще го предаде и в същия се е вселил дяволът. Второто действащо лице е именно Дяволът, а Исус е на четвърто място по важност. Неслучайно той се появява едва във втората част (похват, ползван блестящо в "Тартюф", "Вуйчо Ваньо" и пр.). Пиесата е за сблъсъка - на учителите помежду им и на ученика с учителя; иначе разказва за момента на предателството на Юда. Умишлено не преразказвам сюжета - във финала е една от кулминациите. И действително, финалът е пример как в развръзка може да има кулминация (възможно е, той като сюжетът е метасюжет, интерпретативен).

Навремето когато Костадин Бандутов чете пиесата, каза, че въпреки всичко е очаквал разговора между Исус и Кайафа (с който започва Епилогът). Когато ходих до Плевен на церемонията на конкурса, на банкета вечерта разговарях с човека, който беше набирал текстовете за традиционния сборник (10-те номинирани пиеси). Човекът каза, че като стигнал до моята пиеса и я почнал, зачел се, зарязал работата и решил първо да я прочете. И трето, писах "Юда" през зимната ваканция, между Коледа и Нова година, за една седмица. Тогава ми се случи и едно най-странните неща покрай писането - в един от дните седнах с готовия план, почнах да пиша и с изумление (се само)наблюдавах как всъщност това, което пиша, няма нищо общо с плана пред очите ми! Като проанализирах написаното сетне, разбрах, че всъщност в предварителните планове съм пропуснал точно онези мисли и доводи, които са били в самия зародиш на идеята за пиесата (години преди написването) - и сега те, потиснатите, заявиха правото си на живот.

Пиесата е камерна, петима герои. Състои се от Пролог и веднага след него от Епилог.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

 

Юда

Дяволът

Кайафа

Исус

Петър



Първо действие

През 2002 реших по наблюдение, че на всеки пет години пиша по някоя пиеса (Табелата, 1992; Юда, 1997). И правих-струвах, но на 30 дек. с.г. сложих точката на „Първо действие” (помня, че тогава писах на тавана, посред зима, а нямаше още и прозорец). Не че имах кой знае какъв сюжет, лятото ми дойде под формата на разговор от житието на един състудент.

Защо „Първо действие”? Понеже реших да използвам една от трудните схеми в драматургията – театър в театъра, един вид, форма от висшия драматургичен пилотаж. В пиесата става дума за пиеса, която камерен състав от актьори репетира. Пиесата е в две части, като между първото и второто има по чеховски девет месеца. Прочетох преди това някои Чехови пиеси за пореден път, много исках да го имитирам (не успях). Фабулата се завърта около три сцени на две места – в апартамент (дневна и по чеховски нощна сцена) и в ресторант. Петият персонаж е старият режисьор. В крайна сметка успяват да изрепетират само първото действие на пиесата.

Сюжетът е банален. Млада двойка студенти живее в жилището на момъка, при майка му и баща му. Но студентството е към своя край, а момичето е от друг град и вече „безплатната” квартира, грубо казано, не й е нужна. Затова тя на вечеря в ресторанта зарязва официално и скандално младежа. Всичко това е по действителен случай. Но не то е акцент в пиесата.

Пиесата е реверанс към актьорското съсловие. Вътре една и съща сцена се играе в няколко инварианта. Режисьорът си ги режисира най-реалистично, както и анализира на живо. Чуват се гласове и на осветители, и на сценични работници (баща ми навремето беше осветител във Варненския театър, та и тук съм ползвал готови, случили се ситуациони). Тоест от мое гледище играта на тази пиеса би била положителна емоция за актьорите. От друга страна не съм пропуснал да се заям с актьорското съсловие относно имитационния му интелектуален капацитет (кандидатствал съм в НАТФИЗ и помня конспектите им със задължителната литература).

Има и трети пласт пиесата, който за мен е най-важният (не мога да преценя доколко е успешен). Цялото действие за актьорите-персонажи се развива на тежък социален фон: навън, извън сцената, на която те репетират, са вълнения, шествия, протести; когато се срещат след девет месеца, се оказва, че инфлацията през зимата е опоскала хората, кризата е затворила театри, техният театър е със заплашена субсидия от съответната реформа. Отделно, младата актриса е навлязла в халтурата, с нови тоалети, заяждания между актьорите-персонажи, а режисьорът Белобради е прекарал смъртна болест...

Теми на пиесата са семейството, неразбориите между поколенията през българското 90-то десетилетие на 20-ия век. И най-вече, и основно: емиграцията. За сведение: прототипът на главния герой на пиесата, тоест моят състудент, от когото „заех” сюжета, отдавна живее в Австрия.

В пиесата има наченки на иносказания като исторически коментар - пример е реплика именно на осветителя: „Когато актьорите и режисьорите се туткат и дънят, за отложените премиери все пишат: по технически причини.” Което може да значи: когато продажни и некадърни политици управляват, за сиромашкия живот е виновен преходът.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

 

АСЕН, в ролята на КОЛУМБ

ХРИСТОВ, в ролята на КОЛОРАДО

ЛИЗА, в ролята на КИЧКА

МАРИНА, в ролята на КАЛИФОРНИЯ

 

и със специалното участие на

Стария режисьор Ч. З. БЕЛОБРАДИ



Онзи в червения сняг | Големият кухненски потоп | Криворазбраната цивилизация

Трите пиеси са драматизации на проза и ученическа вариация върху класиката на Добри Войников. Понеже източниците могат да се намерят в интернет, тук ще посочим само някои технически и други бележки.

 

Онзи в червения сняг

 

Преведено на драматургичен език на 29 и 30 януари 2011 от едноименната авторска новела, опус 128 (5 и 6 януари 2001) специално за Шестия национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев” Плевен.

Линк към новелата, публикувана в Литернет (има я и в „Речник на самотата” на Anapest.Org): http://liternet.bg/publish11/ognian_antov/onzi.htm

Първоличното повествование е обърнато на монопиеса. Понеже имам неуспешен опит с монопиеса, която после обърнах на новела, сега реших обратното. Трудността идва не от това, че единственият персонаж трябва да види своя призрак и труп, а по-скоро от необходимостта действието да завърши в гората посред навалял обилно сняг. Тук имах два варианта: да оставя в драматургичния текст актьорът да дърдори разказвачески прозаично действието (сиреч да препиша прозаичен сказ в пряка реч; нещо като съвременната българска драматургия) или да се опра на класическия драматургичен ход: да дам обилно ремарки и да завъртя подвижна сцена. Избрах второто не само защото трябваше да се пише наново (което е ангажимент спрямо простото преписване) текст, но и защото все пак не съм част от съвременната БГ драматургия, макар да пиша вече над 20 години пиеси.

По сюжет и тематика пиесата е лозарска готика, а по подзаглавие на новелата – зимна балада.

[Показателно за дереджето на българската драматургия е, че тази пиеса – както и последната ми, „Вапорът Радецки” (2012) – дори и не влязоха в селектираната десятка. Което е и изумително.]

 

ДЕЙСТВАЩО ЛИЦЕ

 

Гласът

Човекът

Призракът

 

Големият кухненски потоп

 

Големият кухненски потоп : Монопиеса за големи и малки / Огнян Антов. - Варна: Anapest.Org [самиздат], 2012.

 

Разказ за спасителната операция, проведена от една вилица по спасяване на кухненската цивилизация в съвременен български панелен блок. Воден в първо лице от Аз-повествовател, разказът е подходящ както за куклен и традиционен, така и за радио театър.

Предлаганият текст (опус 164) е целево отредактиран откъс от романа „Тате отива за колело“ (опус 160)  на О. Антов.

Това е анотацията, която пратих.

А иначе през лятото на 2012 ме поканиха от Радио Варна да участвам в техния драматургичен проект – с радиопиеса. Аз се чудих коя да избера и реших както винаги да сторя по-трудното и сладкото. Да драматизирам откъс от последния си тогава роман – романа за деца и възрастни „Тате отива за колело”. Ето и обявата на радиото:

На 2 октомври 2012 г., вторник, Концертно студио на Радио Варна - 19 часа

Радио Варна представя

ГОЛЕМИЯТ КУХНЕНСКИ ПОТОП

радиоспектакъл по текст на варненския писател и драматург Огнян Антов

Режисьор - Стоян Радев

Участват актьорите Илиян Марков, Савина Бързева и Валери Вълчев

Театър на маса и радиотеатър! Две форми – една сцена!

Вход свободен!

Постановка от цикъла “Чуваш ли театъра?”. Този проект е част от кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 година и е подкрепен от Община Варна чрез програмата за финансиране „Варна – територия на творчество”.

Трудността и хрумването как да развия едноличното повествование и да драматизирам разказа си проличава в изброените долу действащи лица. Идеята за ефектите на живо и за представянето на правенето на радиопиеса като пиеса не е моя – гледах нещо подобно, като ходих на фестивал за млади драматурзи в Таунсвил, Австралия през 1994. И от тогава знам, че ще пробвам нещо подобно някога.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

 

ПУРКО – вилица; умалено от Аспарух Кубратович

СПЕЦИАЛЕН ЕФЕКТ – безмълвен съучастник, озвучаващ в реално  време различни фонови ефекти в студиото; пред него на масата са наредени чаши, прибори, посуда, кофи за вода, кани, лейка, тъпан в краката и т.н.

ГЛАС – обобщаващ и менящ тембрите си глас при гласове на персонажи, масови възклицания и подобни

* Идеята на тази драматургична версия е изиграването като радиоспектакъл да бъде интересно и... за жива публика.

 

Криворазбраната цивилизация

 

Колебах се да включа тоя ученически опус (писан в единадесети клас за конкретна изява), но в крайна сметка го прилагам.

Състои се от две части: първата изцяло е колаж по пиесата на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Втората част пък е оригинална, моя: действието се пренася в настоящето (тогавашното настояще, 1993) със същите герои, но сменени роли и други, най-вече ученически проблеми. Пиесата е кратичка, половин учебен час.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

 

Хаджи Коста, Злата, Маргариди, Анка, Димитраки, Марийка, Митю

и със специалното участие на

един-двама Телохранители

g
t
f
14.06.2017 (пр. 14.06.2017) | Знаци: 1668 | Прегледи: 19 | Сподели:

Съдържание / 160

Категории / 25

Галерия / 48

Файлове / 4

По категории

Автопортрети и писма / 2

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 24

Дописки на редактора / 18

Драматургия / 2

Издадени книги / 5

Как се пише приказка / 7

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 3

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 5

Поетични книги и цикли / 17

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална критика / 2

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 2

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА