Събрани web съчинения
За контакти:
Дневник на писателя
Пропагандно уязвими поколения

Ако ви трябва конфликт (за пиеса, за роман или просто за размисъл след вечеря), най-лесните са два: на междуполова основа и на поколенческа основа. Като първия ползвайте повече в сюжети за подрастващи, втория – за остаряващи.

Подбудителната аксиома е ясна: както между половете, така и между поколенията винаги има разнобой. Сега, декември 2015, в България, например, е много лесно видима поколенческата разлика със стъпка от 10 години. Сравнете един до 30-годишен с един над 40-годишен индивид. Вторият е израсъл като дете в обществен порядък с различен морал, а като е пораснал, е съпреживял съграждането на съвременния вид общество. По-малкият обаче не е виждал друг тип общество, няма този сензор и познание, но пък за сметка на това ври и кипи в съвременния интернет тип общуване и неговите познавателни извори.

Ако вие сте живели преди 1989 и сте чели смешни (оценено след 1989) предговори на книгите, в които ни в клин, ни в ръкав задължително присъстват Ленин, Маркс и Ко, и сте навикнали да отсявате соцплявата от другата неизкривена информация в предговора [тук пропускаме всички останали възможни примери], как ще ви се стори днешният социалномрежов диктат и пропаганда? Именно така – като пропаганда. Но ако сте по-малък, ако в развитието си не сте чели (книги, не вестници) повече, отколкото топка сте ритали (например), ако вашето общуване и ежедневие е по съвременному съсредоточено в статуса на приятелите във ФБ, Г+, ТТ, ИГ и т.н. - тогава е възможно да сте уверени, че, да кажем, Путин е светла личност, Политковска не е убивана на рождения му ден, а Немцов – за празниците, руснаци изобщо не бягат от Русия и не правят колония във Варна засилено от 10 години насам, а, разбира се, Украйна е исконна част от руската федерация, да не говорим, че украинският език [един от трите източнославянски езика заедно с руски и белоруски, като изключваме горно- и долнолужишките] е диалект на руския...

Ако създавате такава психоситуация, я завършете по следния начин – опишете съвременния пропагандно уязвим индивид след целия конфликт: как се връща в айфона, в дома или в кабинета си, как нещо е разколебан в понятията си и първото, което прави, е да влезе в СВОИТЕ сайтове и да прочете статусите на СВОИТЕ хора в социалната мрежа. Тогава веднага понятията ще му се избистрят и всичко ще стане от ясно по-ясно (включително за виновните във всичко американци, германци, турци, руснаци или каквито са му актуалните световни врагове.)

Аз естествено го разказвам на шега, но сериозно ми се струва, че днес, (1) в период на липса на война, на коренна обществено-държавна промяна или на друг национален катарзис в рамките на поне две декади и (2) в режим на все по-херменевтичен тип социалномрежово общуване [парадоксално, но безкрайността на съвременната информация е всъщност тип ограничение], поколенията са по-заплашени от съгласие за тоталитаризъм, тоест са пропагандно по-уязвими. Мисля, че активните 20-30-годишни поколения днес в Русия например са стожерът на путинизма и затова бягат предимно 40-50-годишните поколения. Знаете ли, че във Варна в началото на 2015 присъствах в клуб на концерт на група от деца на руски емигранти (около 20-годишни) – каква колония трябва да се е събрала, та вече и рок група да могат да формират? защо техните бягат от Русия? колко е културно подготвен руснакът, дори и без талант, но има музикална култура! И подобни възклицания и въпроси, които кръжаха в нощния бар, докато, разбира се, пиех водка (българска, че най-евтина).

ПП. Онзиден почина Елдар Рязанов и понеже някой съвременник може да ме нарочи за американска подлога и путиномразец, нека ви цитирам какво казва Елдар, руски режисьор и интелектуалец, роден 1927 (вие смятайте колко и какви епохи е преживял): "Я очень многие поступки Ельцина одобряю. Но единственное, что я не могу ему простить, это то, что он назначил такого преемника..., который, во-первых, просто поднял опять, так сказать, то, что было отодвинуто историей - слой этих жадных, страшных, темных людей, которые представляли у нас самые страшные, злые силы, за которыми стоят толпы казненных, окровавленных и так далее, и так далее. Вот, чего я простить ему не могу, к сожалению." Частта е от интервю за Ехо Москвы, в превод на български: "Много постъпки на Елцин одобрявам. Но единственото, което не мога да му простя, е, че си назначи такъв приемник... който, първо, просто отново възкреси, така да се каже, това, което беше отстранено от историята – този пласт жадни, страшни, тъмни хора, които представляват у нас най-ужасните, зли сили, зад които стоят тълпи репресирани, окървавени и прочее, и прочее. Ето кое, за съжаление, не мога да му простя."

g
t
f
02.12.2015 (пр. 07.04.2017) | Знаци: 4657 | Прегледи: 53 | Сподели:

Съдържание / 183

Категории / 33

Имена / 9

Галерия / 53

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 25

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА