Събрани web съчинения
За контакти:
Малък тъжен именник
Аз, Огнян

Събрали сме се аз (Огнян), татко (Тодор), мама (Любка), сестра ми (Надежда) и брат ми (Александър) при баба (Митка), дядо (Огнян) и вуйчо (Милен) в Аспарухово. По повод. По еди-какъв си повод. Очакваме баба Надка (на баща ми) и чичо Светлин да се появят по някое време и да попълнят състава. На гуляя.

- Моля ви се, спрете тези простотии! - баща ми има предвид сапунения сериал, който бучи по телевизията.

- Защо, бе Тошко? Ако знаеш само какви истини... - баба ми също има предвид сериала, но от друга гледна точка.

- Знам! Знам! Всичко знам! - татко я прекъсва. - Но нали сме се събрали на маса, да си говорим. Или ще...

- Добре, добре – баба намалява звука докрай, от което сапунът на сериала губи промиващата си способност.

Надежда и аз се споглеждаме доволно. Седнали сме един до друг и това е умишлено – когато гуляят стане на висота, ще има много нещо за обсъждане, подмигане и прочие.

Но засега всичко е спокойно. Сашо е долу в барчето на вуйчо и играе електронни игри, вуйчо и той е там, мама вдига гюрултия в кухнята...

- Гледай какъв джангър вдига майка ви – поглежда ни татко, - за да покаже колко е работна!...

А дядо Оги мълчи. От две години той се промени. Преди водеше хорото на масата, водеше дебати на масата, закачаше се с Надежда и Сашо на масата, а сега мълчи. И мълчи не само на масата.

- Хайде наздраве! - татко дава начало на тазвечерната сесия на родния парламент. Депутатите откликват вяло.

- Къде се губят сватята и Светлин? - баба задава въпроса, който преди пет минути зададе за трети път.

За четвърти път баща ми казва:

- Ще дойдат. Брат ми днес е на работа.

По телевизията сапунените герои са се прострели на фотьойли и от сто часа пускат мехури – говорят. Влиза вуйчо.

- Милене, ела и пий една ракия – дядо се пробуди.

- Нали знаеш, че братлето не пие! - майка ми е изоставила кухнята и чрез свеж тон се опитва да смени тоналността. - Хайде наздраве!

- Сядайте да почваме, пък който дошъл – дошъл!

Всички сядаме на масата. И се започва...

- Аз на Дойка й казах – баба вдига пръст. - Като умра, ще ме погребат на кладенеца на лозето, за да ти бода и тогава очите...

- Стиге, Митке! - дядо.

- ... за да го препикаваш!

- Митке, мълчи! Отровихте ми живота с това! - дядо става и излиза.

- Стига, майко! - мама взема думата. - Аз се чудя защо татко е такъв мълчалив и оклюмал, а вие с това лозе и с този кладенец... всяка секунда ви е в акъла...

- Ама как, ма Любче! Как...

- Гледайте си кефа и си живейте живота! - тази реплика татко я произнася всеки път, когато се зачене темата за лозето. сиреч – досега най-малко хиляда пъти. (Това сестра ми ми го показва с очи.)

Лозето и кладенецът са типична сапунена опера. Ако я започна, няма да има край, затова ще я премълча. Ще замълча като дядо.

Впрочем ние с Надежда с нетърпение очакваме чичо Светлин, за да внесе колорит. Една негова реплика е достатъчна сестра ми да се залее от смях. Ще видите.

- Така работа не се върши! Или отрязваш отначало, или умираш! - това е по повод сапунената тема за лозето и аз съм сигурен, че сега майка ми ще обвини баща ми, че си измива ръцете.

- Много е лесно така отстрани, Тошко, ама на тях това им е животът! - мама напълно оправдава очакванията.

Сега татко я опровергава, после тя него, баба се намесва, като повтаря това, което казва, дядо влиза, вуйчо излиза, дядо пак излиза, Сашо влиза, изгонват го, защото само вдига шум, а аз подканям сестра ми да бъде търпелива. Интересното предстои.

Дядо влиза и сяда:

- Стига, Митке... Ох, не ми се живее вече...

Тишината, която следва, потиска всички. Мама се е замислила за нещо, затова закъснява с разведряването:

- Глупости, татко...

Не, сбърках, майка ми не реагира разведряващо, както очаквах. Въобще нещо куца тази вечер, не е както искаме с Надежда.

- Чичо и баба идват! - Сашо си показва русата чутура и изчезва.

Това внася приятно напрежение у мен и Надежда. Дано чичо Светлин е във форма!

Баба Надка влиза, чичо също, разцелуваме се всички, баба се усмихва насила, чичо е с разводнен поглед. Поглеждам сестра ми. Тя още не е усетила катастрофата. Но чичо сяда на масата, чуди се дали да пие (Надежда примигва с очи), нищо не казва и се мъчи да е усмихнат. (Надежда сбърчва вежди и най-после разбира:

- Батко – казва ми тя тихо, - чичо е пил.)

Аз кимвам и това означава няколко неща – съгласие, знак, че чичо е прескочил състоянието, заради което го очаквахме, и съжаление. За неоправданите надежди на Надежда.

Все пак чичо Светлин решава да пие. Баба го поглежда. Ясно – тя го е настройвала по пътя да не пие повече. Търся възможност, за да го прошепна на сестра ми, но тя... Тя се е заляла в смях! Направо се е оляла! Сега ще ви обясня.

Вуйчо е седнал най-после на масата, а баба (майка му) нещо говори и изведнъж възкликва:

- Боже Господи!

- Гоже Боскоди! - възкликва вуйчо и сестра ми пада под масата в конвулсии. Тя обича да се смее на глупости по принцип, вуйчо по принцип го знае и по принцип не пропуска случай, за да я разсмее. А тя по принцип се смее заразително, затова се засмивам и аз, усмихва и татко, и мама, и баба. Сашо влиза и без да знае защо, почва и той силно да се киска, поради което бива изгонен.

- Стига, Надеждо!

- Оставете я! - сега татко ще каже „Нека се смее детето“. - Нека се смее детето, какво по-хубаво от това!

Добре, добре, потръгва!...

Вуйчо след малко излиза и Надежда помръква. Излиза и тя. Аз стоя, слушам мълчанието на чичо, слушам мълчанието на дядо, но не мога да чуя какво си говорят баба, баба и мама, защото те говорят една през друга. Разменям тук-таме по някоя реплика с татко, който тук-таме разменя някаква реплика с чичо и дядо.

Излизам. Не ми се стои, а това е ужасно, защото съм дошъл затова – за да стоя. Навън сестра ми пак се олива от смях, вуйчо пак... За този принцип споменах.

Влизам.

- Ох, какво ще правя, как ще го бъде, вече се чудя какво да измисля, кога ще си дойде всичко на мястото...

Все същата сапунена опера. И тези думи нямат начало и край. Излизам.

Влизам.

- Не може така да се работи: един да брои мухите, а аз да се бъхтя! Вие за какво сте сложени там, викам й. Защо? Ще ми казвате на мен какви са ми задълженията, а вие вашите не ги знаете...!

- Ха така! Каза ли й го? - татко е щастлив.

- А, ще й мълча!

- Браво, Любче!

- И друго й казах аз... - мама, предполагам, говори за читалището си. Това читалище е също една безкрайна сапунена работа, но майка ми не използва сапун. Тя мие общинските началници с веро, а подчинените си с шампоан.

Излизам.

Влизам.

- Затова трябва да се направи крачка напред! Може да затъваме, но поне сме с една крачка напред! - татко е освирепял. Решавам да се включа:

- С тази крачка се измъкваме от дупката и поне за мъничко се чувстваме, затъвайки, на твърда почва.

- Зависи от почвата, синко!

- Пък и от метеорологическите условия. Като вали, по-лесно се затъва.

- И по-бързо!

С татко правим тия мисловни еквилибристики в опит да се измъкнем от сапуненото блато. В което пак ще затънем. Но поне да сме с крачка напред!

Излизам...

Чичо и татко излизат при нас на двора. Всъщност чичо и баба си тръгват.

- Ама защо...? - сестра ми е разочарована окончателно.

Чичо изломотва нещо, той се движи и по-интересно от баща ми. Вече е тъмно. Двамата братя застават на ъгъла. Баба се бави. Аз отивам при тях. Чичо ме прегръща:

- Оги, Оги – хлипа. - Сега ти си ми син!

Стряскам се. Гледам татко изпод прегръдката, а той разтваря ръце в смисъл: „Така е, синко, гледай и помни...“ А сълзите на чичо са и в неговите очи.

Но аз не се стреснах заради прегръдката и думите на чичо, а за това, че ми дойдоха неочаквано. А иначе причината е следната. Наскоро чичо се разведе, малкият му син, който ми е връстник, влезе в затвора, а преди това го съди за издръжка; големият син го псува по телефона, а преди това и в съда по бракоразводното дело; чичо ми не ги е чувал, не ги е виждал, не ги знае от доста време, а те не го познават.

Ако чичо ми не ми беше чичо, щях да кажа, че и това е сапунена опера, защото си е такова... Но как да кажа такова нещо, как да си го помисля?

Всички сме сапуни! Всички. Някои са много изхабени, някои не толкова, а някои са още в опаковката си. Едни са маркови, други са евтини, трети са ментета. Затова и от нас се получават опери. Сапунени!

... Сапуни сме, а господ си мие ръцете с нас. Мие си същите тези ръце, с които после ще ни... такова... майчицата, дето има едни думички. И... и защо?

Аз питам!

g
t
f
06.06.2017 (пр. 09.06.2017) | Знаци: 8363 | Прегледи: 12 | Сподели:

Съдържание / 160

Категории / 25

Галерия / 48

Файлове / 4

По категории

Автопортрети и писма / 2

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 24

Дописки на редактора / 18

Драматургия / 2

Издадени книги / 5

Как се пише приказка / 7

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 3

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 5

Поетични книги и цикли / 17

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална критика / 2

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 2

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА