Знаете ли какво правят старите хора през зимните вечери, седнали край бумтящите печки? Не? Ами разказват приказки. Като например тази за Слънцето и Луната…

Някога много, много, много отдавна, когато белият свят още не съществувал, Слънцето се влюбило в Луната. “Ах, въздишало то, каква е красавица, колко е прелестна с този бледен лик и с тези лунички по него…” Въздишало Слънцето, ала Луната му обръщала гръб; хич не я интересувал. Тя чакала своя принц – който нямало да блести толкова жестоко, а щял да излъчва мека, тъжна светлина. Също като нейната.

Оплакало се тогава Слънцето на татко Господ.

– Какво чака тя? – палело се то. – Какъв принц чака? Не знае ли, че във Вселената има само един мъж – аз, и една жена – тя? Как така няма да се омъжи за мен…

Татко Господ го доизслушал и се съгласил да стане сватовник. Хилядолетия убеждавал той Луната, но тя, докато младеела още, категорично отказвала и все чакала. В края на краищата тя остаряла и склонила да застане под венчило.

Татко Господ направил сватба за чудо и приказки. Докато младоженецът излизал от обредния дом, носейки на ръце булката, сватовникът хвърлил от стълбите цяла тава със звезди. И те се пръснали по небосклона. След това в ресторанта, щом дошло време за дарове, отишъл при оркестъра и от микрофона обявил своя подарък – създал живот на планетата Земя, за да има кой да възхвалява младата брачна двойка. Дълго траела сватбата; на нея се пило само вино. Дядо Мраз пил бяло вино, а Залезът – червено. И тъй като те се скарали за това, кое е по-хубаво, баба Марта побързала да ги помири, демонстрирайки им, че може да пие с еднакво удоволствие и бяло, и червено. И затова мартеничките днес са бели и червени.

Първата брачна нощ минала благополучно, а през медения месец младоженците ходили на екскурзия до Ниагарския водопад. Веднага след това обаче настъпили раздорите. На Слънцето му било твърде неприятно това, че Луната понякога показвала само половината от лицето си, а понякога го скривала цялото. Съпругът опитал да й избие тези й навици, но съпругата била упорита като всяка стара мома и постоянно го хокала и гонела от къщи.

Омръзнало му всичко на Слънцето и то отново посетило татко Господ.

– Тази дърта мома – викало то – само знае да крещи и да беснее! Като се върна от работа, винаги ми вдига скандали или се крие с месеци зад облаците! А отгоре на всичко се заглежда по земните морета и океани, а те, за да й се докарат, й правят не знам си какви приливи и отливи… Искам развод!

Татко Господ го доизслушал и се съгласил да му стане адвокат. Хилядолетия убеждавал той Луната да се разведе, но тя, докато не се пенсионирала, искала целия апартамент на Слънцето, а не половината, както й обещавал адвокатът. В края на краищата тя склонила, понеже решила да продаде своя дял и да си осигури рента.

Делото се открило и закрило пред малко свидетели и за да угоди на двете страни, татко Господ измислил деня и нощта така, че бившите съпрузи да се виждат от дъжд на вятър и то в случай, че няма дъжд и вятър и благоприятните метеорологични условия са налице.

Та… такива приказки разказват старите хора през зимните вечери, когато… А знаете ли какво правят старите хора сутрин, щом се събудят и усетят носа си замръзнал, замръзнал като дървата навън и кюмбето вътре?

Псуват.