Събрани web съчинения
За контакти:
Тайната на боба е захарта
Любов

Луната светела като прожектор и мъглата, като сценичен ефект, пропускала нейната светлина. В града било тихо – с изключение на профучаващите автомобили, пролайващите псета, бученето в ушите; но било тихо.

Те се сливали един в друг, потрепервали при нежния допир, прегръщали се ту бурно, ту едва-едва. Били деца на природата – дошли от нейния дъжд, създадени в нейната стихия, откъснати от своето минало и запокитени долу: там, където те ще загинат, ще изчезнат, ще се стопят и дори и спомен няма да остане. Това били те.

И те впивали телата си при всеки повей на вятъра, устните им се търсели и намирали, ръцете им се преплитали и ставали едно – така силна била страстта им и така неистово – желанието да се слеят…

Те – двете локви.

g
t
f
06.06.2017 | Знаци: 747 | Прегледи: 82 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още