Събрани web съчинения
За контакти:
Тайната на боба е захарта
Любов

Луната светела като прожектор и мъглата, като сценичен ефект, пропускала нейната светлина. В града било тихо – с изключение на профучаващите автомобили, пролайващите псета, бученето в ушите; но било тихо.

Те се сливали един в друг, потрепервали при нежния допир, прегръщали се ту бурно, ту едва-едва. Били деца на природата – дошли от нейния дъжд, създадени в нейната стихия, откъснати от своето минало и запокитени долу: там, където те ще загинат, ще изчезнат, ще се стопят и дори и спомен няма да остане. Това били те.

И те впивали телата си при всеки повей на вятъра, устните им се търсели и намирали, ръцете им се преплитали и ставали едно – така силна била страстта им и така неистово – желанието да се слеят…

Те – двете локви.

g
t
f
06.06.2017 | Знаци: 747 | Прегледи: 9 | Сподели:

Съдържание / 160

Категории / 25

Галерия / 48

Файлове / 4

По категории

Автопортрети и писма / 2

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 24

Дописки на редактора / 18

Драматургия / 2

Издадени книги / 5

Как се пише приказка / 7

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 3

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 5

Поетични книги и цикли / 17

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална критика / 2

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 2

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА