Събрани web съчинения
За контакти:
Тайната на боба е захарта
Фундаменталният спор

Веднъж две пойни птички – баща и син – кацнали на едно дърво, за да си починат и попеят. Но на малкото, което било във възрастта на вечните въпроси, не му се музицирало и след въздишка то рекло:

– Тате, откъде произлизат тези листа, които ми правят сянка сега?

– От клоните, синко.

– А откъде са клоните, татко? Кой ги е сложил, че да стъпвам по тях?

– Стъблото, сине.

– Ами стъблото кой е построил с многото хралупи в него?

– Корените, моето момче.

– Добре де, а корените кой е измислил и откъде му е дошло пък на ума? А, татко?

Бащата бил сериозно затруднен от последния въпрос. Ако кажел “от семето”, ще трябвало да обясни, че семето идва от дървото и всичко щяло да започне от начало и така до безкрай. В този миг край тях профучал вятърът, който разбрал затруднението на старата птица, спрял се, почесал се и отворил уста:

– Откъде произлизат корените ли, мъниче такова? От вятъра!

И вятърът се захилил на остроумието си, завъртял се и духнал.

– Ами вятърът, татко, вятърът откъде идва?

“От трън, та на глог!” – изпсувал наум бащата. “Какво да измислям сега! Вятърничава работа!” – отправил той реплики и към вятъра.

– Слушай, сине. То било много, много отдавна, тогава, когато ти и аз сме пели не в гората, а в главата на дядо ти Господ. Имало по това време един Гарван и една Врана, които били от две воюващи философски течения. Фундаменталният спор, който водели, се заплитал именно около този въпрос: Откъде идва вятърът? “Разбери, Врано, казвал Гарвана, ти си страшно глупава (тогава това били реторическите похвати и изразни средства), страшно тъпа и страшно сляпа, че да не видиш зримото и да не проумееш умопостижимото! Цялата работа е много проста! Когато размахваш криле, ти предизвикваш въздушен поток и от този поток извира вятърът!” “Ха-ха-ха, избухвала в смях Враната. Гарване, Гарване, ама и ти си един дървесен философ! Я се огледай! При толкова птици знаеш ли какъв въздушен поток щеше да стане? Такъв, че да ти отнесе празната кратуна! Друго е обяснението. Аз се нося по вълните на вятъра, защото се нуждая от това. Нуждая се, за да съществувам. И точно от тези ми природни нужди произлиза вятърът!”

Така спорели, синко, Гарвана и Враната, докато един ден имало такава буря, направо потоп, в който измряло всичко живо. А двамата философи първи паднали под ударите на ураганния вятър.

Така че, моето момче, ако не искаш да ги последваш и ти, хайде не ми задавай вече подобни въпроси!

…И двете пойни птички – баща и син – се преместили на друго дърво.

g
t
f
06.06.2017 | Знаци: 2553 | Прегледи: 76 | Сподели:

Съдържание / 184

Категории / 33

Имена / 9

Галерия / 53

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 26

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА