Отказването от фейсбук е като отказването от цигарите – не става от първия път и не става, без да преодолееш собствената си мисъл.

Любопитно е, че проблемите и притесненията, които пораждат цигарите, когато си пушач, не съществуват, когато спреш да пушиш (малко хора си дават сметка за тоя парадоксализъм). Съвременните анкети и изследвания показват същото – човек без социална мрежа се чувства по-спокойно, отколкото човек, живеещ в социалката или чрез нея. Всичко е в главата.

Но дали процесът е обратим?

В следващите години всички ще са в социална дигитална мрежа. Навярно няма да е доброволно, най-вероятно ще бъде обвързано и с традиционните битови удобства и уреди, с ежедневния ни бит – телевизия, жилище, готвене, виртуални забави, интерактивни реалии, служебни обязаности.

Сега, именно за живеещите в средата на това десетилетие от века, е лесно да види човек как се получава поколенческа цепнатина в обществото – когато едните чувстват, че живеят с всичката тази социалномрежова контактност и хиперактивност без алтернатива за друг така пълноценен живот, а другите – "традиционните" (а такива са били всички само допреди две петилетки апропо) - избягват този нов източник на мисловна възбуда и на събиране на (псевдо, сиреч виртуално)житейски кореспонденти. Вторите, разбира се, са вече изгубено поколение с оглед на (липсата им във) фейсбук – те са извън един мощен информационен поток, който тепърва ще се оформя и трансформира за всички ни по-равно под някаква компромисна (нефейсбук) форма.

Впрочем след десет години тази разкраченост, асинхронност в обществените пластове ще бъде преодоляна по естествен път – сегашните ни младенци и питомци са в мрежите (подпомагани от техните възрастни), още преди да стигнат до разучаване на абеве-то в училище.

Азбуката все пак винаги ще трябва да се учи – нали ще трябва сетне цял живот да чатиш в социалната мрежа.

Любопитно е също и че след една декларация (статус) във фейсбук, че си решил да се откажеш, някой непременно ще напише отдолу в коментар: "Ще ни липсваш...!!" (плюс няколко емотикона, изобразяващи скръб и опечаление).

Следователно отказването от фейсбук не е като отказването на цигарите – никой не смята спрелия цигарите за умрял. Точно обратното.