Събрани web съчинения
За контакти:
Дописки на редактора
Седмокласници, трансформиращи и други гледни точки. От гледище на преподавателя

Водех курс за седмокласници. Да се подготвят за държавния изпит.

Да не говорим, че това – да те учат на преразказ, когато си на два пъти по седем години – е поколенчески резил. От раждането насам човек бива учен на репродуциране. Тоест да помни нещо и да може да го разкаже. Учат го мама и тате, баба и дядо, в детската градина. Целият начален курс на българското образование (1 – 4 клас) е учение на репродуцирането: да научиш нещо и да го преразкажеш.

Това ли е умението, което трябва да се оценява у един почти четиринайсетгодишен дангалак?

Това е умението да се оценява журналист. Журналистиката е парекселанс папагалщина – като всяко занимание, в което водещ сегмент е новината.

Е, разбира се, като за седми клас преразказването – както биха рекли руснаците – е положено на научна система. Нарича се с непреводимото на български терминоподобие „трансформиращ преразказ“. За министерските термини в нашето образование принципът или добро, или нищо трудно работи, защото кой знае какво добро няма. Сравнете: родинознание сега е „човек и общество“, природознание е „човек и природа“. Ако вие се занимавате с информационни системи, веднага ще разберете машиноНЕчетимостта на новите понятия (от 90-те години) – защото това са две независими грандиозни понятия.

Ако сега казвате:

- Хубаво де, отворко, а според теб какво трябва да пишат седмокласниците? Някое научно съчинение?

Да, не съчинение, но някаква разсъждаваща задача.

- Не е лошо да се разсъждава, господине – бих отвърнал. - Понякога се случва само веднъж-дваж в живота...

Но се разприказвах. Край.

Ето и задачата; така, както им я дадох на хвърчащо листче.

Прочетете текста. Определете (1) героите на разказа. Съставете (2) подробен план на сюжет, герои, място и време; (3) същия план, но от гледна точка на един от героите. (4) Извадете по-особените думи, които бихте употребили в преразказа си.

НЕОЧАКВАНО ПРОИЗШЕСТВИЕ

Това се случи преди десетина години, когато не бяха преасфалтирали още пътя до нашето село и целият беше осеян с дупки. Каруците трудно минаваха, представете си - какво остава за колите!

Беше ден с надвиснали есенни облаци, когато на пътя се появи очукана жигула, шофирана от млада жена. Автомобилът пъплеше бавно и на зиг-заг заради дупките. Внезапно от полето изскочи сред облаци прах старата каруца на Ицо Жмичката, карана от полуделия поради нещо негов стар кон Стамат. Конят се стъписа пред жигулито, изправи се на задните крака, надигна каруцата, а собственикът му се намери на земята.

Жената в колата се паникьоса навярно. Иначе как да обясним, че вместо да спре, тя натисна газта до дупка, влезе в нивата и затъна из угарите. Стамат от своя страна хич не се поколеба и се вряза също в полето, но в противоположната на автомобила посока.

Ицо Жмичката седеше на шосето, пулеше се, бавно се изправи и, куцукайки, за миг се подвоуми накъде да хване – след коня или при треперещата до колата жена. В следващия момент той яростно започна да се брани от нещо, да маха с каскета като бесен, да се върти около оста си.

Погледнат отдалеч, примерно от сврачата гледна точка на крайпътния орех, Жмичката сякаш танцуваше нелепо и в транс посред есенния неясен декор.

Погледнат отблизо, Жмичката яростно се бранеше от рояка оси, който бе причинил неочакваното произшествие.

Колко герои има тук? Колко свидетели? Колко са гледните точки? Броим основните.

1. Ицо Жмичката,

2. жената с жигулито,

3. конят Стамат.

Седмокласниците ги разкодираха впрочем веднага.

За литературоманите обаче има още гледни точки. Едната е на осите, другата е радичковска – на някоя сврака от някое дърво. А съвсем за маниаците има и шести възможен източник на разказ – да разказва жигулито.

ПП. Този откъс всъщност го взех от повест, която писах в края на миналия век и която за нищо не става (даже името съм забравил), но с нея се учих на продълговата проза. Тоест сега повестта ми служи като труп в морга или като прасе в месарница – режа си каквото ми трябва и го употребявам по някакво предназначение.

А иначе целия епизод тогава (бях на три пъти по седем години) го разказах от гледна точка на една муха. Жената, опитвайки се да я цапне, изтърва волана и тъй нататък.

g
t
f
18.06.2012 | Знаци: 4164 | Прегледи: 11 | Сподели:

Съдържание / 160

Категории / 25

Галерия / 48

Файлове / 4

По категории

Автопортрети и писма / 2

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 24

Дописки на редактора / 18

Драматургия / 2

Издадени книги / 5

Как се пише приказка / 7

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 3

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 5

Поетични книги и цикли / 17

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална критика / 2

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 2

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА