30 август 1954 – Тодородица (мама Надка) носи диня, пипер и домати от пазаря (и Него в утробата си); сяда, яде и… “веднага ме хванаха болките”

(През нощта.) Тодородица сънува прословутия си сън (с мостчето над пропастта).

31 август 1954 – около 3.30 ч. след полунощ изврещява Той за пръв път и смайва акушерката с факта, че взема чисто “до” от втора октава; с това новороденото дава заявка, че след няколко десетилетки ще изпее “Every One's A Winner” на Hot Chocolate

1954 – в едно затънтено пролетарско кътче на гр. Варна се ражда босилеградско-малорадска кръстоска – бъдещата секретарка на музикантско-скулптурно-писателското семейство

60-те год. – “на мама маслинката” му викат всички в културния дом, където ходи на уроци по цигулка и междувременно – солфеж

1968 – отива на гости у Менделеев (сиреч в Техникума по индустриална химия); с това продължава прекъсната традиция на големия си брат – чичо Светлин, който три години буксува в гимназия, за да го изгонят, понеже пушел

1968 – в Техникума постъпва и Любка Огнянова Димитрова – “македончето”, както ще й казват Даньо Кокала , Стенли и др. варненски интелектуалци

1968 – в Англия се появява нова група – Deep Purple

1969 – в тази година се залюбват Тодор и Любка; според последната уважавали са се само през зимата, когато тя му пишела домашните, а през лятото той я зарязвал и отивал да свири на Дружба; “и до ден днешен ме е яд” (споделя гореспоменатата)

1973 – би трябвало да е завършил Техникума, но по свидетелство на документите го завършва само семестриално, а изпитите по специалните предмети остават за сметка на изпитващите

Краят на 60-те – нач. на 70-те – свири първо на барабани, после на китара по стаи, пейки, клубове, ресторанти, балове, вечеринки, в двора, в тоалета и прочие, и прочие - свири гнили западни мелодии, чути случайно по радиото; по това време изпява в Морската градина “Бохемска рапсодия” на Queen в акапелен вариант – изпълнението е камерно, само за ушите на бъдещата му съпруга

1973-1975 – свири с китарата на “старите” в казармата; влиза като прост Матрос(т), уволняват го като Старшина 2 степен

- Тодоров!

- Аз.

- Три крачки пред строя!

- Слушам!

И т.н.

31 август 1975 – сватбата на Фигаро в изгорялото Малко казино; на нея вече непушещият дядо Анто тайно му взема цигарите, криейки се от мама Надка (Тодородица)

1976 – ражда се бъдещият автор на този Летопис; на първото свиждане с родилката и младото поколение младият татко се появява в родилния дом “белязан” по челото и намазан с фон дьо тен; родилката едва не припада, но леля Стойка я спасява; (сетне ще е недоволен от тъста си, че е направил “много тесни стълби, мамито им да… “)

1977-1987 – турнета в Германия и Скандинавия по различни градове, паланки и фериботи с оркестър “Етър”; състав на оркестъра: диригент – Весо Кангасейрото (саксофон), Минчо Сливата (клавишни), Асенчо Дебелио от Перник (китара; сменен от Пушката), Стефан Зъбчето (барабани), Кремена (вокал от Сливен) и Той, Тодор Антов, бас китара и вокали

Десет години големи и малки истории.

Например: Връща се от чужбина с дупка на главата…

- Какво стана бе, Тошко!?

- Падна ми куфар на главата…

- Много си щур бе, Тошко-о-о…

1980 – ражда се второто отроче, Надежда; Той, като бивш алпинист, се качва на скелето на тогава строящия се сегашен Медицински колеж; родилката едва не припада, но леля Стойка я спасява

1985-1990 – съпругата му става висшист в специалност “Начална педагогика”; впоследствие така и не стъпва в училище, макар че има педагогическа квалификация

1987-1992- пет (5) сезона е осветител във Варненския театър, а съдбата му дава зелена светлина, за да остане завинаги в звездната алея на традиционно заоблачения варненски театрален живот

1987 – ражда се последното чедо, изтърсакът, Александър Тодоров Антов; Сашо, който е пряк наследник на музикантлъка, след години ще издаде албум “Искам да стана голям”, в който албум ще има песен “Мама”, но не и “Тате”

1992 и 1994 – скромни гастроли в Сръбско и Швейцарско с колоритни личности от музикантския кръгозор като Нейчо и Цочко

“Кафана jе моjа судбина…”

1995-2000 – в превод предното изречение е “Кръчмата е моята съдба”; това е мотото на периода, известен сред специалисти като “Ерата на малката Калифорния” или “Епохата на Тошко Антов”

През периода сменя много нощни барове, дневни ресторанти и курортни бистра.

Сменя и много музиканти и “музиканти” в кавички. (Последните са повече.) Бъдещето никога не ще забрави любовните драми на Ян Чеха Пражкия разбойник Питагор, параноята на Братовчеда Лари, операта на Ицо Обрешков и др. знайни и незнайни бойци на музикантския фронт.

От периода му остават две неща. Изкристализиралата формула: “Тошко Антов взема начинаещ музикант, прави го такъв, правят и репертоар и… ученикът го зарязва – избягва в друг оркестър”. Второто нещо от периода са все по-плътните и отчетливи подочни торбички от задимения и мъглив, и неясен нощен музикантски живот. Тъжният музикантски живот, през който има толкова много усмивки и толкова малко поводи за тях…

31 август 2001 – Сашо иска от баща си да му купи “две точки”, за да си купи чаша от Coca-Cola, та да му я подари на рождения ден

ПОСЛЕПИС: Тази история няма край. И подлежи на допълнения и уточнения. Но не и съкращения.

Вие гледахте

ХРОНИКА

ПО

СЛУЧАЙ

РОЖДЕН ДЕН

В главните роли:

мама Надка Тодородица

Тодор Басострунец

Любка "македончето"

Участват още:

облак роднини

три синджира музиканти

знайни и незнайни трети лица

Сценарий:

Огрян Плодород Шантав

Одежда Водородна Шантава

и Скафандър Шантав

Режисьор на дублажа:

Огнян Антов

Дублаж на режисьора:

пак той

Чаталджа Ти Ви: 30 авг. 2001 г.

F I N

***PS от 2011. Периодът отдавна завърши.