Събрани web съчинения
За контакти:
Дописки на редактора
Романът „Бесове“ на Достоевски: четворна анотация
Достоевски, Фьодор Михайлович
Бесове : Роман / Фьодор Михайлович Достоевски; Прев. от рус. Венцел Райчев. -
София : Захари Стоянов, 1997. - 695 с. ; 22 см.
Ориг. загл. Бесы. - Офс. изд. - 2 000 тир.
Съдържа: Бесът и бесовете / В. Райчев
ISBN 954-9559-04-1
УДК 882-31

(1) Освен велик руски писател и мислител често наричат Ф. М. Достоевски пророк. "Бесове" е сред подбудите за тази негова слава.

„Бесове“ (1873) има средищна роля в знаменитото романово „петокнижие“ на писателя, като с него Достоевски все по-твърдо заявява своите обществени възгледи и философска визия. Той е панорама на руските обществено-политически лутания, арена на атеисти и анархисти, либерали и радикали, почвеници и западници.

Обречен на крайности е и главният герой на романа Ставрогин, станал заложник на своите неудържими инстинкти, разрива между поколенията и моралната си нестабилност.

Читателят ще надникне в балните салони и в калните кътчета на нестоличния руски град, в атмосферата на масови сцени и в самотата на луди, каторжници, юродиви, губернатори, офицери, работници, интриганти, чиновници, несретници, светци и негодници.

Цензурата не пощадява „Бесове“, главата „При Тихон“, която разкрива греха на Ставрогин, не е допусната до публикация. Парадоксално, но днес критиците определят този факт като създаващ по-голяма плътност и загадъчност в романовото пространство.

За тези, който искат да научат повече, прилагаме предговорната статия от поредицата ни De rerum naturis „Защо е интересно да се прочете "Бесове“. Вярваме, че романът е съотносим със свободите на сегашния ден, както и с опасностите на тези свободи, за които предупреждава.

(2) Много интересно е обстоятелството, че още с появата си на бял свят „Бесове“ обижда, засяга, нервира всички без изключение обществени течения – от крайните нихилисти до крайните реакционери. Докато едните виждат в романа клевета срещу силите на прогреса, другите са недоволни от окарикатуряването на официалните представители на властта.

В. Райчев, „Бесът и бесовете“

Революцията се извърши според Достоевски. Той разбра характера на руската революция от дълбочината на духа, от вътрешните процеси, а не от външните събития на обкръжаващата го емпирична действителност. „Бесове“ е роман, написан не за настоящето, а за бъдещето.

Н. Бердяев, „Мирогледът на Достоевски“

Как да ви обясня, че човечеството ще мине и без англичанина, и без Германия ще се оправи и твърде вероятно и без руснака, и без наука може, без хляба дори може, и само без красотата ще загине, защото няма да има какво да прави на този свят.

Ф. Достоевски, „Бесове“

(3) Интересна е епохата, която е обект на осмисляне от „Бесове“, не по-малко интригуващи са художествените достижения на романа на Достоевски.

И тук писателят дава простор на много любими теми и мотиви от творчеството си: тезата за случайното семейство, мотива бащи и деца, неудържимите човешки страсти на Ставрогин, човекобожието при Кирилов и богочовечието при Шатов, бездната между поколенията, раздвоеността на персонажа между два избора – този на разума и този на страстта.

Романът е с широка социална база, тематична и прототипна застъпеност – неслучайно съвременниците ще го нарекат „тенденциозен памфлет“. Достоевски ползва образа на Бакунин, историята на Нечаев (прототипи на младия Верховенски), а от друга страна – фигури като тези на Грановски и Херцен (прототипи на стария Верховенски), за да покаже развитието, етапите и крайностите на руската либерална идея и социална борба. Лявото е демонстрирано според разновидностите си, радикализацията и незавършеността си. Изключение от типологичното е появата в романа на гротеска на Тургенев, принизен в ролята на писателя Кармазинов.

„Бесове“ е социално най-разгърнатият роман на Достоевски.

(4) Степан Верховенски е стар либерал, инакомислещ, от Херценовото поколение. Живее като храненик при Варвара Ставрогина, чийто син Николай Ставрогин е човек със странни подтици - когато го прихванат, може да направи всичко, включително и да се ожени за луда девойка. Което е и сторил. Синът на Степан Трофимович - Пьотър Верховенски - е от новите смутители на статуквото в руското общество, той организира тайно общество, с която стига до убийство на един от членовете. Младият Верховенски е изключителен интригант, вплел в мрежата си половината град - и губернаторското семейство в това число. Обзет е от идеята да направи от господаря Ставрогин нов цар и месия. За разположението на Ставрогин се борят две жени, майката Ставрогина също тегли от своя страна. Действието се развива в малък град, като съдържа в себе си панорама от герои и нрави, и картини, и масови сцени. Появява се и гротескната фигура на писателя Кармазинов, в която Достоевски с яд е описал Тургенев. Накрая Ставрогин ще реши сам съдбата си.

Забележете: Достоевски никога не преиздава зле приетия си от публиката роман, а романът остава дълго време инкриминиран и в новата, Съветска Русия.

2011 | Знаци: 4651 | Прегледи: 6866

Съдържание / 224

Категории / 35

Имена / 12

Галерия / 85

Файлове / 11

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на (екс)писателя / 31

Дописки на редактора / 25

Драматургия / 2

Електронни издания / 6

Есеистика / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Книги / 9

Лингвистика / 1

Литературна критика / 3

Литературни анализи и теория / 5

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 11

Произведения за деца / 20

Речи / 14

Речник на самотата / 5

Романи / 16

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фейлетони / 3

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още