Събрани web съчинения
За контакти:
Речи
Малък разказ за Гео Милев за подрастваща аудитория

Поетът Гео Милев живял само трийсет години. Той бил надарен с таланти от всичките изкуства - поет и писател, художник, театрал, по свидетелства на майка му пеел много добре. Бъдещите поколения го нарекли "енциклопедиста в българската литература". Защо енциклопедист? Кои са енциклопедистите? Защото имал интереси в различните разклонения на изкуството и в словесните науки. Както една енциклопедия обхваща много знания от разни посоки, така и хора като Гео Милев могат да се интересуват и да създават творчество в различни направления.

И наистина колко бързо се развивал Гео! Сякаш бързал за някъде. Едва на 5 години той се научил да чете и пише и побързал да започне училище. В началото учителите се възпротивили, но родителите му настоявали, а като видели учителите как малкият Георги се наредил сред първенците на класа, отстъпили. Оттогава Гео Милев ще изпреварва времето си поне с две години, а в много случаи щял да бъде далеч напред от своето време.

Защо казахме Георги? Защото Гео Милев бил кръстен като Георги Милев Касабов, баща му бил известен книжар и издател в град Стара Загора. С годините Гео лека-полека съкратил своето име и му дал поетичен вид и лекота на произнасянето.

На Гео много му се отдавали езиците, но той бил и упорит в обучението. Дори като пораснал, написал книга за това как да научим сами език, нарекъл я “Ръководство за изучаване на немски език без учител”. Знаел добре още английски, френски, руски език. На 14 години Гео вече превеждал. И първата му издадена книга била превод - на драматургична поема на Пушкин. По-късно той ще подготви цели два речника - немско-български и речник на чуждите думи. Живял в Лондон, Берлин и София, Гео Милев ще бърза да превежда на роден език всички модерни поети на Европа. И ще ги издава в списанията си.

На 15 години Гео вече критикувал чуждите стихотворения. Когато умрял многоуважаваният стар поет Пенчо Славейков, Гео бил на 16. Цял ден не ял, книгите на Пенчо лежали разхвърляни на леглото, а Гео охкал, обърнат с лице към стената. И докато издавал списания и книги, Гео Милев никога не забравял да почете и спомене българските и световните поети и писатели.

Трудно е сега да си представим колко мощ е трябвало да има в гърдите и душата на нашия поет, че да може да подели таланта си в толкова различни посоки: за многобройни преводи от разни езици, за рисуване, за теория на изкуството, за критика на произведения на изкуството, за театър, режисура, за наука - и едновременно с това да напише своите собствени стихотворения и поеми. И сега ако влезете в българска библиотека и вземете в ръце издание на Шекспировия Хамлет или чуете прочутия монолог "Да бъдеш или не", то запомнете - най-хубавият превод е на Гео. Гео Милев е умеел да пише статиите си директно на френски или немски език - като малцина в нашата литература.

А колко е обичал да издава като ученик собствени, ръкописни книги. В тях той бил всичко - и автор на стиховете, и илюстратор, и оформител, и книговезец, и книгопродавец. Това били изящни малки книжки. А се случило така, че на 22 години той изгубил едното си око.

Ето как станало. Водела се ужасната Първа световна война. Гео Милев бил офицер и понеже знаел всички езици, го направили командир на подслушвателна станция. Били съвсем близо, досами чуждите позиции. И в една жестока канонада станцията била унищожена, а войниците - затрити. И тогава сред телата като по чудо намират Гео Милев още жив. Но с разтрошен череп. По-късно той ще се опише кратко и ясно: "Главата ми - кървав фенер". Гео оцелял, ала загубил едното си око и му поставили изкуствено око.

Гео Милев не просто оцелял, но още от болницата в Германия се впуснал във всякакви проекти. А веднъж прибрал се в България, веднага започнал да издава "Везни" - първото му списание, което заедно с второто му, наречено "Пламък", продължава да се издава и до ден днешен. Родили му се две дъщери. По-голямата вие всички познавате, чели сте нейни книжки - това е детската ни поетеса Леда Милева.

Година преди да го отвлекат, да изчезне безследно, Гео Милев издал най-великата си поема - поемата "Септември". Поемата се занимавала с размисъл и съпреживяване на кървавото потушаване на бунта в България година по-рано. След този бунт у нас започнали недоволства, активните граждани и особено такива като Гео не можели да мълчат и пишели силни статии. А тези, които били наранявани от силните статии и недоволство, измислили начин за противодействие - в един ден наведнъж отвлекли хиляди хора. Така изчезнал безследно и Гео Милев.

Оттогава ние наричаме училища, читалища, библиотеки, предприятия, улици, площади на негово име - и всяка година си го спомняме.

g
t
f
14.01.2012 (пр. 26.07.2017) | Знаци: 4692 | Прегледи: 95 | Сподели:

Съдържание / 184

Категории / 33

Имена / 9

Галерия / 53

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 26

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА