Събрани web съчинения
За контакти:
Речи
Вдъхновител на свободата. Реч за Г. С. Раковски

През 1829 г. осемгодишният Сава Стойков наблюдава влизането на руските войски в родния си Котел, сред тях е и неговият бъдещ кумир, вуйчо му кап. Георги Мамарчев. Много неща следват от събитията през тази Руско-турска война - Гърция получава независимост, Сърбия - автономия, малкият Сава намира призванието и новото си име; той ще се отдаде на каузата за свободата на България и ще бъде нейният вдъхновител: Георги Раковски. Раковски е достоен представител на рода си, освен славния кап. Мамарчев неговите чичовци също са войводи, бранили Котел през Кърджалийското време.

Още като ученик в Цариград заедно с Иларион Макариополски Раковски създава тайно "Македонско дружество" (по-късно той ще използва като псевдоним името Георги Македон), сетне участва в Браилските бунтове, като организира голям българо-гръцки отряд; прибирането в Котел му коства три години тъмница - хвърлен е заедно с баща си, той ще го опише в Неповинний болгарин...; по време на Кримската война изгражда "Тайно общество" в помощ на руското напредване, той самият е арестуван за шпионаж като преводач в турския щаб; с чета от 12 души излиза в Балкана - усещанията му ще се проектират в поемата Горски пътник. Оттук насетне Георги Раковски ще обикаля балканските столици и градове, ще бъде част от дипломатически мисии, неуморим пропагандатор и организатор, пълен с идеи, ангажименти и призиви за сътрудничество. Няма да му остане време и за личен живот; на 42-годишна възраст се сгодява, но скоро се отказва от годежа заради тежкия емигрантски живот, който би предложил на годеницата.

Котел, Цариград, Браила, Марсилия, Атина, Нови сад, Одеса, Белград, Букурещ - навсякъде Раковски е неудобен и опасен за властите, следен от шпиони, дипломат и персона нон грата, експулсиран или бягащ; дори в Одеса, където има руски паспорт, Азиатският департамент го следи заради агитациите му против преселението на българите в Русия. В паметната 1862 г. Георги Раковски става идеолог и кръстник на "българската легия" - в Първата българска легия се записват Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев, Иван Кършовски, а техният идеолог пише планове за освобождението на България, статут на привременното българско началство, позиви към населението за въстание.

Раковски е връстник на Достоевски и Флобер (1821). В бурния XIX век той поделя своята обществена деятелност с деятелността на перото. Той е изявен публицист - вестниците "Дунавски лебед", "Бъдущност", поет - "Отлъчие от България...", "Горски пътник", страстен изследовател - "Показалец...", "Българска старина", "Кърджалиите", "Българските хайдути", мемоарист; има свой възглед и за езика - старае се да употреби старобългарския език като доктрина. Влиянието му върху българската възрожденска епоха е многообхватно и многопосочно. Подобно нему Ботев ще бъде "скаран с букурещките чорбаджии", а прочитът на последните две строфи на "Отлъчие от България..." лесно откроява прякото влияние на мотиви и образи, които Ботев доразвива в "На прощаване". Върху Левски Раковски повлиява невъзвратимо с пламенното си отстояване, че България трябва да се надява за свободата едничка на себе си - и с опита си в тайните организации. Каравелов ще въплъти духа на Раковски в ползването на периодиката като трибуна - и с балканската си мобилност и вездесъщност.

В 1867 г., повален от туберкулозата, Раковски е в Румъния, заобиколен от всичките славни войводи: Панайот Хитов, Филип Тотю, Стефан Караджа. Четите се канят да влязат в България, а Раковски, основоположникът на знаменитата четническа тактика в освободителното ни движение, създава Привременен закон за народните горски чети. В спомените, които ще оставят оцелелите войводи, те ще отбележат факта, че Раковски е този, който ги превръща от "хайдути в бунтовници"; "хайдутин, майко, бунтовник", ще закодира този преход поетичната душа на Ботев.

Раковски умира на 12 окт. 1867 г. в Букурещ, а малко подир това Петко Славейков рискува и отпечатва на страниците на издавания в Цариград вестник "Македония" некролог в памет на прочутия бунтовник и личен враг на империята - Георги Стойков Раковски.

g
t
f
2011 | Знаци: 4269 | Прегледи: 13 | Сподели:

Съдържание / 160

Категории / 25

Галерия / 48

Файлове / 4

По категории

Автопортрети и писма / 2

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 24

Дописки на редактора / 18

Драматургия / 2

Издадени книги / 5

Как се пише приказка / 7

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 3

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 5

Поетични книги и цикли / 17

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална критика / 2

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 2

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА