Ако определят поезията като "камерно, елитарно" и пр. изкуство в голямото литературно родословие и ако това е така, то е не защото я чете някакъв елит, а понеже тя, поезията, е изкуство на препрочитането...
Мерилото на една поетична книга е не в позата на лавицата и шрифта на корицата, не в жеста на отваряне и в прегледа върху съдържанието, не в познанството с автора и с рекламата на неговите "спиралоцентрични, пара- и метафизични кръгове" и божем "търсения", не е в цифрата на тиража и в лотарията на речниците, не е дори във факта на еднократното и педантично изчитане, още по-малко в ритуалната интонация на публичното възвестяване - всичко това е статистика.
Мерилото на една поетична книга се състои в това колко пъти тя ще бъде препрочетена (сиреч пожелана), пък било то и от един само читател (извън автора).
*
Стихове от късния и последен поетичен период на автора.
Съдържание / 224
Категории / 35
Имена / 12
Галерия / 85Файлове / 11
По категории
Антракт / 12
Беседи за Обществото на писателите / 4
Дописки на редактора / 25
Драматургия / 2
Есеистика / 5
Изследвания / 2
Интервю / 2
Книги / 9
Лингвистика / 1
Литературни анализи и теория / 5
Него го няма от няколко часа / 4
Никому неизвестен шано цикъл / 4
Опис опуси / 2
Преводи / 11
Произведения за деца / 20
Речи / 14
Романи / 16
С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10
Сънищата започват на сутринта / 8
Театрална и филмова критика / 9
Фейлетони / 3
Фоторазкази / 5
Фрагменти / 3
Посетете още