Събрани web съчинения
За контакти:
Произведения за деца
Орлите от Орлов мост отлетяха
Из поредицата „Тракторчето пеперуда в Долината на приказките“. Като версия за проектокнига „Пентамеронче или Пет дни в болничното отделение“ - ден трети, приказка втора.
14 апр.2022, опус 225

Една сутрин в българската столица София се случи невъзможното: орлите от Орлов мост отлетяха.

Да поясним какви са тези орли. Това са бронзови статуи, четири на брой, в четирите краища на софийското кръстовище, където след освобождението на България от турско робство посрещат завръщащите се от Диарбекир българи бунтовници и заточеници.

Вестниците веднага попитаха: как е възможно да излетят? Да не са откраднати – изрязани с шлайф и предадени за вторични суровини от крадци? Както преди 25-30 години се случи със статуята на българския поет Яворов?

Но не, не бяха откраднати орлите от Орлов мост – бяха отлетели. И ето какво се бе случило.

По северните брегове на Черно море имаше един украински град по име Мариупол. И, не щеш ли, на 24 февруари 2022 година, посред зима, той бе връхлетян от милиарди зелени скакалци, които го атакуваха на талази, а това означава на вълни, между които и дъх не можеш да си поемеш. Целият град замря. А когато талазите скакалци – всъщност един безформен полуживотински облак – станаха толкова много, всички мариуполчани хукнаха презглава в мазетата. Защото от тази напаст божия не издържаха дори големите жилищни блокове, те биваха поразявани от талазите, цели етажи пропадаха, хора и животни загиваха. Гражданите, ужасени, бързо се организираха, изпратиха жените, децата, старците и домашните любимци далеч навътре в Украйна или дори в околните Полша, Румъния, Словакия, Молдова и още много. А всички мъже и жени бойци останаха да се борят за града си.

Откъде дойдоха тези скакалци посред зима? Това, деца, един ден ще попитате… историята, когато пораснете достатъчно.

За хората ясно – те бяха в кошмар. А представете си какво ставаше в мариуполския зоопарк! Крясъци на диви гъски, мучене на тибетски якове, плюене на камили, блъскане по стоманените клетки от лъвове, тигри и вълци. Ами паунът! Паунът от ужас и паника от цветен стана черно-бял! Никой повече не видя мишките, хидрите, змиите, те се изпокриха под земята и по дупките. Антилопите прескочиха загражденията и изчезнаха в неизвестна посока. Маймуните откачиха и хукнаха, та се смесиха с човешкия поток и станаха бежанци. Само мечките запазиха спокойствие, понеже спяха зимен сън. Но и тях скакалците не оставиха на мира и тогава баба Меца се ядоса и веднага организира отбраната на мариуполския зоопарк: забрани на всички млади и боеспособни животни да напускат територията на зоопарка и събра защитен батальон. Именно в него се записаха като бомбардировачи всички ястреби, соколи и орли от зоопарка, само престарелият орел, старият Дарак, остана сам в куполната си клетка, безпомощен и нещастен, че не може да е в помощ на милата си челяд.

Точно това разказаха една вечер пристигналите с влак от Русе украински бежанки. Те го разказаха пред българския журналист Иво Инджев точно на столичния Орлов мост. Бронзовите орли чуха всичко, разбраха цялото нещастие на стария Дарак, бащата на всички орли, и веднага решиха: през нощта отлитат към Мариупол, за да го спасят.

Понеже са от бронз, софийските орли знаеха, че няма да имат сили да долетят сами, че са прекалено тежки. Затова се залепиха за крилата на отлитащ на север самолет от софийското летище, за да могат, когато се прелита край украинската граница, да се пуснат и кацнат в Мариупол. Само помолиха пилота да не лети прекалено високо, за да не им се завие свят.

Речено-сторено.

Понеже са от бронз, българските орли бяха недосегаеми за дивата орда дребни зелени разкривени скакалченца, пък били те и милиарди. Те се приземиха без проблеми точно пред мечата щабквартира на мариуполския зоопарк и заявиха намеренията си.

– Отже, ви маєте намір відвезти дідуся Дарака в безпечне місце? (Значи имате намерение да отведете дядо Дарак на сигурно място?) – почеса се главнокомандващият Мецан Младши.

– Точно така. Искаме да го отведем в нашия, софийския зоопарк, там ще се погрижат за него.

– Хм. А как ще стигнете? Вие сте от желязо и прекалено тежки…

– Ние сме от бронз – скромно го прекъснаха орлите.

– Добре, де – изръмжа Мецан, – желязо, бронз или злато, все е метал. Няма да можете да се издигнете сами, пък и с товар. А тук вече самолети не летят, летището е в кратери…

Бронзовите орли се омърлушиха.

И тогава някой се сети за тракторчето пеперуда. Бил видял в инстаграм, че то в момента е напуснало Долината на приказките, за да помогне за реколтата. Войната на скакалците заплашвала целия свят, тъй като Украйна произвеждала половината жито на света. И били нужни много и много трактори, защото нейните трактористи се сражавали с божията напаст. Такова едно странно съвпадение. Софийските орли не се колебаха и веднага осъществиха контакт.

Тракторчето пеперуда ореше в нивите на Западна Украйна и му трябваше ден, за да стигне Черно море и Мариупол. Придвижването бе тежко поради безкрайния поток бягащи живи същества насреща и тракторчето по-често летеше като пеперуда. Изневиделица в едно дере то зърна изоставен танк. Танкът е огромна бойна машина с голямо дуло и цялата от метал. Тракторчето щракна с пръсти: „Това е! Ще натоварим стария орел в танка, така скакалците не могат да го повредят!“

И пеперудата се превърна пак в трактор и закачи танка, и така пристигна в мариуполския зоопарк.

Обаче започна друга история.

Отвсякъде започнаха да изпълзяват малки, големи и още по-големи животни, от всичките сектори: „Аквариум, Терариум и Вивариум“, „Хищници“, „Примати“, „Тревопасни“, „Птици“. Дори и мариуполският чичо Слон! И всичко това стоеше немило и недраго и искаше също да се натовари на танка и да се евакуира от страшната война! Ха сега, де! Как да постъпи тракторчето пеперуда? То искаше всички да натъпче в танка… ама какво щяха да правят с чичо Слон?

На помощ дойде главнокомандващият Мецан и издаде заповед:

– Всички животни – бегом марш на безопасно място в танка! Не бъдете егоисти, посместете се, да има място за всички! Ако трябва и един върху друг… Само не се яжте помежду си!

– Ами аз? – прогърмя нещастно слонът.

– Ти – заповяда му Мецан – влизаш в кабината на трактора, хобота изкарай през прозореца. И имаш бойната задача да пренесеш невредима ценната папрат на нашия зоосвят, защото скакалците ще я опоскат.

Добре, ама тогава се появи нова пречка, нова беда.

Оказа се, че нашествениците са окупирали всички пътища около града, блокирали са го и сега тракторчето няма път, по който да изтегли танка. И в този критичен момент изсвири сигналната сирена на някакъв кораб в пристанището наблизо. Спрял на кея, блокиран от войната, този кораб бе български. Българските моряци от кораба „Царевна“ разпознали с бинокъл родните бронзови орли, а и били чули вече новината за изчезването им.

– Скъпи животни! – раздал се гласът на капитана от корабния високоговорител. – Ние тръгваме спешно към пристанище Варна! Няма друг начин, освен да се измъкнете с нас! Бъдете смели.

И така, единственият работещ гигантски пристанищен кран един след друг прехвърлил с колосалните си щипци първо танка, а сетне и тракторчето барабар с чичо Слон. Корабът дал на пълна газ и бързо се отдалечил от опустошения Мариупол.

Стигнали до Варна и старият Дарак, столетникът орел, като видял варненската приморска зоологическа градина, заявил, че остава тук завинаги. Той е свикнал да вижда Черно море от своята куполна клетка и Варна завинаги ще му замести непрежалимия Мариупол. Някои от стотиците видове животни в танка последвали примера му, директорът на зоопарка предложил да изпратят останалата група към София, като по пътя ще спират и оставят свои братя по зоопарковете на големите български градове, а най-голямата общност ще се настани в бежанския център на софийския зоопарк.

И каква изненада, господи!

Тъкмо шествието излязло от очертанията на града, когато отсреща им се задали, запъхтени, четирите бронзови лъва от софийския Лъвов мост! Като разбрали маршрута, като разбрали от новините, че братята им орли били грохнали след битките и едва ходели, те побързали да ги пресрещнат, да ги качат на мощните си гърбове и по този начин след седмица целият поход навлязъл в Софийското поле, през цялото време съпровождан от цветята и сълзите на българите, които ги приветствали по пътя. Или поне на половината българи.

Защо казваме „поне половината“? Това, деца, един ден ще попитате родителите си, когато пораснете достатъчно.

t
f
15.04.2022 (пр. 15.04.2022) | Знаци: 8219 | Прегледи: 322 | Сподели:

Съдържание / 217

Категории / 35

Имена / 12

Галерия / 74

Файлове / 10

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на (екс)писателя / 31

Дописки на редактора / 23

Драматургия / 2

Електронни издания / 6

Есеистика / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Книги / 8

Лингвистика / 1

Литературна критика / 3

Литературни анализи и теория / 5

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 11

Произведения за деца / 17

Речи / 14

Речник на самотата / 5

Романи / 15

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фейлетони / 3

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 2

Посетете още