Събрани web съчинения
За контакти:
Фейлетони
Крали Мангъров спасява три синджира карантинирани

Тая есен (около октомври 2020) леля Славка още от вратата ме среща разлютена:

– За всичко са виновни Мангъров и Слави Трифонов!

Предполагам, че е гледала я БНТ, я НОВА.

– Защо бе, лельо Славке? За кое са виновни?

– За това… кажи го, де… за болестта… За коронавируса!

– COVID-19?

– И за него. Ама сега като умра аз и другите дърти пръчки като мен, ще ги питам аз двамата какво ще правят…! Как ще ме гледат в очите те мене!

„Сухи съчки“ бе дословно фразата на споменатия доцент Мангъров, но това е отделен въпрос.

– Е те ли заразяват хората, лично? – питам все пак.

– Ами те ами! Ще ми говорят: не носете маски, бъдете смели… Бе я върви на…

Апропо, по повод вируса бай Данчо, мъжът на леля Славка, който живее под Аспаруховия мост, пазач е там, а отделно е знаменит наш квартален пияница, това лято се прибрал август да ходят на погребение. Още с влизането си отива и отваря хладилника:

– Жена! Загубил съм си обонянието – не надушвам ракия в хладилника! Да не съм болен от коронавирус? Само това ми липсваше! Сега трябва ли да си правя PCR тест?

– Бе я върви на... – отвърнала съпругата. Ето, пак същия отговор.

Да уточня все пак за бъдните поколения кои са споменатите в началото лица (сегашните поколения може да прескочат долните параграфи).

Атанас Мангъров – доцент, инфекционист, шеф на отделение в инфекциозна болница, познат на широката публика от шест месеца – откакто е почнала световната коронавирусна драма, твърди, че той е тесен специалист и има, следователно, право да му се чуе гласът по темата с инфекцията. Обаче е твърдо опозиционен против правителствено-политико-здравноинспектните мерки. [Сами по себе си люшкащи се от тревога през глупост към полицейщина и административни безумия: например 5000 лв глоба за посещение на парк, както и вдигането на пейките от парк, който е затворен за посещения, за да не сядали хората по пейките, които, повтарям, ги няма, понеже са вдигнати, а паркът е затворен за посещение… и така нататък; тая пролет ни даде на нас, фейлетонистите, големи зрелища; но да не се отклонявам; хеле пък ако хвана да споменавам телевизионните брифинги сутрин, обед, вечер и в полунощите на избрани и неизбрани държавни мъже (някои от тях от лятото насам хванаха гората, станаха шумкари и не смеят да се върнат на работното място в столицата)… ала наистина да не се отклонявам, че тонът на фейлетона ще отиде на кино.] Накратко, за някои народни маси изиграва ролята на котвата по време на буря, която моряците спускат, за да забавят и контролират повече кораба – сиреч дадени мислещи у нас хора да си правят сами сметката и да не разчитат, типично по български, на властите, а предимно на себе си, което е и доказаната исторически по-разумна практика.

Второто лице и телевизионен вожд, Слави – който не слиза от екран още от времето преди днешните студенти и млади майки и бащи да се… родят – миналата година си направи телевизия и оттам, заедно със светия синод от сценаристи, си имат собствена редакционна политика, ergo трибуна и мощен рупор. Ако телевизията има интересни гости, успехи и верни зрители, това е заради дългогодишния безспорен рейтинг и нейните достойнствата (макар и да е с петчасова привечерна програма), както и заради липсата на публицистична конкуренция от националните ѝ посестрими (не от кабеларките). И недосегаемост – още никой не е посегнал да я заглуши, купувайки я, защото „плешивата глава е институция“ (цитат). По-забележително е, че тази телевизия всъщност е (ново)партийна телевизия и като такава от тая есен стана платена, което я прави единствената платена партийна телевизия в България, а защо не и по света (без да твърдя последното).

…Но аз дойдох при леля Славка да ѝ прочета моята нова приказка ли, легенда ли, един Господ знае (и Неговите филолози). Така че си излязох изнервен от дома ѝ, като сега на вас ще предам накратко историята, която има колоритното заглавие, с което озаглавих и настоящия фейлетон.

Между другото частта дотук спокойно може да бъде пропусната, съкратена и изхвърлена в бъдеще.

* * *

Било е нескоро, а отколе, в стари времена, незапомнени. Тогава българите населявали тези земи по паланки, махали и колиби, криели се по планините и треперели из равнините. Кой ли не минавал с огнен меч, кой ли не забивал стрелите си в гръдта на тази отрудена, отритната и вечно онеправдана земя, какви ли не бедствия я затискали и газили. Като Великите набези на Отровното трио: Кара Мутафчи, Хаджи Кантарджи и Куньо юнак.

Такива страдания навлекли тия трима злодеи на българското племе, та още се помнят и още децата и стариците в съня си се стряскат. Видиш го: лежи детенце на десет годинки, увито в овчи кожи, наблизо огнището пуши и мята искри, а то цялото трепери, спи трескаво, на челцето му капки пот; и ето, детето внезапно отваря очи, надига се и седнало с протегната ръка вика:

– Мамо, мамо! Дай ми пак ваксина!

Като връхлетели тримата злодеи в първата си вълнà, народът се подплашил така, че се изпокрил по землянките и оборите, а мъжете се заврели под фустите на жените. Втората вълнà била още по-жестока: тримата нападнали народа под формата на данък голо лице и иззели житото на всички, които по улиците бродели с открити лица, без бурки, шалове, кърпи и всякакви омаскарявания. И трети път дошли изедниците, и този път срещнали по-бунтовен народ, и тогава Куньо юнак рекъл:

– Ах, така ли! Сега ще ви затворим и пътищата!

Хаджи Кантарджи додал:

– И устите ще им запушим! Колкото по-малко думи излизат, толкова по-малко заразени ще бъдат!

А Кара Мутафчи отсякъл:

– Няма как. Иначе яко ще мрат. В чували по улиците.

И тримата се врътнали като вихрушка и навързали три синджира карантинирани, и ги запрели в местната църква.

След това триото барабар с конете си се понесли нависоко към облаците, завили към хоризонта и изчезнали закъм Гърция, но не за да налагат карантини, а да си починат на Халкидики, преди и гърците да са затворили пътищата.

Народецът се свил и носът му посърнал в насила наложените маски. Нямало ги по-будните, водачите – всичките навървени в синджира. Какво да се прави?

И тогава откъм Гривица се задал юнак по име Славен, по ранг воевода. Славен воевода пътувал бавно сред свитата си от оръженосци, отстрани подтичвали летописци и редели диалози, от които по-късно не друг, а сам Платон щял да заимства сценариите си.

Минал по цялата земя този юнак, обходил всеки ъгъл и се затворил в една висока кула на края на света да изживява народната мъка и да крещи от най-високата тераса по няколко часа стари фолклори. А на всеки кръгъл час излизал на терасата шутът и завършвал прогнозата за времето с неизменния призив: „Долу маските!“ Но и това не помогнало на народа и Славен воевода се окахърил, оскубал си косата до без косъм и чак тогава най-будният от будната му свита се просветлил:

– Сетих се! Има един-едничък на тази земя, който може да спаси българите, и това е Крали Мангъров.

Плеснали с ръце и се прегърнали. Този велик херой се оказал все още жив.

Крали Мангъров пък пребивавал на противоположния край на света и докато стигне пощенският гълъб до героя, докато той намести стари кости, докато яхне коня Дребна Шаркалия, мушне у ножницата меча Хепатит, докато прекоси реката Морбилой, минало, не минало известно време. В пристигането му народецът свято вярвал: Крали Мангъров ще премахне маските!

Но уви, в легендите всичко е възможно, дори и това най-великият юнак да се окаже безсилен.

Като слязъл уморено от коня Шаркалия и подал Хепатит на по-младия си адютант, Крали Мангъров влязъл в църквата и провел кротка беседа с трите синджира карантинирани. Обяснил кой синджир за какво е, че маските са турени, за да си мълчат, извадил от девет кладенеца жива вода. Хората кимали и се съгласявали с всичко. Ала щом Краличът посегнел да освободи от катинара едного, освободеният панически отново си закачал куката на синджира. И така един по един. Някои били по-смелички, стигали до вратата, но след това ужасени се връщали и се връзвали на синджира. Отчаял се Мангърът и изпаднал в исихазъм в продължение на два месеца.

А времето си течало. Реките течели. Месечните цикли течели. Носовете на хремавите течели. Младите мозъци изтичали къмто чужбина. Обществените поръчки изтичали къмто правилните джобове. Всичко тече, всичко се променя, дето се вика в гръцките катехизиси, само с трите синджира всичко било застинало в извечната българска дрямка.

И след два месеца Крали Мангъров на свой ред извикал: „Сетих се! Истината е на Ваксинената планина.“ Тази митична планина, трудно достъпна, по-висока от Джомолунгма и по-недостижима от човешката глупост, съдържала нещо като Светия граал на всички инфекционисти по света. И натам Краличът насочил последните си земни усилия. Оставил коня Шаркалия, зарязал меча Хепатит и тръгнал сам по усойната и опасна пътека, и дълго, дълго, дълго вървял.

И ето ти тебе митичната Ваксинена планина, вече се виждали зъберите на нейните крепостни стени. Невероятно, на такова място само бог може да построи замък. Знаел, знаел Крали Мангъров, че тук е заровено кучето, че тук ще открие ключа към народопсихологично-природната загадка, тук свършва неговият професионален ребус. Тихо бутнал с пръст колосално тежките крепостни порти и те се отворили леко като сухи съчки. Пристъпил кротко, като в храм. Покачил се по единствената стълба и стигнал до най-високото, до олтара. И тогава видял, че в двата противоположни края имало два реликвария: единият бил разбит, другият бил непокътнат.

– Аха! – плеснал се по бузата Мангърът. – Тук е разгадката! Вече се досещам какво е имало в разбития реликварий! Но нека, Крали, първо отворим здравия реликварий!

Посегнал, чукнал тук и там и реликварият се отворил. И ученият юнак вдигнал пред очите си щръкналата епруветка и с тържествено лице прочел надписа: ВАКСИНА ЗА РАЗУМ.

А когато понадигнал парчетата на строшения реликварий, изпаднала друга една бележка, която, значи, е принадлежала на похитената втора епруветка. На този надпис пишело: ВАКСИНА ЗА СТРАХ.

Ах, ето какво са направили тия трима отровни мародери и злодеи! Те са похитили ваксината за страх, ваксинирали са наред народа, наложили са му трите синджира карантина и са отишли в Гърция да берат плодовете си! А народът си лежи, лежи, пъшка и се тръшка, един по един на вълни, човек по човек, процент по процент се разболява, преболедува тази страшна болест – страхуването, тази страшна треска – шубето… И никой не слуша специалистите, че боледуването е неизбежно дори и без ваксината за страх.

И накрая какво мислите се случило според легендата? За вас лъжа, за мене истина.

Когато Крали Мангъров се върнал на белия свят с епруветката за разум в победоносна старческа десница и влязъл при трите синджира, намерил само железата, разхвърляни по пода, прангите – счупени, катинарите – откраднати, а от карантинираните нямало и следа. Сбъднало се това, което самият Кралич повтарял месеци наред наум и наяве: когато две трети от българите преболедуват болестта, те ще станат стадо и ще се освободят сами от оковите. Така прочее българското природонаселение пропуснало тази иначе задължителна световна ваксина – ваксината на разума. Което вече за вас е истина, но за мене – автора на тая приписка, дето я писах на студа със схванати крайници, премръзнал молив, без хляб и завивка, кихащ и подсмърчащ – е лъжа.

t
f
13.10.2020 (пр. 14.10.2020) | Знаци: 11215 | Прегледи: 178 | Сподели:

Съдържание / 211

Категории / 34

Имена / 11

Галерия / 66

Файлове / 9

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на (екс)писателя / 31

Дописки на редактора / 21

Драматургия / 2

Есеистика / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Книги / 8

Лингвистика / 1

Литературна критика / 2

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 11

Речи / 14

Речник на самотата / 5

Романи / 15

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фейлетони / 2

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 4

Посетете още