×

През 2020 година децата научиха какво е да бъдеш затворен вкъщи – в една стая, в един апартамент, в една къща, в един свят. Какво е да не можеш да направиш крачка навън – към другия свят, света на нашата планета. Но има още един свят, от който никоя карантина не може да ни лиши – това е светът на книгата.

Какво е книгата? – Буквено слово.

Откакто са измислени буквите, ние можем не само да се пренасяме в света, който ни заобикаля или е в нашите мисли, но и да се връщаме в минали времена и дори да посещаваме бъдещето! Достатъчно е да разгърнем една книга. Колко простичко. Колко лесно.

И всичко заради буквите. Това прави 24 май за българите толкова голям и мил празник. Какво малко нещо е буквичката, а какъв свят може да създаде! Истинско чудо.

Тази 2020 година пролетта за учениците премина в онлайн обучение, а и манифестацията няма да бъде на площада, нито в интернет, а в сърцата. Но представете си… нека сега си помечтаем… представете си, че наесен вашата учителка ви помоли да напишете съчинение на тема: „Разкажете за вашата манифестация тази година на празника на буквите 24 май – какво се случи?“ - И вие какво? Вие до един ще напишете съчинение (няма как, това е задължение на ученика) и до един ще се превърнете във… фантасти! Ето какво може словото и как словото може да се запази за вековете от една малка-мъничка буква.

Днес получих от вашата учителка комикс, направен от ваша съученичка по най-най-първия епизод от моя роман за деца „Тате отива за колело“. Много благодаря! Представете си: на мене хич не ми беше и хрумвало, че в книгата ми има толкова епизоди, които могат да бъдат превърнати в полезен или в обучителен, или в развлекателен комикс. И ако някога в бъдещето аз се възползвам от тази идея, това ще бъде благодарение на тази читателка, която е прочела книгата и буквите в нея са подпалили въображението. Наистина благодаря. Писателят се учи, докато е жив.

Чудих се какво да изпратя като подарък и реших това да е детско стихотворение, което писах някога като студент от първи курс. Изучавахме дисциплината „Детска литература“ и аз дотолкова се вдъхнових, че написах цикъл стихотворения „В блатото на Жабчо“. Тук ще ви поздравя с второто от петте, в което пак става дума за букви и думи, но като игра. Защото (и заглавието е)

ЖАБЧО РЕШАВА КРЪСТОСЛОВИЦА

„Зелена скачаща гадинка,

най-често се цамбурка в блато.“ –

Каква зелена животинка

побират в четири квадрата?

Дали пък не е гущер? Нe е.

С пет букви гущерът е … Дa, бе!

Какъв съм глупав! Туй поне е

съвсем елементарно: ЖАБА!

Нататък… „Птица дългокрака

със клюн голям и страшно дълъг.“ –

Е, стига с тези…! Чакай, чакай,

дали да не напиша „гълъб“?

Ще пиша, пък каквото стане!

Гъ-гъ-лъб… Боже! Пак съм сбъркал –

шест букви трябват, жабуране…

О, ужас! Ду….ма…та… е… ЩЪРКЕЛ!

Поздрави –

Огнян Антов

22 май 2020

Варна