Събрани web съчинения
За контакти:
Романи
Homo instagramico (несъстояла се реч)
Откъс (редактиран) от романа на Огнян Антов "Вавилон". 1-4-VII

Социалните мрежи – това е coma depasse.

Знаете ли какво е coma depasse?

Това е пълно и трайно отсъствие на съзнание. Нещо като ултракома. A state beyond coma – състояние отвъд комата дори.

Или друго сравнение. Използването, съвременното, на социалните виртуални мрежи за водене на социален живот е стара, стара, стара идея... на стареца Платон. Това са сенките в пещерата на Платон – ние мислим, че те са, но те не са, те са само контурите ни (дето викаше Кант). Тези наши профили и акаунти са нашите сенки, а ние къде сме и кои сме? Това, което виждаме от прозореца на влака, който прелита край някое селище – или това, което е отвъд рамките на този прозорец, самото селище, което ще видим само ако слезем от влака...

Какво ни причиняват социалките? Върху какво действат и как ни въздействат? Какво ги движи?

Първо и преди всичко ги движи нашият егоцентризъм. И не става дума просто за егоизъм, себелюбие, себехаресване, себепредставление и т.н. Не е толкова просто. Земята може да се върти около слънцето, то да се върти в галактики, а галактиките в космос, ала всичко това се върти около моето Аз. Много е просто за доказване. Представете си снимка. На нея сте вие и около вас са всички ваши любими хора – родители, братя и сестри, съпруги и деца, роднини и приятели. И все пак, когато погледнете снимката, кого първи търсите на нея? Не е ли вашата собствена физиономия и фигура? Именно това експлоатират социалните мрежи. Ние обичаме да се харесваме, всеки иска да го харесват. Селфито е нашето alter ego – alter ego-то на нашето време е селфито. И хоп, какво правят хитреците, създатели на социалните мрежи – създават първо опция да си качиш снимката и албума и веднага след това те цапват с бутона Like. Връзката е повече от ясна: за да те харесат, трябва да харесаш. И паячето е пуснато от кутията на Пандора – за да оплете новата психология на homo instagramico. Това е първото. А кое е второто? Как кое? Вие като станете от сън и какво правите най-най-напред? Влизате в социалната мрежа и почвате да скролирате по новото съдържание. С едно отчетливо движение нагоре, точно като при ротативките и едноръките бандити, вие – все още сънени и не докрай адекватни – вече сте пристрастени към неизвестността на това, което се е случило, докато сте били извън мрежата. „Случило“ поставяме в кавички. Естествения егоцентризъм и хазартност – това експлоатират зукенбъргерите. Но вие не си давате сметка, че ако играете комар и хвърляте зарове, заровете са пред вас, пред очите ви, те са материални, те не са измислица, докато това, което ни предлагат зукенбъргерите, може да бъде бутафорно, поръчково, фалшиво. Но вие даже и не си давате сметка. Виждате, че ваша далечна съученичка е тръгнала за Карибите и вие решавате да ходите на Карибите – нищо, че тя е фалшив или хакнат профил или чисто и просто е споделила нещо за Карибите, а зукенбъргерите с техните алгоритми ви карат да мислите, че... Абе, Карибите... Бе боже...

Социалката ви създава ваша собствена пещера. Ваша си, вие просто я населявате със себеподобни. Разбира се – виртуални, разбира се – един бог и програмист знае доколко реални. Боже, какъв социален реванш към реалността!

Друго какво прави социалката? Тя ви ограничава кръгозора до единствено желаното. Някой ви дразни, банвате го и край, хепи енд. Ала в живота не е така. Ако някой ви дразни в живота, не става с банване, а става с цапване (напр. Разколников), със съдене или с отбягване и примиряване. Няма хепи енд. И хепи начало няма – всички се раждаме с рева на майките си. И така, вие сами пожелавате да дезинфекцирате и стерилизирате вашите представи за живота, вашите комуникации и прочее само до това, което е във вашето прозорче. Ала това ви прави идеални за пропагандата и рекламата. Дори и да сте аполитичен, приятелчетата във вашето прозорче не са. Дори да мразите някои теми, вашите приятелчета, които не ги мразят, ви ги навират постоянно в лицето и вие, волю-неволю, не можете да ги избегнете, влизате под душа на посланията и манипулациите на съответните теми. А да не говорим какви прекрасни опитни мишки сте и доброволно сте приели да бъдете – вие сте таргет и прицел на всякакви експерименти на социалното инженерство, на маркетинговите ластици, на директни измами и т.н. Накратко, истинско царство на шпионажа, на споменатото инженерство, на ченгесарията, на социалните измамници, на престъпността, на правителствата.

А каква добра сцена е социалката. Маските там лесно падат. Ако в момента тече някаква люта тема – да речем, руснаците превзели Крим и Донбас (и какво ли не в бъдеще), Тръмп води търговски войни (докато не са го свалили) – и маските падат. Веднага разбираш кой е русофилофоб, кой е американофилофоб. Не знам за другите, но за нашите, българските социални мрежи, темата за Путин и днешна Русия е отличен пробен, тестови камък, за да разбереш кой какъв е и накъде е. Друг е проблемът, че нашего брата не прави разлика между русофобство и кремълофобство. Първото е атавистична простотия, второто е свободолюбие за пример.

Аз мисля, че хиперболата на сетивата ни става хипербола на представите и този ефект бива усилен до неузнаваемост от социалните мрежи. А то не е нещо ново – това е кривото огледало на снежната кралица. Освен това да не забравяме за осакатеното общуване – писмено, лапидарно, неграмотно, безалтернативно. Както казват програмистите: четемЕ, копеле, само един скрол текст.

А знаете ли, че желанието да чуем това, което ни се слуша, е същото като това, да повярваме на измислена история. Това е силен природен инстинкт, чрез който съществуват фикционалните изкуства като литература, кино. Именно те умеят да създадат собствена виртуалност, в която потъваме за няколко дни – например с книга, или за час и половина – например с филм. Следователно фалшивата измислица винаги ще е по-бърза за разпространение от истината. И това е природен закон. А влизането и излизането от другата реалност е пристрастяващо занимание на човешкия разум.

Аз имам няколко въпроса.

1. Неползването на социални мрежи води ли до по-добра съвместимост с реалността?

2. Достатъчна ли е комбинацията между критичност към социалните мрежи, съмнение към традиционните масмедии и задълбочен интерес към дадената тема, за да имаме собствено мнение? Или все пак ни трябва гуру или поне лидери на общественото мнение?

3. Алтернатива ли е фейсбук на безкритичността, незнанието, липсата на опит, липсата на собствено мнение, покорността и пасивността?

4. Каква е ролята на отворения интернет за опазването ни от пипалата на социалномрежовия живот и от неговия, насаждан ни наглед за света?

...Парадоксът на прозорчето пък показва възможната нищета на личния опит. Друг мисловен пример (Айнщайн много обичаше мисловните експерименти с участието на влак): Возите се с влак. Минавате край голям град и решавате да дръпнете за малко пердето и да хвърлите око на града. Не щеш ли, точно тогава минавате край най-красивата сграда в града и вие цъкате с език възхитено… цъ-цъ-цъ... и сетне стигате до бой със спътници от купето, понеже твърдите, че това е много, много красив град. А те твърдят (понеже са го посещавали, за разлика от вас), че това е мизерен град, а вие сте мернали по случайност единствената красива сграда в града, на управляващата го общинска партийна корпорация…

Ето ви и цялата истина относно съотносимостта на фейсбук и сие към реалността.

А реалността и фейсбук дали са съотносими понятия, от един порядък? Ако не са - тогава горните разсъждения са излишни и са предъвквания на известни тези.

Така или иначе, още цар Соломон в „Еклесиаст“ (когато е решил да затвори профилите си във фейсбук, инстаграм и туитър) е написал в последния си постинг:

„Суета на суетите. Всичко е суета.“

g
t
f
22.07.2018 (пр. 23.07.2018) | Знаци: 7667 | Прегледи: 76 | Сподели:

Съдържание / 193

Категории / 34

Имена / 10

Галерия (54)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Vitis vinifera / 1

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 28

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 11

Речи / 12

Речник на самотата / 5

Романи / 7

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 4

Посетете още