Аз помня чудното смущение:

пред мене появи се ти

като нечакано видение,

триумф на красота и стих.

И дълго в скръб, скръб безнадеждна,

в шума на страст и суети

звучеше ми гласът ти нежен,

привиждах милите черти.

Години. Буря с дъх метежен

отвя предишните мечти,

забравих аз гласа ти нежен

и боголиките черти.

Във глухо, мрачно заточение

процеждаха се дни и дни

без богове, без вдъхновение,

без сълзи, трепет и жени.

Душа дочака просветление:

и ето пак яви се ти

като нечакано видение,

триумф на красота и стих.

Тупти сърцето в упоение

и за живот възкръсват нов

и богове, и вдъхновение,

и трепет, сълзи и любов.

.: В превод на Огнян Антов