Събрани web съчинения
За контакти:
Електронни книги | Романи |
Юноша
Няма книжна корица. Това е титулът.
Второ и последно електронно издание на романа (юли 2017)

I

[Юли 2017]

ТОМБОЛА НЯМА ДА ИМА

За втори и последен път качвам най-обемния си роман "Юноша" в интернет. Първият път бе през 2014, в един затворен вече проект. 2014 г. всъщност бе 10 години след започването на романа. Сега сме 2017 и по повод десетгодишнината пък от завършването му публикувам второ електронно издание - този път за моя литературен архивъ.

Отдолу [II и III] ще прочетете (без промени пост фактум) какво съм съобщавал по-преди на виртуалната (но не реална) блог аудитория.

Сега обаче, след като минах зенита, мисля по различен начин за предназначението на романа. Преди всичко, не мисля, че си струва да го издавам на хартия (да, струва си да се издаде, но вече не от мен, тоест не в самиздата). Възприемам го по-скоро като една хабилитационна работа в колаборацията ми и с този литературен жанр - все едно с този роман съм си защитил дипломната работа и съм се хабилитирал и като романист. Хе. (Последвалите го романи са все пак кариерно доказателство - но за тях в Портфолио 1 в тукашната архивна статия "АНТОВЪ. Съчинения (по жанрове)". Последен роман: "Случаят с призрака в Царево", 2016).

За разлика от последвалите го - "Юноша" все пак си остава най-обемният и широк билдунг роман, какъвто се надявам да повторя (поне имам идея с проектозаглавие "Вулкан"). Но в него има една основна слабост. Той е граден от филологически фрагменти, анализи и литературни мнения и познания. Под една част от които вече не мога да се подпиша. На 41 години вече не съм ентусиазираният бивш студент филолог многознайко. Ако сега трябва да издам романа, ще ревизирам някои работи, а други, натрупани може би като градивен кофраж, бих пропуснал или обиколно преразказал (тоест замазал). Говоря именно за безкрайните литературни конспекти, цели литературни анализи, вплетени литературни тези и теми в диалозите и пр. материал, който кара редовия (нефилолог) читател да ги пропуска. Това не прави романа нечетивен за читателя (според мен напротив - той е палитра от какво ли не, вкл. и ако някой иска да си припомни криво-ляво младостта от 90-години на 20 в., преходните години), но го прави за мен лично архивен.

Така че отменям това, което исках преди 10 години - да намеря издател за "Юноша" (вж. III) - и съм искрен, това не е куртоазия.

Аз дори не знам в момента за кого точно пиша тази бележка.

Ако искате, вижте по-надолу нецензурирано (неосъвременено) какво съм обяснявал или съм се оплаквал през годините по тая конкретна тема.

А най-най-отдолу прилагам за изтегляне и самия роман. Странирал съм го умишлено в параметрите на последното българско 12-томно издание на Достоевски (все пак най-нагло съм заел името на романа именно от Фьодор Михайлович) - размер на лист, брой редове, знаци на ред. За да видя колко страници ще излезе. Излезе 472 с. Без илюстрации. Томбола няма да има.

II

[Май 2014]

НЕИЗДАДЕНО ПРИЖИВЕ

"Юноша" писах четири години (април 2004-2007). Обичайно книги с такъв обем са двугодишен труд - ако разполагаш с времето си. Тогава вече работех (отгоре на всичко бех женат) и можех да пиша само в събото-неделите или през месеца на отпуската. И аз пишех веднъж на година, като преди това четях за пореден път написаното, за да си припомням забравените вече герои, сюжети, идеи, ентусиазъм. Неприятна работа. Отгоре на всичко през тези години се наложи да завърша "Поменик" (1999, 2004) и да започна "Нарцис" [остана работно заглавие, романът - също неиздаден - получи името "На брега на уличната локва" (2006, 2008, 2010, 2014)].

Тогава все още пишех предкомпютърно - на тетрадки. "Юноша" излезе около 12 тетрадки голям А4 формат (изгорих ги на лозето, тъй че свидетелства за авторство нема; може и да съм го откраднал от Шолохов). Това впрочем е и причина да се проточи писането толкова години. Когато писах "Тате отива за колело" (2010-2011), пишех директно с клавиатурата и успях за година (писах го понякога - когато ме удареше тласъкът на неизбежността - и на работа, вършейки с ръцете служебната работа, а с клавиатурата - романовата работа).

Още 2007 написах статия-резюме, че търся издател. Хвърлете й едно око, за да се ориентирате воистина (вж. III).

Издател, разбира се, не се намери. Според мен няма и да се намери.

Не знам дали е добре, че интернет всъщност окончателно деконструира самиздата (поне остава някакъв архив). Но като нямам друга възможност, поне да го пусна да поплава из байтове. Инак и това поредно дяло ке остане къмто графата "неиздадени приживе".

III

[Декември 2007]

WANTED: ИЗДАТЕЛ ЗА "ЮНОША"

Да, романът "Юноша" започва с цитат от "Подросток" на Достоевски - и това е комай едничката връзка. И самият герой тук не е юноша, а е студент. Апропо, относно името нека не забравяме, че докато "Юноша" на Достоевски е преводно заглавие за българския език (буквално: подрастващ), то "Юноша" на Смирненски е част от почерка на поета, но и на българската литература.

Това впрочем е характерна линия в романа - литературните разсъждения. Открояват се и концептуално, и текстуално няколко анализа на творби на Пирандело, Петко Славейков, Вапцаров, Солженицин, Венедикт Ерофеев. Доколко са вплетени или висят - е въпрос на преценка. Романът е обемен, може би и заради тези вплитания.

Иначе сюжетът е простичък, събира се дори не и в пълна година, в десетина месеца. Студенти, сравнително малък град; от квартирата до бистрото, по централната улица и в къща в близката планинска махала, в аудиториите и по коридорите на местния университет, на гарата. Изпити, самодейни инициативи, гуляи, обществени вълнения. Следва се отблизо основният герой Соломон Горгий, понякога се прескача и върху паралели със сюжетните кореспонденти/огледала на главния герой: асистента от катедрата по възрожденска литература Тимофей Карзай, издирващия таланта си бивш студент Погодин Дъждовежд, хроникьора и разказвача на историята, който остава без име... Имена като горните - да прибавим още и Софроз Житогега, Чечита Чипочер, Волдемар Чвор, Сибила Дмитри, Куртаки Карабял - са на пръв поглед странни, на пръв поглед странни са и някои особености на героите: Погодин търси неистово таланта си, Чечита е телепат, Софроз води статистика на паметта си. На пръв поглед странни са и някои техни тези и хипотези - като това за физическото разстояние до точката на въображение или пък за обувките като контур на съществуването, хипотезата за културния тотализатор. Но това са орнаменти, провокации, тук няма никакъв опит за "магически" или друг подобен "реализъм".

В романа има и цели проекти. Не ви ли е било любопитно как възниква едно артистично сътворение - от началото до края, с всичките етапи? Спектакълът "Кино" е представление, което се проследява от първите искри на хрумването до оформянето на пълната концепция, от подреждането на действащите лица, намирането на актьори, репетициите на маса и на сцена, та до премиерата. Описано е de viso, без сфумато, без бели петна и преразказвания, с все текст по сценарий. В "Кино" участват повечето от главните герои, а са обвързани почти всички. Друг проект, даден в зародиш и в извънроманова перспектива, е скулптурната група "Тайната вечеря на българските поети".

Може би най-чувствителният въпрос ще се окаже въпросът за контекста, историческия контекст на романовото време. Както се казва, романът е ситуиран в 90-те години на миналия 20 век, може би във втората им половина. Избран е план на обществено-политическа криза, която градира до шествия, окупации, бунтове и горящи гуми по кръстовищата, камъни в снежните топки. Но понеже е писан в друго, променено време, почти десет години след описваното, по-интересни са озаптяванията и ограниченията, които са правени в изводите и обобщенията, а и в сказа и фабулирането. Пример: днес и особено утре ще е невероятно да се пише без оглед на новата информационно-технологична еволюция - без езика и фигурите на компютъра и интернета, без въздигнатата нова мобилна комуникационна платформа. Ала за времето на романа всичко това е или иновационен мираж, или несъществуващо.

Дали има послания романът? Има, разнообразни. Но имайте предвид, че романът - както и неговият автор - не вярват в себе си. Вярата в себе си води до посредственост. Романът и неговият автор вярват в кумирите в себе си. Достоевски е един от тях.

Финалът на романа е претоварен, някому това ще се стори слабост. Склонни сме да се съгласим. Но нека оставим на оногова, който стигне до финала, да си състави мнение.

[И така, "Юноша" - роман в пет части и епилог - търси издател.]

Търсеше.

g
t
f
26.07.2017 (пр. 28.07.2017) | Знаци: 8714 | Прегледи: 236 | Сподели:

Съдържание / 184

Категории / 33

Имена / 9

Галерия / 53

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 26

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА