Събрани web съчинения
За контакти:
Литературни анализи и теория
Анотация на триизмерен литературен модел

Всички ние сме излезли изпод литературознанието на Никола Георгиев.

Чрез него, както и чрез Радосвет Коларов – нашите манифести в световното литературознание на 20 в. - в последните декади в родната теория предимно се лутаме между текстовостта и междутекстовостта.

В настоящата анотация третото измерение е назовано в тяхна чест („...на името на...“, както казват руснаците).

Настоящата идея кореспондира свободно и с идеята за трите свята на Карл Попър *.

"Според Попър можем да различим три свята: [Свят 1] на физическите обекти или физическите състояния; [Свят 2] на състоянията на съзнанието и предразположеностите към действие; и [Свят 3] на обективното съдържание на мисленето: съдържанието на научните идеи, поетическите мисли и произведенията на изкуството. Третият свят е продукт на човешката дейност, станал независим от хората. Той включва теоретичните системи, проблемите и проблемните ситуации, и състоянието на критическите спорове. Съдържанието му се съхранява в библиотеките. Ако субективното знание бъде унищожено, но запазим способността да учим, изгубеното ще бъде възстановено единствено ако се запазят носителите на съдържанието на третия свят. Последното е автономно спрямо субективността. Традиционната епистемология изследва субективното знание, принадлежащо към втория свят, а научното знание се отнася към третия. Трябва да се различават знанието и мисленето в субективен смисъл, като "състояние на осведоменост или информираност", и знанието в обективен смисъл, като "област на изучаване, наука, изкуство". За епистемологията решаващо значение има третият свят. Неговото съдържание и обективната епистемология, която го изследва, биха изяснили и света на субективното знание. Обратната връзка от третия към сътворяващия го втори свят Попър описва чрез схемата: Р1-ТТ-ЕЕ-Р2: проблем, пробна теория, обсъждане или експериментални проверки, нов проблем." **

Идеята е пределно проста и навярно опростена. Опис на литературната творба като цялост с три измерения:

  • Перспектива на фабулата (ширина).

  • Перспектива на идеите (дълбочина).

  • Перспектива на цитатите (височина).

Рефериране на измеренията вкратце:

Измерение (1). Ходове на фабулата, връзки на сюжета, галерия на героите – как е построена дадена творба, похвати, език, жанрове, видове и пр.

- Това, което се случва в творбата.

Измерение (2). Посланията на творбата, авторови интенции, възгледи, алегории, подтекст, метатекст, типове герои, психология на образите.

- Това, в което се цели творбата.

Ако първите две измерения някой оприличи на това, което минал литературен инструментариум наричаше Форма и Съдържание (и техните производни), нека има предвид, че идеята е за диаграма (диагноза), а не за литературно-изследователски алгоритъм.

Измерение (3). Междутекстови връзки, скрити и открити цитати, кодове и загадки, заети, подсказани, преразказани литературни модели, мотиви, образци, пародии, извънлитературни подтици.

- Това, което е кодирано в творбата.



II


Като пробен илюстративен камък нека попитаме следното:

Защо някои от най-великите произведения, писани за възрастни, се „специализират“ за деца?

Да начертаем такава таблица:


мотив възможност на детето възможност на възрастния

Гъливър

За да станат министри, лилипутите трябва да минат изпитанието „ходене на въже“

Детето разбира и следи зрелището – подобно на цирка. Следва фабулата.

Възрастният вижда зад това политическа алегория – за да си министър, трябва да умееш да балансираш между интереси.

Робинзон

Робинзон, попадайки на острова, си прави календар, като всеки ден чертае по резка на греда, седмичната черта – по-голяма, всяко първо число – най-голяма.

По този календар той кръщава Петкан – появил се в петък.

Като спасяват крушенеца, оказва се, че календарът му е грешен с няколко дена.

Детето попива начина на отброяване на дните, забелязва и разбира защо седмата черта е по-голяма.

Възрастният прозира в цялата работа игра на условностите – нашият свят е една условност, времето ни, календарите ни са условност. Това разбиране прекрасно се съотнася с посланието на произведението за човека-вселена, човека, започващ от нулата и самосътворяващ си свят и цивилизация.


Намерението ни в тази анотация изключва тълкуванията, но все пак горната таблица очевидно не отговаря на поставения въпрос. Иначе казано, как триизмерният модел ще обясни свалянето на възрастта на читателската аудитория.

Литературните историци дават своя версия, свързана с епохата, идеите на Просвещението, които отдалечаването на последващите епохи прави да изглеждат отминали, преодолени. Остават сюжетът, светлият пример и т.н.

Школите от 20 в. биха намерили в Робинзон матрица (структурна, де- и ре-конструирана или пост-конструкция и т.под.), която се поддава на автоматизация. Доказателство: развлекателната индустрия, масовата културна комуникация и т.н.

Какво подсказва триизмерният модел? Измерения 1 и 2 си остават работещи според изначално заложеното: фабулното начало води любопитството на възприемателя векове по-късно, а опитът, посланието, поуките, идеите, които дава сюжетът, биват валидизирани наново – възприемателят ще надгради полученото от Дефо в бъдещи осмисляния. В такъв случай това, което се е случило, е в Измерение 3, това на Никола Георгиев и Радосвет Коларов, в измерението на междутекстовите лабиринти.

Как?

Възможно обяснение е, че заложеният код в творбата е отдавна дешифриран от поколенията, реализиран е, програмният скрипт се е изпълнил и поколенията губят интерес именно към третото измерение. Възрастовата крива на читателско потребление се изменя. [Разбира се, от това губи самата творба. Понеже всички помнят за Гъливър при лилипутите, но малцина, предимно професионално жигосаните, знаят, че това е едва първото от четирите приключения... или пък защо yahoo.com е кръстено именно така.] Суифт е разгадан, Дефо е диагностициран, възловите им произведения се специализират.

Доказателството за горното е от класично по-класично – библейският литературен масив. В евангелските сюжети напр. има толкова от третото измерения, толкава препратки, загадки, кодове, тълкувателни кодификации, че се е наложило сакрализирането му, за да обслужва религиозните човешки идеи и нужди.



III


Христоматиен триизмерен пример с Дон Кихот:


мотив 1 измерение 2 измерение 3 измерение

Дон Кихот

Рицарят Дон Кихот вижда вятърна мелница, взема я за великан и се насочва на двубой с нея. Резултатът е плачевен – потрошено копие, травми.

Очевидно полудял човек се спуска към перките на вятърна мелница и смешно се разбива в нея. Оплаква се пред оръженосеца си за неуспеха, а оръженосецът му е потресен.

В живота на човек се случва да се впусне в безсмислени, обречени каузи, да се бори с обществени призраци, предразсъдъци или друго; и това изглежда в очите на другите налудно, но за човека това е страст, правда...

Това е пародия на рицарски роман – манията да се бият на двубои и да се борят с чудовища е направена на пух и смях. След романа на Сервантес рицарският роман запада.


Първото измерение обслужва нашето любопитство (задоволяване на любопитството : ниво на инстинкта : нагон ), второто атакува интелекта (интелектуално удоволствие : ниво на интелекта : разум), а третото сочи социум (общностно чувство : ниво на комуникация : опит).

В табличен вид:


измерение вид преживяване засегната психосфера стимулирана област
1. Перспектива на фабулата задоволяване на любопитство инстинкт нагон
2. Перспектива на идеите интелектуално удоволствие интелект разум
3. Перспектива на цитатите общностно чувство (стадно) комуникация опит

Литературната творба би следвало да включва трите перспективи в съотношения, взаимнодопълващи се до почти стоте процента.

Останалият процент бива поделен от случайността и бъдещите литературни теории.

Впрочем ето следствия под формата на аксиоми (А) или хипотези (Х):

(А) Великите литературни творби включват и трите измерения.

(Х) Литературата за деца емпирично се познава по-добре от човечеството.

(Х) Моделът е приложим към всяко литературно и металитературно произведение.

(Х) Перспектива 3 е на открит показ в литературно-критически текст.

(А) Триизмерният литературен модел е методически контрапродуктивен.

Сигурно ще се появят и достатъчно още съждения в този списък.



IV


Два примерни въпроса, както и слабостите на модела за финал.


Въпрос: Към кое измерение принадлежи полифонията на Достоевски в „Братя Карамазови“ или кукловодството на Дикенс в „Дейвид Копърфийлд“?

Към Измерение 2.

Принципът, според който романистът решава да изгради сюжета си и неговите герои – дали да ги направи характери или типажи, доколко да ги индивидуализира или типизира – е част от интелектуалната задача, която авторът си поставя, а творбата материализира. Изборът на полифоничен или релативистичен сюжет е методически един акт.

Любопитно е, че самото издаване на даден писател, информационното и критическо обслужване на съответното му издание показва стойността и обхвата на третото, междутекстовото измерение. Взимаме пример от Достоевски. В събраните му съчинения, снабдени с бележки за творбите, се съдържа нишка от взаимодействие между художествена канава – повод от реалността: транстекстуалността на Перспектива 3.


Въпрос: Как да измерим съвременен булеварден роман (тоест роман от т.нар. литературен шоу бизнес) по тоя модел? Даниел Стийл, Дан Браун, Стивън Кинг?

Отговор едностранен няма. Самите булевардни матрици са разнообразни.

От една страна този тип романови съчинения се едноизмерни, доколкото в тях водещ е фабулният елемент. Вариации и герои, всичко е подчинено на търсенето на безкрайни инварианти на една и съща романова общност. Измерение 2 е предимно предъвквано и банално, темите са никога различни, доста псевдоелементи биват ползвани (които са възникнали в канона на типа съчинение). Третото измерение – междутекстовостта – в смисъла на горното води към себе си.

От друга страна са предизвикателните съчинения. В тях е експонирано силно Измерение 2 – тези творби разчитат на мощна посланическа идея, често фикс идея за художествена реалност и си създават собствен канон. Остроумното и майсторски владяно фабулно Измерение 1 им създава гръмко литературно присъствие (и основно тиражи). Отличен пример е Стивън Кинг. Споменатият в горното изреждане Дан Браун пък разчита в най-нашумялото си съчинение на Измерение 3 – заиграване с деликатен адресат посредством шифрована междутекстова активност.


Слабостите на модела ще приключим с реторични питания.

Дали третото измерение е равностойно на първите две или е по-скоро някакво условие на предлаганата художествена или критическа реалност?

Защо включвате на една плоскост художествено произведение и критическо такова? Нима понеже светът на литературата биват рефериран и от двата типа текстове? Ако обаче третото измерение – което на практика приобщава и критическия текст – не е равностойно, тогава последният отпада ли от модела?

Защо е казано, че моделът е контрапродуктивен? Навярно защото той би се разправил дедуктивно с художествената творба?

Отговори на тези и други въпроси са извън задачата на настоящата анотация.


ПП. Цитирания:

* Антов, Огнян. Трите свята на Попър // [електр. ресурс] Anapest.Org – Web архиви. <http://www.anapest.org/damaskin/?byId=2>(24.07.2017)

Попър, Карл. В търсене на по-добър свят. Лекции и есета от трийсет години. София, Калъс: Космополит, 2003. 272 с.

** Някои философски учения след Хегел : Приложение към “Философската проблематика в историята на човешката култура“. 8. Карл Попър // [електр. ресурс] Стоп. акад. „Д. Ценов“, Свищов. Философски текстове on-line. <http://www.uni-svishtov.bg/philosophy/NPopper.htm> (23.12.2012)

g
t
f
2012 | Знаци: 0 | Прегледи: 77 | Сподели:

Съдържание / 184

Категории / 33

Имена / 9

Галерия / 53

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 26

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още

Анапест

Анапест ДАМАСКИН

Анапест ДРАМОТЕКА