Това бе уеб плакатът към новината в сайта на Радио Варна (няма индикации за автора)

×

1. ПОКАНАТА

На 2 октомври 2012 г., вторник, Концертно студио на Радио Варна - 19 часа

Радио Варна представя

ГОЛЕМИЯТ КУХНЕНСКИ ПОТОП

радиоспектакъл по текст на варненския писател и драматург Огнян Антов

Режисьор - Стоян Радев

Участват актьорите Илиян Марков, Савина Бързева и Валери Вълчев

Авторска драматизация по романа "Тате отива за колело" (2011).

2. ПРЕДХОЖДАЩОТО ИНТЕРВЮ

На 27 септември 2012 след работа ходих по предварителна уговорка до радиото - за сигнално интервю. Мина за около 10 минути в подземното еди-кой номер студио - от 17,35 до 17,45 приблизително.

Записът бе излъчен на другия ден от 16,20 в предаването за култура "Гравитация нула". Интервюто бе взето от авторката на предаването - Светлана Вълкова.

Записът бе монтаж. Аз говоря с родната си варненска дикция и както винаги бързо, несвързано, с лоша артикулация - така че нищо не ми се разбира (нищо ново). Като цяло бях приготвен да кажа по нещо за романа, чиято част е драматизацията, както и за начина, по който я драматизирах. Което и сторих не особено сполучливо и интересно, но според замисленото (понеже това би било интересно на слушателя, аз самият с какво да съм им интересен?). Това, което е отпаднало при монтажа, е по две изречения в няколко тематични направления по причини маловажност и страничност към главната тема:

* Встъпителната автовизитка: банално изреждане на обикновено учебно-житейски път.

* Обясненията, че се чудех дали да предложа тази именно драматизация или пък да пусна новата си пиеса, "Вапорът "Радецки", пиеса за Ботев и преминаването на четата през Дунава, която завърших преди няма и месец. Естествено аз неслучайно я споменах, исках да се чуе и името на последната ми рожба.

* Споменаването на предния роман, "Юноша". И името на Достоевски.

* Отговорът на въпроса какво пиша в момента. Отговорът беше "нищо" и логично е изрязан целият миниепизод.

Хубавото е, че е можело да се сглоби монтажен сюжет от краткото интервю. Значи си има акценти, има прескачане, но и завръщане към определена тема.

Най-хубавото е, че на единственото симпровизирано място успях да разсмея водещата. Но то пък разменените реплики нямаха литературно естество - и по-добре.

Само ме е яд, че забравих да спомена давещите се джепеци.

Eто и стенограма:

КАЗАНЧЕТО ПРЕДИЗВИКВА ЦУНАМИ

Радиоминиатюра

Говорещи лица

ДОМАКИН - Светлана Вълкова

ГОСТ - Огнян Антов

ДОМАКИН. Слушате предаването за култура "Гравитация нула". (Следва припомняне на обявята за радиопиесата: време, място, състав.) "Големият кухненски потоп" е монопиеса за големи и малки по романа "Тате отива за колело". Това е разказ за спасителната операция, проведена от една вилица по спасяване на кухненската цивилизация в съвременен български панелен блок. След тази анотация давам думата на самия автор.

ГОСТ. Това, за което става дума, е вторият роман, който съм написал. Само че този е за деца и всякакви други - но една от аудиториите е специално децата. От него съм взел и драматизирал един епизод. Романът се казва [както бе споменато] "Тате отива за колело".

ДОМАКИН. Това е интересно заглавие. Какво означава?

ГОСТ. Означава, че бащата в първия епизод заминава за Враца да купува колело на сина си и се появява накрая за рождения му ден. Това е. Всъщност романът го писах преди две години - за една година някъде го написах; той почна ей така, между другото и там героите... аз съм си герой с жена ми и сина ми. Това [с колелото] e цялата рамка. А иначе вътре започват да се случват най-различни работи. И най-вече играта с пропорциите: смаляване, увеличаване. Светът, битовият, който е разните играчки, дреболии, прибори и други, всичко изведнъж почва да говори, да се уголемява, започва някакъв такъв свят. И това е.

ДОМАКИН. Това е в романа?

ГОСТ. Това е самият роман, да.

ДОМАКИН. А ходихте ли до Враца наистина?

ГОСТ. Да, да, аз две колелета съм купил от Враца.

ДОМАКИН (смее се).

ГОСТ. И сега съм дошъл с колелото.

ДОМАКИН. ...Обаче, като радиотеатър направено, то ще е и за малки, и за големи, както казахме в началото. И звучи доста апокалиптично: големият кухненски потоп. Какво се случва в тази част, която сте драматизирали.

ГОСТ. Това се случва в съвременен панелен блок - наводнение в кухнята. Най-стандартна работа. Само че - аз затова казах за пропорциите - гледано от света на... от малкия свят на някоя вилица, да не говорим за още по-малките буболечки, то си е сериозен потоп. И понеже в романа... аз започнах малко така, импровизационно да го пиша... и като завърших първата част, забелязах, че нещо... че аз самият трябва да измисля някакъв много хитър и стабилен сюжет, увличащ; ако не мога да го измисля - както и стана, трудно ми беше, нищо не измислих - и реших тогава да хвана някоя митологема. Тука става дума точно за митологема такава...

ДОМАКИН. Да.

ГОСТ. ...дето човечеството си е измислило отдавна и върти... Най-известният вариант - тъй да го наречем - е съответно библейският вариант с Ной и...

ДОМАКИН. Потопа.

ГОСТ. ...и потопа, да. Та използвайки тая [митологема], просто я вкарах в един хол, където действително става голям катаклизъм: преливат мивки, бойлерът... казанчето предизвиква цунами. Цял един катаклизъм.

ДОМАКИН. И кои са героите?

ГОСТ. Главните герои са... Цялата кухненска цивилизация, така наречена, трябва да се спасява. Основният герой е този, който ми е герой от романа. Той е вилица и се казва Пурко, това му е умалителното от Аспарух. Той организира с едни големи... - айде да не казвам всичко, но... - с една лимонадена флотилия колкото могат да спасяват, по двойки. Той горкият нямаше двойка, та по едно време и той ще си има. Та аналогията с ноевия ковчег си върви.

ДОМАКИН. И накрая?

ГОСТ. И накрая се спасяват. Тоест стигат до прага на хола [в пиесата: на спалнята], където всички като на кей слизат от джапанка. А понеже аз го писах точно като започна сегашното правителство, таман още нямаше една година... там всякакви министерства се сменят, министри... какво беше там, патаклама поредната... и заради това примерно... сега се сетих, като го погледнах днеска, че накрая се появява даже една ножичка, която стърже там - те не я вземат, обаче тя... Това била съответно ножичката на премиера, която била пенсионирана. И така.

ДОМАКИН. Как ви хрумват такива идеи? Кое ви провокира?

ГОСТ. Затова казах, че за романа - понеже така и така ми трябваше някаква канава. А пък специално за този епизод, аз докато се чудих какво, превъртях всички възможни митове: Прометей, библейски, каквото се сетих, включително бих вкарал и Исус и евангелска история. Каквото и да е. В крайна сметка не стигнах до него [Исус], но се сетих поради това, че - не помня кой го каза, синът ми ли, някой там подхвърли, докато бяхме [в кухнята]: Шницел зад борда! И като чух "шницел зад борда", веднага си представих: ето, ако изведнъж... Защото аз постоянно мислех в тази посока, нали, за перспективата, дето викат художниците - приближение, малкото да стане голямо.

ДОМАКИН. Да.

ГОСТ. ...И да си представим този свят. Оттам се завъртя цялата работа. Другото е просто фабула.

ДОМАКИН. Да.

ГОСТ. Епизод след епизод, едни се спасяват, други не успяват.

ДОМАКИН. А какво каза синът ви за цялата тази работа? Харесва ли му?

ГОСТ. Хареса му, да. Плюс това аз в общи линии като напиша някоя глава, им го прочитах, за да видя как върви. Но той самият роман е по-различно нещо от това. Но тъй като това е един възлов епизод и той е доста така, хем голям, хем завършен, и се води в първо лице и затова реших него да драматизирам.

ДОМАКИН. Как си го представяте като радиотеатър, като реализирация...

ГОСТ. Това, което направих... Защото все пак имам пиеси, имам представа от театър, съм участвал във фестивали. Самата ми драматизация беше... Тъй като той е монологичен текст, има един основен водещ герой. Обаче аз реших да вкарам още двама. Първо един, който съм кръстил Глас, който ще бъде партньор, когато има друг глас - от многото герои, които се появяват. Той ще сменя различни гласове и тембри. И реших да добавя трети герой, когото нарекох Специален ефект. Което означава... Това пък е направено специално за публиката, понеже проектът за радиотеатър...

ДОМАКИН. Той ще бъде и като театър на маса.

ГОСТ. Ще бъде и с публика. За да бъде интересно за публиката - а пък и тези, които ще слушат, да искат и да го видят - затова реших така. Сега какво точно ще стане, не знам, защото авторът си го представя по един начин, а пък хората, които си владеят актьорския занаят... Предполагам, че ще стане, но идеята е такава: на живо да стават ефектите. Примерно там много вода се лее, предполагам, че вода ще се прелива, ще се имитира по някакъв начин буря... те са много неща, сега съм ги изпозабравил. Но това е основната идея, така че да бъде интересно и на публиката.

ПП. Какво е променено? Извадил съм почти навсякъде паразита "всъщност", който употребявам на всеки ляв крак. Но пък оставих наполовина други паразити като"самия(ата)", "един (една)" и т.н. В квадратни скоби съм доуточнил това-онова по логиката на диалога и фактологията. Посъкратил съм ненужните повторения и словесни патерици. Е, и две-три думи съм сменил - с по-правилните.

ПП2. Впрочем правя тази стенограма по личноархивни съображения (за каквото ползвам сайта си), поради нищо друго.