ВЯРА на GOOSH (сн. ОА)

×

Когато на обяд минах да си взема билет, видях Goosh. “Няма ли да гостувате в София? - питам го. - Варна нали я знаете...“ „Сложно е - вика той, - 19 танцьори и, най-вече, много е вързано със сцената...“

Учудих се как пък толкова ги е вързала сцената?

Георги Goosh Енчев, хореограф и танцьор, основател на THE CENTER (улица „Шипка“) - може би сте го виждали с трупата му в изданията на „България търси талант“ - решил да направи танцов спектакъл, вдъхновен от Вапцаров, изчел какво ли не, говорил с кого ли не.

Резултатът е такъв, че ще попаднете на представление, което се играе на 7 сцени. Повтарям – седем различни сцени. (1) Основната, подиумът. (2) Екран 1. (3-6) Екран 2 с предавани на живо 4 други сцени (коридори, зали, фоайета, стълби, мазе от съседните помещения на залата). (7) Салонът (непосредственото пространство пред публиката).

Разбира се, най-впечатляващо е координирането на всичките тези пространства: работата на пулта (едно момиче стърчеше вляво, но може би има и други), режисурата, която да оплете визията от сцените. Търченето из всичките околни помещения – без значение дали пред окото на камерата или пред лицата на публиката. Най-впечатляваща е именно отдадеността, с която танцьорите – средна възраст може би 15-16 години... – отдадеността и концентрацията, с която тези отлично репетирали деца играят спектакъла. Браво. Изключителна дисциплина.

Ние впрочем не разбираме никак от танцови изразни средства. Следейки спектакъла, си създадохме подобна представа:

Имаше няколко тематични части (мотиви): вярата, машината, любовта (тясното легло), войната. Лайтмотив: вярата (три пъти поне дежавю на главния танц). Имаше и елементи от театъра на абсурда: рефренното „Изядохме ябълката (и сега ще повръщаме)“; повторенията на едно и също действие; извеждането на елемент от декора като действащ знак (фотьойл); роботизацията – хора или хуманоиди?; елементи от антиутопиите (за челите Оруел или Замятин). Музиката е изцяло електронна, агресивна.

И провокации, сценични. Сцена: противогазите против публиката. 19 човека с противогази настъпват към 40-ната (капацитет на залата) зрители – крачка по крачка, докато се допрат колена в колена.

Танцьорите – изцяло в бяло.

Търсено е уеднаквяването като послание: белите одежди, „живите“ камери, които излъчваха в нощен (?) режим. На нас, като напълно несведущи, ни липсваха повече елементи на сюжетност като: цвят в бялото (ако главен персонаж смени трикото си с два различни цвята, напр.); индивидуални танци (повече двойки); контрапунктност в музиката.

Каква беше публиката? - ще попитате.

Млади хора. Плюс Ст. Радев (глас на продукцията), плюс артистичния директор на варненския театър, плюс бивш и.д. директор на общинската дирекция "Култура". В края на спектакъла има финални надписи – там ще се запознаете с главните действащи и креативни лица.

А Вапцаров? - ще попитате също.

Вапцаров е кажи-речи там. Вапцаров задава темата. Вапцаров е ти, аз, те, Гоош. Вапцаров е нашето знаме. А като текстово присъствие: цялата "Вяра", откъси от "Завод", "Кино" и др.; цитат за машината от "Спомени от миноносците".

По едно време лицето на Вапцаров се появява на Екран 1 в негатив.

Идете и вижте.