Събрани web съчинения
За контакти:
Беседи за Обществото на писателите | Есеистика |
Темелково дере
Четено на 16 юли 2014, читалище “Просвета“, квартал Аспарухово (на снимката - Любка Тодорова.
Юли 2014. ПОТОП

Господин Христо Топчиев, варненски архитект, млад човек, ден след трагичното събитие, тоест на 20 юни, пусна в Youtube клип, наречен „Една от възможните причини за наводнението във Варна“. Човекът, илюстрирайки само със сателитните фотоси на Google Street View разследването си за пътя на водата, успява отлично да покаже как възшироките дерета над Аспарухово се стесняват, стесняват и се запушват като тапа в циганската, тоест българската „Горна Студена“. „Горна Студена“ е улица във варненския квартал Аспарухово, по самото име разбирате, че става дума за вода и баири, нали? [Хе, подлъгах ви умишлено, за да видите колко лесно блогърите-публицисти си вярват на хрумките и остроумията – най-вероятно улицата е кръстена на село Горна Студена, село в Северна България, където през 1877 г. е щабсквартирата на главнокомандването на руската армия. В съседство неслучайно е улица „Гривица“.]

Деретата горе са различни, аз съм запомнил от репортажите името само на т.нар. Темелково, което може и да няма много общо, но аз ще го употребявам тук като нарицателно. А тапата, която спира водата, е – а е по-вярно да се каже, беше – съградена от къщи и постройки в дерето. Така у нас застрояват циганите.

Обаче не е въпросът в циганите.

Въпросът ми е следният: защо трябваше един млад специалист по градоустройство, който няма общо нито с община, нито със съответните служби, които са божем компетентни да разследват и обясняват събития от такова естество, един млад човек, възползвайки се от новите интернет медии и възможности, можа да реагира бързо и адекватно, а отговорните специалисти - пост фактум? Отличното клипче на Христо Топчиев и тезите му веднага бяха взети на въоръжение от централните и местните масови и лични медии, влязоха в новините и пр. Аз ако бях отговорен специалист по темата, щях да се срамувам, че са ме изпреварили неотговорните специалисти.

Втора тема и втори въпрос.

Защо чак един или два дена след събитието се разбра, че се издирват още две деца? Да припомня, че жертвите във Варна бяха 13, а в първите дни се обявяваха 11. Защо?

Мислите ли, че е само защото последните две дечица бяха от същото семейство, което почти изцяло се издави в стихията? Семейството загива в дома си, а те са били завлечени от водата. И заради шока или нещо друго никой не се е сетил... и така нататък...

Аз ще ви кажа защо.

Три години по-рано, февруари 2011, аз, Огнян Антов, бях преброител на същата тази улица „Горна Студена“. Аз съм преброил тогава загиналите, аз съм преброил и описал и постройките, които сега ги няма. Тогава описах по нещо от видяното в шест статии и ми направи особено впечатление следното. От общината ми бяха дали списък примерно с 220-230 имена. След като преброих моя район, аз допълних списъка поне с още 40-50 човека. И си рекох:

- Мама му стара, ами че общината хал хабер си няма колко точно и какви точно хора живият в тази махала поне! Ами я си представи, Огняне, че стане бедствие и трябва да се осигурят одеяла, храна, подслон? Ами че общината ще брои хората по списъците си от преброяването от 2001 година, което е неадекватно. Е каква е тая общинска тогава и тая държавна политика на жителството?

Така си казах аз, прост преброител, неспециалист нито по урбанизация, нито по публична или частна администрация.

Ако не беше се сетила оцелялата част от семейството или съседите за двете деца, щяха да ги изровят след седмица и чак тогава светът да узнае за тях.

На „Горна Студена“ тогава ми направи и друго впечатление – че тая улица е толкова наблъскана с къщи, коптори, пристройки, че се налагаше да влизам от противоположната страна, което би трябвало да е друга улица. А сега разбирам, че от другата страна не е било улица – това е било дерето, застроеното дере.

Помня само няколко семейства, които тънеха в нищета и мизерия, наблъскани в нещо като къща-стаичка. Не съм ходил след потопа на „Горна Студена“ и не искам, но видях по новините, че точно от тези къщи-стаи е останала само основата. Впрочем циганската махала в Аспарухово е най-напредничава спрямо гетата във Владиславово и Максуда, тя даже не е гето, там хората битуват като повечето варненци, но и копторите са си коптори и мизерията е пред очите ти и е по-концентрирана.

Мислех да кажа нещо и за доброволците от цяла България, както и за чуждестранните студенти във Варна, които първи се организираха, понеже в съзнанието им циркулира гражданското възпитание. Понеже както има лично възпитание за човек, така има и гражданско възпитание за общество.

Кал до уши, ботуши, кофи... - А цените на временните квартири в Аспарухово изведнъж скачат, даже някои „хазяи“ искат направо евро. Както казва пролетариатът в Аспарухово – то си е далавера.

Ентусиазъм от цяла България, студенти от различни университети... - А академичните ръководства ги призовават да внимават да не ги използват само в най-тежките за разчистване места и ако може, да се съсредоточат в изпитната сесия и въобще да не ходят.

Или пък класическият български диалог:

- Някой видя ли циганин да рине кал?

- Не, бяха заети на опашките за помощи.

И още чуто, прочетено или предположено.

Да се върна обаче на специалистите.

Нещо, което е занемарено от десетилетия, започнато в една славна епоха, незавършено в следваща също славна епоха – това са деретата на Аспарухово, това са нашите дерета. И ето че специалистите се размърдаха. Изведнъж над 100 къщи и над 1000 души се оказаха застрашени. Започнаха да евакуират хора. Хората, които вече десетилетия си живеят по аспаруховските баири, които десетилетия преживяват пороите, укрепват стени, скатове, внезапно научиха, че са застрашени от потоп. Спряха им тока и водата, изгониха ги от къщите. И на хората след потопа – заедно с благодарностите за националния отклик – ще им се наложи да протестират срещу специалистите. Които са отговорни. Вече.

Май пропуснах да кажа нещо и за стихията? Това, да прелее язовир или дере, е кошмар от сънищата. Гледах видео от телефон, снимали от балкона. Жената вика:

- Глей колата на чичо Веско...

А колата се вижда как се понася като сал надолу. Ревящата вода клокочи, но носи тиня и кал и тая подложка отнася автомобилите като прословутото летящо килимче, забива ги в дървета, провесва ги през парапети, наджипква ги като детски играчки една върху друга. Между спирка „Джанавара“ и спирка „Калин“ водата е сринала пътя като водопада в Ниагара и нахвърля в пропастта де що кола срещне по пътя си. По-нататък по шосето, между бензиностанцията и търговския център, водата направо е изровила проток и се свързва самостоятелно с канала – Берингов проток. В нахвърляните там автомобили има и един завлечен човек, един от 13-те във Варна. Гледаме още по-нататък. Целият Аспарухов парк, спортните площадки, всичко е залято с вода – Марианската падина.

А в цитирания видеоклип жената сочи колата на чичо Веско, а мъжът до нея, който и снима, вика:

- Къв чичо Веско, ма! Виж нашата!

И само се чува как двамата хлъцват, тихото „Олеле“ на жената и сетне безмълвното видео око проследява плавното отдалечаване на родния фолксваген.

Е, в трагедията не може и без капчица от другото. Слушах по репортажите един аспаруховски циганин, все още в стрес от преживяното (измъквали се през прозореца, а следите от водата в къщата му бяха на педя от... тавана), как разказва: „Повлича – вика – прасето, дървета, коли, всичко... кошмуто имаше кон, каруца... заминаха... накрая мина и едно магаре... на другия ден идем – гледаме, всичко за боклука, даже една риба намерихме.“

Хм, тая риба едва ли ще да е от деретата, но ето – в циганския фолклор, в тяхната бъдеща приказка за циганския Ной от Аспарухово задължително ще се кълнат свидетели, че в Темелково дере и риба се е била завъдила.

Чета, че за останалите без покрив над главата си жители на улица „Горна Студена“ щели да направят каре от фургони, пак там някъде, около дерето. Таборите се квартироват до дерето.

Вярно, че е проява на лош вкус и не би следвало да правя такова сравнение за финал, но не мога да се сдържа. Като си представя тия фургони, циганите, които от едни коптори ще заживеят в друг тип коптори, сега на безопасно място според отговорните общински фактори, не знам защо, но си представям тия фургони наредени в кръг за отбрана като в Дивия запад или като кръга фургони на един цирк, например, и не знам защо, но като си представя това и отговорните костюмирани фактори, които щъкат край фургоните, направляват багерите, които ринат из деретата, дават интервюта пред камерите и микрофоните, та ми идва на ума да оприлича сцената като варненска версия на малък градски театър зад канала.

g
t
f
12.07.2014 (пр. 30.06.2017) | Знаци: 8531 | Прегледи: 94 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още