Събрани web съчинения
За контакти:
Фрагменти
Колекция фейсбучни статуси. Сезон 2 (53-87)
53-87. Излизали от април до октомври 2015 във ФБ страницата на на Анапест всеки четвъртък (прелели се в „Дневник на писателя“)

(53)

ЦИТАТ ЗА ПОЕТИЧНИЯ ПРЕВОД

Преводът на едно стихотворение е като прехода от дете към възрастен – както и да го преведеш, все ще съжаляваш.

(54)

ЯН ГИЛЪН ЗА ОСТАНАЛИТЕ ВОКАЛИСТИ НА ДИЙП ПЪРПЪЛ

„Когато слушам Deep Purple с друг вокалист, се чувствам така, сякаш съм видял жена си с друг мъж.“

Казано около 1992 г. Оттогава не е пускал жена си да ходи сама никъде. Ако трябва, последен ще умре от всички, но рога повече няма да сложи.

(55)

ВЕЛИКДЕНСКО QUI PRO QUO ЗА ЛИЦА НАД 16

[16+]

Съжалявам, ако този фрагмент ще ви се стори безвкусица, вулгаризъм, циничност и кощунство, но не мога да се въздържа.

Представете си, че сте куче. Великден е. Вие лежите в коридора. И чувате в хола следния диалог.

- Жено – чува се гласът на съпруга. - Айде да се чукаме.

- Айде – съгласява се съпругата.

Сетне прозвучава неопределен звук, като плясване по бузата.

- Я обърни сега д..пето – казва със същия спокоен глас мъжът.

ПП. Qui pro quo е класически похват в комедиографията, иде от латински, означава „кой за какво“. Използва се, когато – по думите на литературоведите – има несъответствие в кода на съобщението. Което ще рече, че единият говори за едно, а другият си мисли, че става въпрос за друго. Например:

- Много яде, бе! – оплаква се съседът [от свинята си].

- И моята, бе! - оплаква се и съседът [но за жена си, мисли, че за половинките иде реч].

- А-а – клати глава първият – аз ще я заколя, стой, та гледай!

Както можете да си въобразите, съседът се опулва при тия думи.

Такива сценки често пишеха за Калоянчев и Парцалев през черно-белия соц.

(56)

БОЖИДАР ДИМИТРОВ ЗА НАДПИСА НА ОМУРТАГ или КАК ПРАБЪЛГАРИТЕ СА ИЗГУБИЛИ РАЯ, ПОСЛАВЯНЧВАЙКИ СЕ

Колеги, да разгледаме изречението „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“. Значи навремето кан ювиги Омуртаг е живял добре, което е далеч от съвременните статистики и анкети, според които българите живеят най-зле в Европа (но преди руснаци и украинци). Но това е така, понеже канът е бил прабългарин, а ние сме микс от славянска и ориенталска кръв. Нататък. Човек умира, но се раждал друг. Да, ама не. На всеки три циганчета едно българче...

...и така нататък, и тъй нататък – мъдростите на всевишния нямат конец.

(57)

ЛОКУСИ

В книгите пише: "Локусът на контрол отразява наличието или отсъствието у едно лице на убеждение за личен контрол над случващото се в живота. Хора, при които липсва това убеждение, имат външен локус на контрол (екстернали), а хората, които вярват в своите способности и действия и имат убеждение за личен контрол, са с вътрешен локус на контрол (интернали)."

По тоя повод може да обобщим народопсихологически, че българите са интернални екстернали - хем с големо самочувствие, хем нищо не зависи от тях и "никога няма да се оправим". Освен това у нас много се ценят и обичат хората с леко сърце и безгрижна аура - а зад гърба им ги наричаме идиоти.

(58)

ЗАЩО СЕ СМАЛЯВАМЕ ВЕЧЕР

Човек е по-висок сутрин, отколкото вечер - налягането, упражнявано върху междупрешленните дискове, води до загуба на вода в тях и, съответно, до намаляване на ръста с около 3 сантиметра. Обезводняването на интервертебралните дискове, придружено със структурни промени в тях, са едни от причините за намаляването на ръста на стария човек.

(59)

КАК СЕ РАЗБИВА ВРАТА НА МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН ПРЕД ПОГЛЕДА НА ПОЛИЦИЯТА

Robert Simon е звукорежисьор на Deep Purple от началото на 1972 г. На концерта от американското турне на групата в Тампа, Флорида, се случило следното нещо, което показва доколко общественият договор е относително понятие и как дружно власт, охрана на властта, шоубизнес и пр. могат да загърбят правила и закони, само и само да запазят гражданския мир (на концерта преди това в Лас Вегас 70-хилядна тълпа е гонила самия Робърт Саймън, разярена от отменения концерт заради мерки за безопасност - наводнени кабели; – звукорежисьорът бягал под мишница с мишпулта си):

„Един от последните концерти на 16 юни бе в Тампа. Ала щом групата пристигна в града, оказа се, че не разполага с нито една китара! Хукнахме към магазините, но всички бяха изпозатворени. Накрая се наложи да разбием вратата на един от тях, като уведомихме полицията, която дойде и най-официално си затвори очите, понеже добре разбираха – и без това бяха на тръни, а в случай на отмяна на концерта последствията бяха непредсказуеми.“

(60)

КАКВО РУШИ ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА или МАНИФЕСТ НА ДРАМАТУРГА

Всъщност аз, драматургът, разговарям с публиката посредством театралната сцена и актьорите. Фактът е, че мен, драматургът, ме четат през годините и без нужда от ходене на театър. И колкото повече актьори и режисьори се намесват в моя диалог с публиката – тоест ми изменят текста, пренареждат епизоди, махат и добавят, лигавят се с моите думи или ги изопачават, рушат ми посланията и литературната функционалност – толкова повече те ме изместват в този диалог. Ако аз не струвам, публиката ще ме освирка и ще ме низвергне с безинтереса си. Ако публиката не струва, драматургът няма да се роди. Ако театралите не струват, ала ползват някого и нещо за патерица да прокарват креативните си сънливости, никой няма да ги разбере, че не струват.

Идеалната театрална постановка според съвременните режисьори и актьори е, когато гласът на драматурга бъде заглушен и те водят диалога от негово име на сцената. Идеалната театрална постановка според драматурга е репетицията на маса – когато актьорите се запознават с текста вкупом за първи път и изпитват всичките му въздействия. И почват да готвят парцала, който ще тикнат в устата на драматург(ият)а.

„Идеалната“ театрална постановка в сегашна театрална България е изобщо да се добереш до сцена – и не поради друго, а поради драматургична и литературна посредственост на споменатите артзвена, включително и „драматурзите“.

Горчиво.

И по тоя повод нека преразкажа един истински анекдот от американската музикална история след средата на 20 век.

Попитали поредния собственик защо ги гони [някой си джаз бенд] от клуба си. Отвърнал им:

- Защото хората не танцуват, а само ви слушат. А щом не танцуват, не се изпотяват. А щом не се изпотяват, не поръчват бира. А щом не поръчват бира, вие сте уволнени.

Та така и с родната драматургия, която е уволнена, преди да е назначена.

(61)

УЛИЦА ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ НОМЕР 24

Тия дни по телевизията показаха личната карта на един циганин от Гърмен, на която пишеше:

Ул. ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ 24

Това е, разбира се, чиновнически шедьовър. Става въпрос явно за територия отвъд регламентираните селски улици. Като няма как - за чиновника, вписващ в регистър, винаги имам как.

Циганинът си е циганин, той е представителна извадка на актуалното, живеещо в България, население. Той си бе изряден - имаше адрес и улица извън регулация.

По-интересното е, че на практика България бива напускана именно поради това, че много от нормално образованите - със средно и с висше - като завършат, и се оказва, че са извън регулация - няма място на пазара на труда. Още повече, ако са били дотам мързеливи да останат само на средно. И така, човек по човек, всички се озовават на ул. "Извън регулация" номер пореден (която улица пък е препендикуляр на софийския булевард "Терминал 1").

Или друг пример. Ето аз тия дни се каня да издавам книга. Дали ще бъде издадена от издателство? Дали ще попадне в книжарница? Дали ще се завърти в някакъв стоков книгоразпространителски режим? Не, естествено. Ще си я платя аз, самиздатски, в не повече от 100 бройки, за да мога да раздам на познати и дай боже повече непознати. И поне да знам за себе си, че съм български съчинител (литературен) - нищо, че съм извън съвременната литературна регулация.

Впрочем ако се огледате и вие, сто процента ще усетите, че в някое направление и вие лично сте извън регулация.

Ето защо Гогол много обичаше чиновническите души - те са гениални в простот(ия)(а)та си.

(62)

СЕНТЕНЦИИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ (С ЕЛЕМЕНТИ НА РАСИЗЪМ)

Ако се возиш на един от малкото по-модерни и нови вагони в пътническите ни влакове и видиш пред себе си на пътеката циганин, то ще си помислиш, че той май не си е на мястото. Ако обаче се возиш в нощен български влак, тогава ще си помислиш, че ти не си си на мястото.

Такова едно странно усещане.

А кой си ти? (Не бързай с отговора, изчакай 20-30 години.)

(63)

НОВА МЕРНА ЕДИНИЦА ЗА ЧЕТЕНЕ!

Един скрол текст - това е мерната единица за интернет четене на текст. Светна ме наскоро един познат програмист, комуто предлагах да прочете нещо дълго и който каза: "О, аз чета най-най-много два скрола текст."

Информацията апропо отдавна е известна на всички копирайтъри например.

(64)

ТОВАР 200 или КАК СЕ ВОДИ ХИБРИДНА ВОЙНА ПО РУСКИ (С ПРИМЕР ОТ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ)

В навечерието на погребението на съпруга си Леонид Качаткин Оксана споделила за гибелта на мъжа си в социалната мрежа ВКонтакте:

„Животът спря!!!!!!!!!! Льоня загина, погребението е в понеделник в 10 часа сутринта, опело... Който иска да се прости с него, елате.“

Ала скоро тези съобщения били изтрити и вместо тях се появил запис, че Качаткин е жив: „Мъжът ми е жив и здрав и сега правим кръщене на дъщерята.“

Ако някой е прочел доклада на Немцов (когото убиха малко след обявяването, че ще готви такъв доклад – впоследствие довършен и издаден от сътрудниците му), ще е забелязал горния разказ за загиналия руски военнослужещ в Източна Украйна. Необходими разяснения:

* Товар 200 – това са конвойните тирове, с които Русия вкарваше в Украйна хуманитарни помощи, а връщаше заковани ковчези.

* Това го пише жената от профила на мъжа си в руския аналог на Фейсбук – ВКонтакте. Не от своя профил. Все едно го пише той, мъртвецът, сам.

* Специално за тролове да поясня, че текстът е съпроводен от снимка на гроба на 30-годишния загинал боец, както и от принтскрийн на съобщението в сайта.

1 коментар: Отгоре на всичко са вкарали и религията в уравнението. Въпреки че от година плюят Звягинцев, че в „Левиатан“ е направил същото, вкарал е („неправомерно“) религията в уравнението.

2 коментар: Ужасно е да направиш такъв аналог, но няма как. Във великия си испански цикъл „Песни за една страна“ преди 75 години Вапцаров в продължение на 5 стихотворения описва и мъката на жената на убит в революцията комунист. Когато се оплаква сама на себе си, тя го вини и него, че я е изоставил. Когато обаче се налага да напише вест на майката, тогава преглъща мъката си и заръчва тя да крие от стария, от бащата, да му каже, че са добре и че очакват детето, и го питат син ли иска или внучка.

Поетът затова е поет, защото е способен и сам се е нарочил да носи нашата обща, на всички мъка, но защо карат обикновения човек да понесе хибридно и личната си драма?

(65)

КАК СЕ ОБЕЗСМИСЛЯ ЦЯЛ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ С НАЙ-ДОБРИ РОДИТЕЛСКИ НАМЕРЕНИЯ

Ето ви тренажорна ситуация, свалена от новинарската емисия.

Вие сте родител. Печелите от лотария над 1 милион лева. Дарявате ги в ефир на наскоро навършило пълнолетието си дете. То отсега нататък ще получава рента от 5000 лв на месец – за 20 години.

Животът му е обезсмислен с един жест, в една минута.

Защо да гради, защо да трупа опит, защо да се бори, защо да го каляват трудности, защо да има и да няма, защо да извърви житейската стълбица, която всички родени на тоя свят минават, защо да бъде индивидуалност, а не портфейл, защо да търси отговори на „защо“ – и още толкова защо-та.

Един от маркерите, по които ще познаете човек с [не се чете епитетът] живот, е контравъпросът (на горните въпроси и в горната ситуация): „Защо пък не!“

Тренажорният пример, разбира се, е спорен. Само бъдещето е безспорно.

(66)

КОЙ ИСКА ДА БЪДЕ КРОКОДИЛ?

Крокодилът, съвременният, е роднина на динозаврите, но ги надживял. Някой ден крокодилът ще надживее и човешкия вид. Как става тая работа? Казват, че това са най-високо устроилите се (усъвършенствали се спрямо средата) влечуги. И доказано преживяват потопи.

Последен пример е ужасното юнско наводнение (2015) в Тбилиси, Грузия. Водата и калта там пометоха прясната магистрала (построена 2014, след като властите изрично са предупреждавани от специалистите да не правят инфраструктурни глупости), пометоха и зоологическата градина. Два дена по международния телевизионен обмен гледахме как мечка се качила до климатик на нечий прозорец и оцелява, горката, хипопотам с огромен зор го приспиват, ходи тълпа след него и го бута, хищници биват застрелвани и навсякъде трупове на животни. И ето, на третия ден изравят от калта прекарал над 48 часа в каймата крокодил. Гледаме репортажа: докарват маркуч, теглят му една струя вода, свалят калта и крокодилът спокойно си се спуска в езерцето.

Ето така се преживява през ерите и епохите на планетата Земя.

Сравнете с хомо сапиенс, който прави всичко възможно да се самоизтреби (включая и планетата си), вместо да си наляга парцалите в калта.

(67)

ЕЛАДА – ТОГАВАШНА И СЕГАШНА

Любопитно е, но гръцката драматургия от 2015 година е скучна и относително безинтересна за всеки преподавател по литература. Кой не знае „Илиада“-та, онова грандиозно ОХИ, което гръцките племена удрят на Троя? Да припомним, че и тогава всичко започва от едни върнато-невърнати дългове. Ахил е взел Бризеида (първо изклал родата й, сетне я заробил, тя се влюбила в него, а негов любим е, припомняме, Патрокъл – типично гръцка островна неразбория), обаче шефът на сборните войски, Агамемнон, се принуждава да върне Хризеида, неговата пък наложница. И какво, какво – като няма своя, решава по субординация да вземе тази на Ахил, да му вземе Бризеида. Останал без нищо, Ахил се вбесява драматично и дръпва още по-колосално ОХИ на шефа си и изобщо отказва да се бие (да плаща дълга си сиреч). И така – докато не бастисват любимия му Патрокъл.

Не че търсим пряка аналогия на тогавашните герои с днешните, но перипетиите имат общ народопсихологически ракурс. Кой кого ще надцака, кой кого да прецака, как да се измъкнем най-леко от блатото и прочее.

Паралелът винаги е бил задължителен обаче, когато стане дума за Троянския кон. ЕС, допускайки Гърция навремето в еврозоната си, е направил същото като троянците навремето, допуснали дървения кон зад стените си. Както знаем, въпрос на време беше да се спусне нощта и да наизскачат от търбуха на коня гръцки маневри, посред Брюксел. Сигурно преди години е имало и някоя Касандра, за която вече сме забравили.

Конят апропо е хрумка на Одисей, също знаменит играч и тарикат, но те, конят и Одисей, са вече в другата литературна тематика – на „Одисея“-та.

(68)

КРАТКА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН (ПСЕВДОРИМУВАНА)

Българският определителен член понякога е следпоставен,

обикновено е предпоставен,

най-често е изоставен или неоправен,

тук-таме се среща и изправен.

Като у родната държава.

Но пък името си заслужава!

Слава.

Из Послание към синтактиците, глава 2, той или него.

(69)

ПАВЕТА

Логично е на основен булевард в голям град под асфалта да има слой павета. В съвременността ще го видите по време на ремонт. Като удари греблото на багера, слоевете стават видими като на археологически обект: най-отдолу пръст (от която сме произлезли всички), след това чакъл (за да хванат декиш поколенията), след това слой павета (нашите родители са винаги стабилни люде) и най-накрая сме ние: гладкият еднообразен податлив асфалт.

Асфалтът е, за да живеем лесно, безшумно, прекрасно.

Проблем е, че след такъв ремонт (когато режат ивица от шосето, за да сменят тръбите, и след това я запълват) махат слоя павета. Махат поколенческия стабилитет: асфалтът след време неминуемо ще пропада.

(70)

ВИНКЕЛ

Влязох в една малка църква във Варна. Ортодоксална.

Двата странични входа отвътре бяха доосигурени с втора,

винкелна врата-преграда.

Звучи като хайку, но е белег за времето, хората и тяхната мултиетническа характеристика: да се страхуваш от свои е едно (дори и да не ги е страх от бога, дори и да имат мародерска жилка манталитетна), а да се застраховаш спрямо други, за които твоят бог го нема, е друга работа.

Освен това при бог се влиза само през централния портал. Другото е неоторизиран достъп.

(71)

СЮЖЕТИ В ДОМА НА ПОКОЙНИКА

Така се наричат ритуалните прощални зали в някои гробища. Това помещение нито му е дом, нито значи нещо за покойника.

В едно такова видях напр. нарисуван ангел, леко кичозен, коленичил, и до него мастерът е калиграфисал цитат от библията, а именно (цитирам):

Всеки, който живее

и вярва в мене

и да умре има

живот вечен

И отдолу източникът: Йоан, глава 6, стих 40.

Първо, най-очевидното: пунктуационните пропуски – липсват две запетайки и точката накрая. Второ, сравнете с оригиналния стих 40: „Защото това е волята на Отца ми: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз да го възкреся в последния ден.“ (По издание от 1924, София, Придворна печатница, стар правопис.)

Най-интересното бе обаче, че в горния надпис онова „мене“ оригинално художникът е изписал с малко „м“. След това някоя ортодоксална ръка е добавила с маркер едни удължители на двете рамена на буквата „м“ и тя е станала голяма: „Мене“ - според светото съответствие на всяко Негово споменаване чрез местоимение.

И ето ви сюжет за малък разказ или за начало на пиеса.

Представете си мизансцен: хората събрани, опело, траурна атмосфера. Читателят посредством автора почва да влиза в главите на опечалените: един си мисли, че навън е 35 градуса, а „тия попове като хванат тая книжка“ - и си бърше потта. Друг пък чете надписа по-горе и си прави горните заключения и наблюдения. Трети... четвърти... Понякога някой се сеща и за покойника. На двата входа (изхода) на залата са застанали мъжете от траурната агенция, с еднаквите им ризи и черни панталони, с бродирано името на агенцията на яката. И те си мислят нещо си: все пак това им е N-ти ковчег за деня.

И изведнъж – банална ситуация: от ковчега, от сакото се чува мелодия на джиесем. Някой звъни на покойника.

И какво става нататък?

(72)

А ВИЕ ЗАЩО ХАРЕСВАТЕ ЛЮБИМИЯ СИ... ПОЕТ?

Може ли човек да каже защо харесва дадена поезия? Дори и на литературоведа му е трудно. Понеже белетристиката се възприема по-скоро с интелекта, докато поезията се приема с душата. На практика любим наш поет е този, с чиято поезия ние - нашите настроения, болков диапазон, споделяния, сетива и дори спомени - влизаме в унисон. И тогава се случва следното: човек започва да чете нечия поезия неистово и като своя. Тегобите, сюжетите на чуждата поезия с времето му стават до болка познати, близки, неразличимо свои.

(73)

КУЧЕТО И СМЪРТТА

Кучето, като ще умира, се отделя от глутницата си, лежи самичко кожа и кости под храсти и дървета. Глутницата я се завърти край него, я не.

Човек, като вземе да умира, първо ще измисли цяла наука, цяла медицина, за да може някак да оцелее, да удължи срока, да отмахне линията по-назад. Сетне, вече когато няма накъде, около него ще е родата, ще му държат ръката и пр. Е, ако човек накрая е останал сам и без средства и възможности, си умира като куче.

(74)

FAQ или НЕОЧАКВАНИ ОТГОВОРИ ОТ ОЧАКВАНИ ВЪПРОСИ

Въпрос: Къде е най-сигурно да скриеш труп?*

Отговор: На втората страница на Гугъл**.

* Тая хумореска е родена от и предназначена за SEO и прочее адвъртайзинг маниаци.

** Т.е. страница с резултати от направено търсене.

Въпрос: Що е старост?*

Отговор: Това е, когато половината от урината ти отива за изследване.**

* Тая хумореска е родена в болничните отделения.

** Прочетено в „Неподведенные итоги“, мемоарна книга от режисьора Елдар Рязанов.

(75)

ЧЕСТО ЗАБРАВЯНА РЕПЛИКА ОТ „ДВОЙНИКЪТ“ НА БРАТЯ МОРМАРЕВИ И НИКОЛАЙ ВОЛЕВ С ТОШКО КОЛЕВ

Абе, братчед, то роднинството не е като реката: да тече само в една посока.

(76)

ТРЕТИЯТ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Сънувах, че съм в чистилището и пред мен стоят любезно Отец и Син. Питат:

- За къде си, моето момче? Я си дай билетчето...

Не знам как, но като се озърнах, видях през един непрозрачен прозорец кабина, в която стои неподвижно профил на мъж с лаптоп пред себе си.

В съвременния свят (мира сего), казах си, третият винаги е програмист.

...Не помня къде се събудих. Но явно и тук има фейсбук, щом четете този статус.

(77)

КУХИЯТ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ЕЗИК НА ИСТОРИЦИТЕ

Не е нужно да сте историци, за да го отбележите тоя език, достатъчно е да сте родител на ученик в начален курс в Р България в началото на 21 в. Например в учебника за 4 кл. четем следния финален пасаж на урочна статия:

"...С пораснало самочувствие българските политици направили следваща крачка. На 22 септември 1908 г. в Търново била обявена Независимостта на България. Българският княз бил провъзгласен за цар. В началото на XX в. България придобила собствена роля в Европа."

Урокът е апропо за Съединението. Забелязахте ли кои са основните действащи лица според авторите на учебника? Да, именно Тези са – при това с пораснало самочувствие (още от преди век даже).

Авторите историци правят следното:

- акцентират върху политиците като водещи действащи лица;

- обясняват историята през титли и инсигнии;

- пропагандират актуалната политиканска визия за национална "роля", ergo принадлежност, европейска идентичност и пр.

Историците така са свикнали, те са се образовали в историята, четейки пренаписваните истории от всички епохи, от древността до днес. (Например ако в началото на века някое голямо събитие е било дело на „народа“, сетне навярно на „партията“, сега е на „политиците“ – това е, което решава историята според властващата политология.) От историците толкова. А за четвъртокласника кое от тези акценти значи нещо... каква роля... какви князе, ставащи царе... Даже думичката „родина“ не е употребена – която би била единствен значещ код в горния пасаж.

Навремето (60-те години) Блага Димитрова подпомага Александър Милев да предадат и поетично преведената „Илиада“ на бъдещите поколения.

Какво предлагам аз? Да се отнеме от историците и да се даде финалната редакция на професионални редактори: литератори, копирайтъри, учители. Които да префасонират кодовете спрямо аудиторията и да елиминират кухия идеологически език на историците.

Аз преди известно време си играх с горната статия (за да докажа твърденията си и да ги покажа – статията я има в интернет, изследването „Varna Core“). Ето какъв е моят аналогичен тематично финален пасаж:

"...Време било да се затвърди завоюваното обединение пред целия свят. Затова на 22 септември 1908 г. в Търново била обявена Независимостта на България.

И днес един от девизите на България са думите „Съединението прави силата“ - завет от нашите предци, който трябва да следваме."

Какво показва на детето тази редакция (освен че борави с други ключови думи и дава същата фактология):

- че актът на обявена независимост е следствие от изработеното от нас всички обединение (което е скрепено с държавен акт);

- че не е трудно да се разбере и запомни националният лозунг на националния парламент (асоциативен метод);

- че историята е една непрекъснатата линия между минали поколения и настоящи (част от които са и четвъртокласниците, нека знаят и не забравят).

Всеки педагог и рекламист знае, че твоят таргет трябва да бъде информиран, учен и подтикван към нещо – и всичко това едновременно, накуп, в рамките на учебния час. А на следващия – проверяваш какво си успял да свършиш.

И накрая задача за домашна работа:

Ако сте четвъртокласник и трябва да научите този урок, кой пасаж ще ви се запомни повече? Защо?

(78)

ПРЕПИСАНО ОТ РЕЗЮМЕ НА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Долното е реален цитат, да, да видим дали ще се познаем:

Бърнаут синдромът е форма на тежко нарушение в психоемоционалния статус. Обикновено се развива при хора със системна професионална заангажираност, които не отделят достатъчно време за почивка и хоби и други дейности за доставяне на удоволствие. Те допълнително подлагат организма си на тежък стрес, тъй като системно се лишават и от достатъчно сън. Синдромът се наблюдава често при лекари, адвокати, полицаи, учители, научни работници, специалисти по пъблик рилейшънс и по маркетинг и други.

Често хора в рисковите професии за развитие на синдрома прибягват до злоупотреба с алкохол, прекомерно тютюнопушене и дори пристрастяване към наркотици. Мотивите са максимално освобождаване от стреса, така че за възможно най-кратко време да се постигне тотална релаксация на мозъчната функция. В други случаи засегнатите прибягват до приема на наркотични вещества с психотропен ефект с цел поддръжка на будно съзнание и удължаване на работното време на мозъка.

Специалистите обръщат внимание обаче, че изход от състоянието няма, докато не се намери време за адекватна почивка на мозъка и практикуване на странични занимания, далеч от ежедневните задължения.

Ключови думи: бърнаут, burnout

(79)

ЦЕЛУВКАТА НА...

Тези, които имат кучета, знаят що е то кучешка целувка – четирикракото същество идва и почва да ти ближе голия крак, ръка или пък ти удря едно грапаво ветрило (език) през бузата. Това, което се усеща, е топлина като от топла мокра кърпа или компрес.

Апропо, вътрешната телесна температура на кучето е с 2 градуса над човешката, има от какво да ни е топло.

Ако нямате куче и сте във Варна някога в края на септември и началото на октомври, можете да получите същото усещане, когато слезете от булеварда през Морската градина, където ви щипят разни пориви на студения вече вятър, и изведнъж се озовете на крайбрежната алея – и хоп, топлото още море ще ви оближе като кучешки език и ще ви стане меко на душата.

(80)

ЛАКМУС ЗА ПОКОЛЕНИЯ

Ако в един офис работят различни поколения, границата между тях веднага ще си проличи, когато спре интернетът. Тези (към 2015) под трийсетгодишна възраст ще почнат да стават, да ходят напред-назад, някои, които обикновено не мърдат от монитора, изобщо ще изчезнат от полезрението. Дъртите поколения ще стоят безучастни, на мястото си и вътрешно или външно ще се подсмихват (а на практика в душата им ще се разлее отдавна неизживявано спокойствие – това на тяхната младост).

Така или иначе обаче всички поколения, разменяйки погледи или връщайки се от тоалета, няма да спрат да се питат „Дойде ли?“ (както навремето Вазов питаше „Иде ли?“), докато нещастникът (интернетът) не се върне.

(81)

ПОЛИТИКО-БОГОСЛОВСКИ FAQ

Q: В кой ден от седмицата Бог отец сътворил асфалта?

A: В предизборния.

Из Битие и сътворение, глава 2015, стих 10, ред 25

(82)

ОТНОСНО ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ

С тези нововъведени масови преференции и всеки те дърпа да му зачеркваш цифрата, и въобще с това зачеркване на разни квадратчета и кръгчета в няколко бюлетини, цялата работа ми прилича на една голяма национална лотария. При това лотария с ефекта (следизборен) на руската рулетка.

(83)

КОГАТО БОТЕВ И ВАЗОВ СИ ТРЪГНАТ ОТ ПРОГРАМИТЕ

След последното [не някое конкретно, днешно-утрешно, злободневно, а въобще последното – след окончателното отпадане някой ден на произведения от наш класик – а класиците ни са безкрайно много! да не забравяме] ще се наложи подир някоя и друга десетилетка да сменяме имена на образователни, културни, спортни и всякакви други институции, носещи името на изпадналия от учебните програми творец.

Много е просто. Имената на нашите институции са скачени съдове с изучаването им в училище. Отпаднат ли, след време най-естественият поколенчески въпрос ще бъде: „Ботев? Вазов? А кой е той?“ А от този въпрос до смяната на името е една крачка. Прекъсва се културната памет, родовата памет.

Доказателството също е реторично: колко от нас знаят прапрабаба си? Ето, ние (масата) не помним собствените си прадеди, пък как ще помним някого, който не ни е никакъв? Ами ето как – като го помним чрез учебните програми.

Учебната програма е само едно от условията за родовата, културната памет – но е базово. Ако качвате Еверест, на вас ви трябва базов лагер и щурмови такъв; ако ще помните класиците си, те трябва да са в учебната програма – а оттам интелигенцията от всички поколения да си щурмува върха, както си ще.

ПП. За сравнение: гърците не само помнят своя Омир, ами са го (типично по гръцки) пробутали на целия свят да го помни. А лицето Омир най-вероятно не е и съществувало. Впрочем най-лесно се помни и пази това, което го няма. Доказателството и тук е просто: бог. Но всичко в човешкия тип цивилизация става с институция: бог го пази църквата, Вазов и Ботев (не конкретните съществували лица, а българските ценности „Ботев“ и „Вазов“) ги варди училището. Омир, апропо, е пример пък за световна човешка ценност.

ПП2. В България е съвсем възможно и дори очаквано някой ден Ботев и Вазов да си тръгнат от учебните програми – това е въздишката на демографската ситуация.

(84)

ЗАЩО НЕ СТАВАТ МЪРТВИТЕ

- Разбра ли сега защо мъртвите не стават?

- ?!?

- За да не им заеме някой мястото.

Това е виц.

Ако приложим простата процедура от логиката, изучавана през девети клас, можем да заменим единия предикат „мъртвите“ с „властващите“ и от това ще получим една екзистенциална истина. Но и следната въпросителна:

- Е ли твърдението „[следователно] властниците са мъртви“, логически произтичащо от горната логическа процедура, истинно или не е?

(85)

КАК СЕ ОТКАЗВА ФЕЙСБУК

Отказването от фейсбук е като отказването от цигарите – не става от първия път и не става, без да преодолееш собствената си мисъл.

Любопитно е, че проблемите и притесненията, които пораждат цигарите, когато си пушач, не съществуват, когато спреш да пушиш (малко хора си дават сметка за тоя парадоксализъм). Съвременните анкети и изследвания показват същото – човек без социална мрежа се чувства по-спокойно, отколкото човек, живеещ в социалката или чрез нея. Всичко е в главата.

Но дали процесът е обратим?

В следващите години всички ще са в социална дигитална мрежа. Навярно няма да е доброволно, най-вероятно ще бъде обвързано и с традиционните битови удобства и уреди, с ежедневния ни бит – телевизия, жилище, готвене, виртуални забави, интерактивни реалии, служебни обязаности.

Сега, именно за живеещите в средата на това десетилетие от века, е лесно да види човек как се получава поколенческа цепнатина в обществото – когато едните чувстват, че живеят с всичката тази социалномрежова контактност и хиперактивност без алтернатива за друг така пълноценен живот, а другите – „традиционните“ (а такива са били всички само допреди две петилетки апропо) - избягват този нов източник на мисловна възбуда и на събиране на (псевдо, сиреч виртуално)житейски кореспонденти. Вторите, разбира се, са вече изгубено поколение с оглед на (липсата им във) фейсбук – те са извън един мощен информационен поток, който тепърва ще се оформя и трансформира за всички ни по-равно под някаква компромисна (нефейсбук) форма.

Впрочем след десет години тази разкраченост, асинхронност в обществените пластове ще бъде преодоляна по естествен път – сегашните ни младенци и питомци са в мрежите (подпомагани от техните възрастни), още преди да стигнат до разучаване на абеве-то в училище.

Азбуката все пак винаги ще трябва да се учи – нали ще трябва сетне цял живот да чатиш в социалната мрежа.

Любопитно е също и че след една декларация (статус) във фейсбук, че си решил да се откажеш, някой непременно ще напише отдолу в коментар: „Ще ни липсваш...!!“ (плюс няколко емотикона, изобразяващи скръб и опечаление).

Следователно отказването от фейсбук не е като отказването на цигарите – никой не смята спрелия цигарите за умрял. Точно обратното.

(86)

ЗАЩО ПРОЕКТНИЯТ ПРИНЦИП В КУЛТУРАТА Е НЕЛЕПОСТ

Проектите са едно голямо реалити.

Покрай тях девалвират активността и качеството, и смисъла на чиновника или службата. Вместо една дирекция да си стегне задника и да издири на кого и защо да даде пари, да го покани, ако трябва, или да го уведоми да стане по-активен – вместо тези прости неща една дирекция седи на задника си и журира кой как е попълнил някаква си таблица, смята със сметалото дали са му излезли сметките, поти се и накрая бащински дава частична благословия.

Чиновникът.

Или редакторът.

Ако става дума за културно проектиране – недоумението от проектния механизъм е още по-лесно обяснимо.

Кой? Радичков ли, Достоевски ли да кандидатства да му издадат книга за Черкаско или да му финансират периодичен дневник на писателя? Или да търси издателство, което да кандидатства от негово име? Прекрасно (както възкликва Гео) – а какво е издателство?

Отделна тема е, че редакторите на нашите издателства не могат да познаят Неорадичков, ако се появи. Какво остава за, примерно, дирекциите по култура или образование, които са по презумпция извънсистемни. Чиновници (sic).

(87)

ЩО Е СЪВРЕМЕНЕН ФОСИЛ (КАЗАНО ПОД ФОРМАТА НА ХАЙКУ)

Есенно листо

в новоположен асфалт.

Вятърът не го издухва.

g
t
f
26.06.2017 (пр. 26.06.2017) | Знаци: 32506 | Прегледи: 104 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още