Събрани web съчинения
За контакти:
Очерци и пътеписи
Параскев Иванчов Стоянов
Писано за:
145 години от рождението на Параскев Стоянов - летопис на живота и творческия му път, извадки от спомените за него, подбрана библиография на професора / Съст. Огнян Антов. - Варна : МУ-Варна, 2016. - 28 с. : с ил.

Раждане, семейство, детство и юношество (1871-1889)

30 януари 1871. В Гюргево (Джурджу, Румъния) се ражда Параскев от баща Иванчо Стоянов и майка Габриела Стоянова.

Иванчо Стоянов (1844-1917) е син на Стоян Костов, Букурещлията, търговец. Рано губи родителите си. Бил е назначен като ревизор по солта (мюфетиш), рядък случай в Османската империя за етнически българин. Отличавал се е със силно родолюбие – свързан е със и подпомага Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов. Лежи в русенския затвор, след бягство от там и неуспеха да се присъедини към четата на Стефан Караджа се установява в Гюргево. След 1873 г. е особено активен покрай гюргевския БРЦК, който подготвя Априлското въстание. Именно Иванчо Стоянов закупува оръжието, както и билетите на Ботевите четници за пътуването с „Радецки“. След Освобождението от 1882 до 1894 е депутат в народното събрание, избран е отново и през 1901 г.

Габриела фон Валтер (1843-1930) е немкиня по народност, родена в Пресниц (Чехия) или Галац (според друг източник). Сключва брак с Иванчо Стоянов през 1868 г. Двамата са имали 16 деца, 8 от които останали живи: Параскев, Николай, Мария, Вена, Димитър, Александър, Елена и Екатерина.

1878-1889. Ученически години в Букурещ. Пансион Шевиц. Лицей „Св. Сава“. Овладява френски език (след немски, от малък владее освен български и румънски, към 1920 г. ще говори 10 езика). Изучава латински език. Активно води лични дневници, посещава сказки и беседи.

След прочит на брошурата „Призив към младите“ от Пьотър Кропоткин се приобщава към идеите на анархизма, като организира кръжоци по изучаване му, заема се с разпространение на анархизма сред румънските работници, превежда от италиански и френски статии на най-изявените фигури сред анархизма от епохата като Малатеста, Марлино, Галеани, Кропоткин и др. Остава в историята като един от „бащите“ на румънския анархизъм и ще фигурира цял живот в списъците на международните анархисти.

Студентски години (1889-1895)

Есента на 1889. В Париж. Избира медицина и се записва като студент в медицинския факултет във френската столица.

Краят на април 1890. Като участник и организатор в международна конференция на студентите и в готвената първомайска демонстрация е арестуван за „провокация и събиране на хора на едно място...“, изпратен е в затвора Мазас. Той прави скици на килията и пази тези рисунки в личния си архив. В затвора го посещава редовно руската революционерка Варвара Кедрова.

Юли 1890. Осъден е от френския съд като революционер задочно на две години затвор и 3000 франка глоба. Освободен под гаранция, успява да се прехвърли в Швейцария. Той е единственият българин, участвал в подготовката на тази първа в историята първомайска демонстрация.

Пролетта на 1890. В Женева се готви и взема успешно 2 семестъра в Женевския медицински факултет. Но е под надзора на полицията и там и е принуден да напусне и Швейцария.

1891-1894. Прехвърля се в Букурещкия медицински факултет, където учи три години. Именно тук той развива своя интерес към хирургията.

1893. В Букурещ наред с отличното си учение и практика и владените вече 7 езика не престава с обществено-политическата си активност.

1894. Тренира алпинизъм в Салев, близо до Женева.

„Никога няма да забравя първия ми урок по катерене на комин в планината Салев. По едно време гърбът ми се плъзна надолу, аз цял изтръпнах, като видях под себе си черната бездна. Тръпки и пот ми избиха по гърба, но инстинктивно се опънах по-силно и се задържах и полека излязох от комина.“ (Параскев Стоянов, предговор на „Практично и пълно ръководство по туризъм“, 1929)

Краят на 1894. Завършва и десетия си семестър, но румънската полиция подготвя експулсирането му от страната. Той изпреварващо напуска Букурещ и избира да се дипломира във Вюрцбург, Германия.

Юли 1895. Защитава докторската си теза „Uber carcinoma cordis“ („Върху сърдечния карцином“). Полага Хипократовата клетва.

1 август 1895. Изкачва се на връх Гран Комбен, Швейцария (4318 м) с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил четирихилядник. Като се връща, поздравен е лично от Алеко Константинов.

Български лекар (1895-1918)

24 ноември 1895. Назначен като ординатор в Ловешката болница. Преди това отклонява покана от софийската Александровска болница – желае да работи в провинцията.

Краят на 1895. Встъпва в брак с Нина Лейн, негова връстница, акушерка по професия.

Нина Исаевна Лейн е родена на 25 декември 1870 г. в Ростов на Дон, Русия. Завършила е курс по акушерство в Саратов, държала изпит в университета в Казан. Пристига в България през 1890 г. сама, тя е сирак. Работи за кратко в Оряхово, а след това в Русе, където се запознава с П. Стоянов. Нина е участвала в революционното движение в Русия, в България поддържа връзки с руски емигранти революционери. Параскев Стоянов нарича жена си „живата ми съвест“.

Началото на 1896. Младото семейство се настанява в ловешката махала Дикисон, срещу американския пансион.

24 ноември 1896. Ражда се първородният син Аркади.

1896. В Ловеч под ръководството и на Йордан Георгиев П. Стоянов навлиза в тънкостите на хирургията. Скоро за него се заговорва в окръга. Извършва първите трахеотомии в болницата, оперира катаракта.

11 октомври 1897. Командирован на двегодишна специализация по хирургия в чужбина.

1898-1899. Първата година от специализацията прекарва в Париж. След това се прехвърля в Германия, като последователно работи в университетските клиники в Берлин, Хайделберг, Лайпциг. Бележките му от този период – образец на прецизност и целенасоченост – са запазени. Завършва специализацията си с посещения в Швейцария – Лозана и Берн, и в Австрия – Виена. В специализацията включил и Букурещ.

1 септември 1899 – 10 август 1900. Назначен е за старши лекар в хирургическото отделение в Русенската първокласна болница. Русе П. Стоянов нарича свой роден град (оттам е родът му). Условията в старите сгради на болницата са изключително лоши и контрастът с първокласните европейски клиники, в които е прекарал последните две години, е огромен.

5 октомври 1899. Извършва първата лапаротомия на енкарцерирана умбиликална херния. В Русе ще извърши над 215 различни операции въпреки условията. Непосредствено преди нанасянето на Русенската болница в новопостроените сгради П. Стоянов е преместен от министерството отново в Ловеч.

16 юли 1900 – 29 юли 1902. Ординатор в хирургическото отделение на Ловешката болница. Тук работи интензивно, отбелязани са 689 операции, рядко има ден, в който да не оперира, а в някои дни извършва дори до 7 хирургически интервенции.

1901-1902. Интензивно се занимава и с обществена деятелност. Той е първият краеведски писател и историк на Ловеч. Негови любими теми стават тракийското селище Мелта, средновековният Алтън Ловеч и съвременният град. В този период пише „Ловеч като столица на Васил Левски“, драмата „Войводата Тодор Кирков – Ловчалията“, „Къде и как е бил предаден поборникът Тодор С. Кирков“, превежда „Градът Ловеч“ от Ф. Каниц. С добитите от продажбата на книгите и от дарения средства в града П. Стоянов е основен двигател да бъдат издигнати паметник на Тодор Кирков и ловчанските въстаници, каменните стълбове в Къкрина и др. лобни места на загинали родолюбци. Ловеч също го почита като свой съгражданин.

1901. В Ловеч се ражда и второто му дете, дъщерята Лидия.

1 юни 1902 – 1 април 1905. Преместен отново от Дирекцията на народното здраве – заминава с цялото си семейство за Плевен като старши лекар в Плевенската първостепенна държавна болница „Цар Освободител Александър II”.

1902-1905. По негова инициатива се основава археологическо дружество в Плевен. Тук го вълнуват темите от възрожденската и националноосвободителната епоха. Интересува се горещо и от местното читалище, като съдейства за среща на библиотекаря Петър Ненков, който дири средства за „картонен каталог“, с министъра на просветата проф. Иван Шишманов – в резултат П. Ненков е първият, въвел в България десетичната класификация.

1903. Посещава за първи път Русия, участва в Петербург на конгрес на руските гинеколози, като изнася съобщение за „няколко случаи от разкъсване на матката“.

1 април 1905. Нова заповед – изпратен е за старши лекар в хирургическото отделение на „Мариинската болница“ във Варна (първостепенна държавна болница). Понеже П. Стоянов е вече добре известен с медицинския и организационния си талант, го преместват на място, където съществува напрежение, разделение и лоша атмосфера между лекарите.

5 юни 1905. Командирован да изучи устройството на руските санаториуми, П. Стоянов е арестуван в Одеса при слизането от кораба „Нахимов“ и обвинен във връзка с международното анархистично движение. След прекарани тежки дни в ареста се завръща в България.

12 юни 1905. Повишен е и заема поста управител на Варненската болницата въпреки несъгласието си, но по думите му е бил извикан в София, за да му бъдат обещани „персонал, какъвто аз поискам; пари за апарати и инструменти и морски санаториуми“.

1905-1910. Настъпва нов период в историята на Варненската болница. Водоснабдяването е осигурено с картезиански кладенци и аерометър. Изградено е централно парно отопление. Създаден е физиотерапевтичен и електротерапевтичен кабинет. Обособени са нови технически работилници, механична пералня. Изцяло е преоборудвана операционната зала. Подобрен е персоналът на болницата, назначени били милосърдни сестри хърватки. Инсталиран е първият рентгенов апарат, П. Стоянов прави първите в България рентгенови снимки. Първа операция на наранено сърце. Внасят се подобрения и модернизации във всички направления на болничната помощ.

6 януари 1906. Цар Фердинанд разпорежда на Параскев Стоянов да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. Срещата е по инициатива на П. Стоянов, който влага много усилия за прокарване на идеята за Биологична станция за изучаване фауната и флората на Черно море. На 22 октомври същата година е положен основният камък.

12 юли 1905. Открит е първият в България детски морски санаториум – летният санаториум за скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Четири години П. Стоянов съчетава управителството на болницата и завеждането на хирургичното отделение с ръководството на санаториума: изготвя правилници, режим, ред; урежда собствено стопанство. П. Стоянов въвежда първи в България таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение) и активно ги пропагандира по европейските научни форуми до края на живота си.

„Близо 50 години пред моите очи – Варна се променя, расте, хубавее, модернизира се и не старее. Бях от първите да оценя нейните лечебни богатства, като преди четвърт век създадох варненски морски санаториум и преди 22 години аквариума; това всичко, за да изпъкне красотата и природните богатства на близо 12-вековната Варна! От първите съм, които предсказаха светло бъдеще на Варна като морски курортен град (...). Радвам се, че бях пророк и че нашата хубавица Варна „цъфти и хубавее“. (Параскев Стоянов, „Варна – светлият бисер на Черното море“, 1929)

1906. Пише трудове като „Изгарянето на сметта като източник на енергия“ и „Хигиената на туриста“. Пише още за Варненското археологическо дружество, за заслугите на братя Шкорпил, за Аладжа манастир, за Девненското езеро.

1907. Участва в Рим в Международен конгрес по физиотерапия и в Белград на Конгрес на южнославянските хирурзи (с три научни съобщения).

31 декември 1909. Борбата срещу активната му работа не престава, като П. Стоянов е атакуван включително и пред царица Елеонора от страна на католическите милосърдни сестри заради атеистичните си разбирания. Царицата иска наказание. Като „новогодишен“ подарък го понижават като старши лекар отново в Плевен. Той не приема и подава оставка от системата на Санитарното ведомство.

1910-1912. Работи в системата на училищните лекари. Във Варненска държавна мъжка гимназия изследва всички ученици, извършва амбулаторна работа, преподава естествена история, антропология и физиология на човека и животните, предлага гимнастически салон, организира туристически екскурзии, чете сказки за хигиената, за половия живот на учениците.

1911. Пише труда „Калолечението в България и Балчишката тузла“. Не прекъсва контакта с лекарската колегия, взема участие в конгреси на хирурзи, в лекарски събори.

1912-1913. През Балканската война завежда Първа полуподвижна болница при IV дивизия.

1915-1918. През Първата световна война е началник на етапни болници, носи офицерски мундир и званието „санитарен майор“. В Текир Гьол край Кюстенджа, Добруджа (днес Констанца, Румъния) урежда първия войнишки санаториум, като прилага цялостна физиотерапия – море-слънце-калолечение – и механотерапия.

Български професор (1918-1940)

1917. Когато е решено на 1 януари 1918 г. в София да се отвори първият български медицински факултет, Висшият медицински съвет възлага на четирима лекари да заминат в чужбина и да проучат структурата и организацията на медицинските учебни заведения. Един от четиримата е П. Стоянов, той е изпратен в добре познатия му Букурещ. В Букурещ той издейства и апаратура.

10 юни 1918. Осъществена е голямата мечта на Параскев Стоянов, той става един от двамата професори, удостоени първи да станат преподаватели в новия български медицински факултет. П. Стоянов не заема страна на нито една от воюващите по това време лекарски фракции, взема участие в конкурс, разчитайки на силите си и натрупания в годините авторитет. П. Стоянов става професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. Непосредствено преди старта му се налага да поеме временно и катедрата по анатомия.

11 декември 1918. Встъпва в академична длъжност.

1919-1920. Изнася лекции по анатомия. Поради умението си да рисува проф. д-р П. Стоянов илюстрира лекциите си с много рисунки, които по липса на учебници впоследствие са отпечатани на циклостил. Паралелно с това урежда и ръководената от него хирургическа пропедевтическа клиника в предоставените му помещения и година по-късно започва и лекции.

1920-1921. Командирован в Централна Европа като част от комисия за покупка на инструменти, книги за нуждите на университета.

Както пише в отчета си, имал право на 2 години, но поискал 1, одобрили му 6 месеца и му ги намалили на 5.

Останалото време след приключване на ангажимента с комисията П. Стоянов ползва, за да разучи устройството и функциите на хирургичните клиники във факултетите в Германия, Швейцария, Австрия, Италия. В Швейцария той посещава лично на д-р Роберт Щирлин, когото нарича „баща на съвременната българска хирургия“, обучил две десетилетия по-рано първите български специалисти.

1921. Първият български професор хирург П. Стоянов изнася първата си лекция в своята катедра по хирургическа пропедевтика на тема „Принос към историята на българската хирургия“. На лекцията пред студентите, в която развива своите мисли за бъдещето на хирургията, присъства целият преподавателски състав на медицинския факултет.

Краят на 1921. Публикува статията „Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов“ с резултати от аутопсията, за което лично е помолен от дългогодишния си приятел и кореспондент проф. Иван Шишманов.

20-те години. Проф. П. Стоянов урежда университетската си клиника образцово. Грижи се за асистентите си, специализантите, студентите, персонала, болните. Осигурява научни командировки на академичния състав. Урежда богата библиотека, включително от ценни книги от личната си библиотека. За период от 8-10 години клиниката укрепва и добива образ, като обучава не само студенти и бъдещи лекари, но и става солидна база за специализиране.

П. Стоянов създава своя хирургична школа. Публикува редица статии като „За хирургията и симпатикуса“, „Морелечение“ „За модерното лечение на раните“, пише три учебника: „Оперативна медицина“, „Специална хирургия“, „Хирургическа диагностика, семиотика и симптоматология“.

Включва се и активно в обществено-политически прения на епохата от позицията си на признат хирург, професор, новатор и общественик. Пише писма до редакциите на вестниците. В статията си „Юридическите патила на един лекар свободолюбец“ например атакува религиозната клетва в съда. Заради позициите си е нападан в пресата, получава улични закани.

27 януари 1927. Умира съпругата му Нина Стоянова. След една година умира и Иван Шишманов.

30-те години. Утвърждава се като учен и преподавател и в международен мащаб. Въпреки това през 20-годишната си академична кариера не е посочван за декан нито веднъж. Със своята позиция и минало на революционер и анархист проф. П. Стоянов не е бил любимец на политическите кръгове от тази смутна епоха.

1932. Член на Международната асоциация по история на медицината. През 1938 г. участва в конгрес на асоциацията в Загреб със съобщение за археологическите медицински находки в България.

1934-1936. Председател на основаното през 1934 г. Българско хирургично дружество.

1934. Конгрес на румънските хирурзи в Букурещ. От две години е почетен член на Румънското хирургично дружество.

1935. Удостоен със званието дописен член на Френското национално дружество по хирургия. Той има значителен брой публикации във френските научни списания. Същата година става почетен член и на Хирургическото дружество в Белград. Член е и на италианското хирургическо дружество.

Участие във Всеславянския лекарски конгрес. Постоянен делегат на конгресите на Българския лекарски съюз.

1936. В Лондон участва в Международен конгрес по медицинска физика, изнася съобщение за калолечението. От 1930 г. е член на Международната асоциация по хидрология, а от 1934 г. - на Международната асоциация по физиотерапия.

1938. Хирургическото дружество в чест на 20-годишната му професорска дейност и 43-годишната му лекарска практика издава юбилейна книга. Той казва на своите асистенти: „Моля ви, не вдигайте шум около моята скромна личност...“

Октомври 1940. Проф. д-р П. Стоянов е освободен от длъжност поради пределна възраст (а е развил и хипертония, понесъл е инсулт, но не спира да преподава, упорит е докрай, както през целия си живот).

Кончина и безсмъртие

Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 година на 70-годишна възраст.

Неговата катедра заемат неговите ученици. Неговата хирургична школа се предава през поколенията.

През 2002 г. Медицинският университет във Варна приема за свой патрон името на проф. д-р Параскев Стоянов.

През 2014 г. Ловеч го прави посмъртно Почетен гражданин на града.

g
t
f
2015 | Знаци: 18412 | Прегледи: 108 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още