Събрани web съчинения
За контакти:
Очерци и пътеписи
Ракия & Co

ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА (вместо въведение)

При този разпространен израз за духа от бутилката - израз приказен, но и иносказателен - рядко някой се сеща да пита: "Абе ква му е тапата?" Според едни тълкуватели духовете в бутилките е по-подходящо да се вардят със здрави коркови тапи - така запазват качествата и честта си по-дълго, добре изолирани са и остават в пълно неведение за случващото се по широкия свят; други, предимно американски социолози, държат на наблюденията си, че евтините винтови капачки с нищо не отстъпват на корка, дори го превъзхождат с тенекиената лекота, която създават у духа вътре в бутилката, пък и в крайна сметка цялата световна индустрия е настроена за производството на тенекета, отколкото в капризното отглеждане на коркови дървета.

Каквато и да е истината, нека изоставим тези главоблъсканици. Решихме тук да направим бърза компилативна справка за един от най-разпространените духове от бутилки - етиловия алкохол. В Българско, както е известно, с титлата Алкохол на нацията е окичена Ракията. Но за да бъдем верни на себе си, не можем да я свършим ей така, ученическата, работата. Ще подходим по изотстрани. Ракията е течност, течностите се съхраняват в затворен съд; най-масов съд за съхранение на ракията е стъклената бутилка, а тапата с най-голям процент на доверие в качествата и функционалността си е корковата.

И така, ние поделяме ограмотителната си компилация на три: Стъклото, Коркът, Ракията. Ако желаете, следвайте нашия подход, ако не - направо сядайте на масата и си наливайте ракията; демек отивайте в последната глава.

* С Т Ъ К Л О Т О

ОПРОВЕРГАВАНЕТО НА ПЛИНИЙ СТАРИ

В своята "Естествена история" Плиний Стари разказва как веднъж финикийски кораб, пренасящ сода, попаднал в буря и хвърлил котва в малък залив. Моряците слезли на песъчливия бряг и понеже липсвали камъни, от които да си стъкмят огнище, някой предложил да използват буците сода. Огнището проработило и те си сготвили храна. Когато си тръгвали, забелязали в пепелта някакви лъскави парченца, които не приличали на познатите им метал, глина или камък. Това, уверява Плиний, било именно стъкло - стопилка от бреговия пясък и сода.

В ново време учените повторили опита. Заключението било, че при слабата топлина на битовия пламък содата не може да се съедини и да образува стъкло - римският учен грешал. Ала легендата, разбира се, не грешала в основата си. Стъклото е открито случайно при стопяването на смес от пясък, сода и вар. С течение на времето започнали да се употребяват и много други материали и да се добиват разнообразни свойства.

ЕГИПТЯНИТЕ е прието да се смятат за откриватели на стъклото. Техните грънчари всякак желаели да излъскат стените на грънчарските си изделия, но уви - стените били все така тъмни и грапави. Тогава се намесила случайността. На едно от гърнетата попаднала смес от пясък и сода и след изпичането то се оказало покрито с гладка блестяща корица. Тази корица, която днес наричаме глазура или глеч, е стъкло. Археолозите и досега доказват кога се е случило това, но оттук до образуването на самостоятелни топчета от глеч и до производството на стъкло било съвсем близко.

Египтяните обаче получавали некрасиво кафявозелено стъкло, те дори и не подозирали, че стъклото може да бъде прозрачно. Понеже за прозрачно стъкло е необходима температура на пещта над хиляда и четиристотин градуса, а тя била непозната за тях.

РИМЛЯНИТЕ пък изобретили стъклодувната тръба. Неизвестен римски майстор поставил на единия край на дълга и тънка желязна тръбичка дървен накрайник, за да не си изгори устните, на другия край оставил малко разширение - и така с това просто като всяко гениално откритие стигнал до бъдещето. С някои подобрения стъклодувната тръбичка се използва и до ден днешен, тя е неизменното средство за изделията със сложна форма, произведенията на стъкленото изкуство.

На римляните дължим и друго гранично откритие - стъкларската пещ: топенето на стъклото изоставило откритото огнище.

ОБСИДИАН - що е то? Стъкларите оприличават стъкларската пещ на малък вулкан. Защо ли? Стъкло в природата може да се образува само при изригване на вулкан. Вулканичното стъкло е с черен или сив цвят, намира се рядко и се поддава трудно на обработка. Вулканичното стъкло се нарича още обсидиан и има славата на магичен минерал, предпазващ от тежки прегрешения - камък на предпазливостта.

ШПИОНИ И ОТМЪЩЕНИЯ

Остров Мурано, част от Венецианската република през средновековието, бил особено добре известен за тогавашния културен свят. Държава в държавата, 25 000 души население, 300 стъкларски работилници, фабрики и училища. Всеки майстор бил под надзора на тайната полиция. Законът на Венецианската република гласял: "Ако някой работник или майстор пренесе изкуството си от Венеция другаде в ущърб на републиката, ще му бъде изпратена заповед да се върне. Ако не се подчини, ще бъдат затворени най-близките му лица, за да бъде заставен да се подчини. Ако той продължи да упорства в желанието си да остане в чужбина, ще бъде изпратен човек със заповед да го намери и да го убие."

Някой си Балерино бил помощник на майстор на забележителни цветни стъкла. Той сполучил да открадне книжката на господаря си, преписал рецептите и избягал от острова. По следите на беглеца републиката изпратила шпиони. Две години търсили те изменника и крадеца и най-после го намерили в малко немско градче, отворил бил стъкларска работилница. През нощта работилницата пламнала, пожарът опустошил всичко, а трупът на Балерино бил намерен с нож, забит в сърцето.

ЧОВЕКЪТ ИЛИ МАШИНАТА да произвежда стъклената бутилка? Естествено, машината, и разбира се, в Америка. В края на 19 в. Майкъл Оуенс се тюхкал, че само стъкларите работят ръчно, а всички други фабрики работят с машини. Вместо в училище деветгодишният Оуенс Младши, родом британец, слязъл в мината с баща си, на 12 се захванал със стъкларство и на 15 бил вече майстор-стъклар; след още толкова го намираме управител на стъкларска фабрика в Америка. Когато изобретил машината, европейските фабриканти на бутилки откупили патента - ала не за да произвеждат машини, това било неизгодно за тях - откупили го, за да не се възползва никой от него.

Схемата на работа на Оуенсовата машина-автомат е такава: формата се запълва със стъкло, след което нож изрязва излишното; чистата форма влиза в балон, после се вкарва сгъстен въздух и той издува бутилката. Машината сменя човешките дробове.

Стъклото влиза в машината - бутилките са последвани от масово производство на всякаква посуда, буркани, електроколби (след навлизане на електрическото осветление), стъкла за прозорци, огледала и т.т.н. Освободилият човека от тежкия труд на издуване на изделията Оуенс доживял до триумфа си.

СТЪКЛОТО с течение на времето почти не променя свойствата си, но то се чупи много лесно. Чупливостта се дължи на това, че частиците му не са свързани в кристали. За сметка на това то издържа на голям натиск, понеже в него липсват празнини между отделните частици - затова не се и рони на прах.

Стъклото е твърдо и здраво и може да се реже само със свръхтвърди материали - диамант, корунд и др. Стъклото е лош проводник на топлина и всички ние добре го знаем, отоплявайки помещенията си зимно време. Стъклото не гори и с това също намира широко приложение в практиката.

Освен това стъклото има и някои приятни особености - след прибавка на определени вещества при почукване издава приятен звън, след добавка на други може да олицетвори целия спектър на дъгата...

Библиография:

Цветков, Д. Стъклото - история, стокознание и стъклотопене с природен газ. - Варна, 2002

Свешников, М. Тайните на стъклото. – София: Нар. просвета, 1949

Славчев, Д., Преславски, Н. Стъклото - спътник на човека. - София: Техника, 1965

* К О Р К Ъ Т

ПРИЛОЖНА ДЕФИНИЦИЯ

Технически дървесен вид с широко приложение в стопанството. От дървесината се приготвят мебели, дървени въглища, скелети за лодки, използва се и за огрев. Ликото на стъблото и клоните съдържа висок процент танин, употребяван при щавене на кожи. Жълъдите са с висока хранителна стойност и са подходяща храна за домашните животни.

Най-важният продукт е дебелата му кора.

КОРАТА - или коркът - не влиза в реакция с химичните вещества. В контакт с хранителни продукти, минерални води, мляко, вина и други напитки се отнася неутрално и не променя вкуса им. Лош проводник е на топлина, звук, електричество, вибрации и облъчване. Притежава малка плътност, силна еластичност, голяма свързаност, механична стабилност, трайност, бавно горене, непроницаем е за водата, течностите, газовете...

БОТАНИЧЕСКА ДЕФИНИЦИЯ

Семейство Букови (бук, дъб, кестен) е с над 900 вида. Дърветата растат бавно, в първите 80 години повече на височина, а след това наддават на ширина. Разпространение - в умерения, субтропичния и тропичния пояс на Северното полукълбо. В Южното полукълбо почти не се срещат.

Корковият дъб живее до 170 - 200 години.

ТЕХНОЛОГИЯТА

За първи път кората се сваля, когато дървото стигне 25 години - тази кора се нарича "девствена". Става дума за една деликатна операция, извършвана от юни до август - при повреждане се съкращава животът на дървото. Кората се възстановява на всеки 9-11 години - в зависимост от климата и мястото. От дърво на възраст 80 год. се добива 200 кг корк.

ХИМИЧНА ДЕФИНИЦИЯ

Коркът е естествен природен полимер с плътна клетъчна структура. Във всеки кубичен сантиметър има около 40 млн клетки, разделени от преградки с целулозни компоненти. Химичен състав: 45% суберин, 27% лигнин, 12% восък и др. вещества. Формулата на субериновата киселина е HOOC(CH2)6COOH.

Така описват уникалната му непроницаемост.

QUERCUS SUBER е латинското название на корковия дъб.

ОЩЕ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КОРАТА

Все още не са намерени сполучливи заместители на корка във винената, фармацевтичната и самолетостроителната промишленост. Коркът е навлязъл в производството и направата на подметки за обувки, спасителни пояси и жилетки, риболовни принадлежности, в хладилното и автотракторното производство, от коркови отпадъци се приготвят изолационни плочи, филтри за цигари, гарнитури за двигатели с вътрешно горене...

И, разбира се, от корк се правят тапи за шишета, като от особено значение е както качеството на кората, така и как ще се формуват тапите - дали напречно, по дебелината, или надлъжно...

ПО СВЕТА

Регионът на западното Средиземноморие е идеалната климатична среда за обитание на появилия се в природата преди повече от 60 млн години Quercus Suber. Приблизително 2,2 млн хектара заемат корковите плантации, като ежегодно се смъква около 360 000 тона кора. Португалия - родината на тези плантации - обема над 51% от общото производство и обхваща над 33% от засадените площи. Следва я по масиви Испания (23%), Северна Африка с Мароко, Алжир и Тунис (33%), Италия и Франция (11%).

Изкуственото разпространение на корковия дъб е започнало още от средата на 19 век в САЩ и Англия, с времето се е разпростряло на всички континенти чак до Нова Зеландия.

В БЪЛГАРИЯ коркът е от 60-те години на 20 век по т.нар. система за интродуциране. У нас културата се отглежда в Петричко-Санданския район, в Източнородопските речни долини и по Южното Черноморие.

ЦЕНА ЗА ТОН

в статистически план:

1964 г. - 500 US

1988 г. - 3000 US

2000 + - ?

Библиография:

Петров, М. Корковият дъб и неговото отглеждане в България. - София : Акад. изд. М. Дринов, 1994

Большая советская енциклопедия, Т.5. - Москва, 1975 (3-то изд.)

Петров, Сл., Паламарев, Ем. Атлас по ботаника. - София: Нар. просвета, 1989

интернет

* Р А К И Я Т А

СТАНЕТЕ ДЕГУСТАТОРИ! [1]

Дегустацията на ракия започва много преди тази ракия да се появи на бял свят. Още при гроздобера част от гроздето се преработва по схема, която ще позволи то да бъде дестилирано по най-добър начин. От изключително значение за добрата ракия е дегустационното разделяне на фракциите при дестилирането.

Фактор за дегустатора е не доброто мезе, а доброто физическо и емоционално състояние. Той трябва да е отпочинал и спокоен. Друг важен фактор са чистото и светло помещение, тишината, отсъствието на странични миризми (парфюми, дезодоранти, афтър шейвове); добре е дегустаторът да е седнал. Дегустацията е субективен занаят. Хубаво е да знаете още, че при над 15 проби тя се превръща в чисто пиене.

Дестилатите не се дегустират чисти, а се разреждат с дестилирана вода до 40% об. Чашите за тази цел са със строго определена форма и побират точно определен обем.

СТАНЕТЕ ДЕГУСТАТОРИ! [2]

1. Обонятелен анализ. Чашата се завърта няколко пъти, поставя се пред носа и се поема дълбоко въздух. При непълни впечатления не се препоръчва да се повтаря веднага, понеже бързо настъпва умора или адаптация. Ароматът трябва да отговаря на неговия стил или на сорта грозде; при странични аромати те се отбелязват акуратно. Опростен списък на ароматите: гроздов, цветист, землист (гъби, мъх, почва), букет, чист, нечист, дрожден, плодов… Ароматите трябва да се потвърдят вкусово.

2. Вкусови усещания. Поема се около 10-15 мл от дестилата, завърта се в устната кухина, поема се въздух през него, но нищо не се поглъща. Балансът на дестилата е много важен, вкусът трябва да е продължителен, доминирането на някоя от съставките вече е признак за по-ниска класа.

3. Изплюване. Златно правило е пробата винаги да се изплюва. Впрочем освен съд за изплюване до дегустатора е поставена и бутилка с вода и бял хляб за опресняване на вкуса. Колкото и ефектно и ефективно да е изплюването обаче, значителни количества от алкохола се абсорбират през носа, синусите и устната кухина.

4. Водене на бележки. Пишат се максимално точни и недвусмислени бележки върху собствените органолептични усещания. Няма вярно или грешно описание – то зависи изцяло от личните качества на дегустиращия и само времето, прекарано в съвместни дегустации, би могло донякъде да приближи оценките на различни дегустатори. Не забравяйте, че макар и професионалисти често дегустаторите, особено ако са технолози, привикват към своите продукти и за да се избегне това, трябва да се запознават с постиженията и на другите в бранша.

5. Наздраве!

ПРОИЗВОДСТВОТО НА РАКИЯ У НАС се основава най-вече на благоприятните условия за виреенето на лозата и овощните дървета. Условно можем да разграничим следните четири периода:

I - Домашно, ограничени количества (до XIX в.)

II - Фабрично, масово (първа половина на XX в.)

III - Модернизация на производството (втора половина до 1980 г.)

IV - Подобряване на качеството, увеличаване на асортимента (1980 – 200…)

Изваряването на ракия до края на 40-те години на миналия век става главно с два основни вида апарати: 1) аламбрици (ракиени казани) – от стар и от нов тип („Егро”, „Дероа”; те са снабдени с ректификатори, които до голяма степен отстраняват примесите, получавани при старите казани); 2) специални апарати с непрекъснато действие, каландри.

През 60-ти и 70-те се утвърждават третият тип апарати – дестилационни колони.

КАКВО КАЗВА НАУКАТА по въпроса как гроздовата мъст или овощният сок се превръщат в алкохол?

Сладкият плодов сок се превръща в алкохол под въздействието на невидими за човешкото око ферменти. При подходящи условия тези спиртни гъбички разграждат плодовата захар на алкохол и въглена (въглеродна) киселина. Науката нарича този процес ферментация, хората - врене или кипене на джибрите. Разбира се, като всяко нещо и тук трябва да се покрият условията за извличане на максимален резултат - ферментацията трябва да стане при слаб въздушен достъп, да протича по-бавно и по-тихо, затова е необходимо мъстта да ври в закрити съдове при температура на помещението около 200 С и т.н.

Дестилацията или варенето на ракия е производно на свойството на етиловия алкохол да се изпарява и втечнява при по-ниска температура от водата. Алкохолът започва да ври при t 78,50 C, докато водата - при t 1000 С. Оттам и познатия ви технологичен цикъл - след достигането на 80 градуса алкохолът започва интензивно да се изпарява, бива отведен и прекаран през охладител, за да излезе като течност (докато водните пари, 20 градуса по-късно, достигайки горницата, където е по-студено, се охлаждат и падат обратно).

КАКВО КАЗВА ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК [1] за ракията?

Според Закона за виното (1978) „ракията е силно алкохолно питие, получавано чрез дестилацията на ферментирали гроздови джибри, вино или винена кал с действително алкохолно съдържание най-малко 36% обемни”.

ДЖИБРИ – твърдите части на гроздето: чепки, ципи и семки. От ферментацията в тях остават още алкохолни дрожди, бактерии, винен камък и др. вещества.

ВИНЕНА КАЛ – утайката във винарските съдове след претакането на виното.

Ето някои класификации. По начин на производство: 1) фирмена (произведена в дестилерия); 2) казанджийска (големи ракиени казани); 3) домашна (самогон ). По аромат: 1) нормална; 2) мускатова; 3) билкова.

А ето и една друга позната ви класификация - по признака фалшифициране: 1) фалшива ракия - нормален продукт, който е с някаква прибавка от естествен произход за подобряване на цвета и аромата; 2) ракии менте - смес на спирт с вода и съответната есенция.

КАКВО КАЗВА ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК [2] относно списъка на географските указания, които могат да бъдат използвани при етикетиране на спиртни напитки:

Ракии.

1. Винени и гроздови ракии: Ново село, Враца, Сухиндол, Павликени, Лясковец, Русе, Левски, Лудогорие, Търговище, Плевен, Велики Преслав, Шумен, Свищов, Никопол, Варна, Евксиноград, Добрич (добруджанска), Силистра, Тутракан, Поморие, Бургас, Сунгурларе, Ямбол, Стралджа, Сливен, Славянци, Карлово, Казанлък, Пазарджик, Стамболийски, Мелник, Дамяница, Благоевград, Кайлъка, Любимец, Хасково, Асеновград, Средец, Първенец, Пещера, Пловдив и Карнобат.

2. Джиброви ракии: Ловеч, Сухиндол, Лясковец, Сунгурларе, Славянци, Пловдив, Виноградец, Мелник, Дамяница, Хасково, Асеновград, Свищов, Средец, Пещера, Стралджа и Силистра.

3. Плодови ракии:

3.1. Сливови: Тетевен, Троян, Елена, Ловеч, Омуртаг, Габрово и Исперих.

3.2. Ябълкови: Тетевен, Троян, Кюстендил, Хасково, Варна, Видин, Перник, Исперих и Долна баня.

3.3. Кайсиеви: Силистра, Велики Преслав, Тервел, Русе, Исперих и Варна.

3.4. Крушови: Кюстендил (вилямова), Ловеч и Исперих.

3.5. Прасковени: Сливен.

3.6. Черешови: Исперих и Кюстендил.

3.7. Малинови: Исперих и Ловеч.

ПРОИЗХОД НА ДУМАТА

Смята се, че ракия идва от турската дума "raki" или от арабската "arak", означаваща "пот".

Според едни източници дестилацията на този продукт у нас е позната още от XIV в.; според други - в пътните бележки, дневници и пр. никой от чуждите пътешественици до XVIII в. не споменава ракията, следователно най-вероятно варенето е по-ново явление в народната практика, от периода на Българското възраждане.

ФИЛОКСЕРАТА

Тя напада само лозата. По други растения не се среща.

Пренесена от Америка в Европа през 19 век, попада първо във Франция и разорява лозарството й. За 30 години - 6 млн хектара погубени лозови насаждения. България не е подмината. Регистрирана през 1884 г., в началото на 20-ти век филоксерата обхваща масиви в цялата страна, постига почти пълно унищожаване на лозарството като поминък. 20 години не стигат за преодоляване на последствията.

Phylloxera Vitifolii се причинява от филоксерите - насекоми от подразреда листни въшки. Те нападат основно кореновата система на лозите и при смученето на сокове причиняват гниене или напукване. При 98 на сто от случаите растението умира.

Европейската лоза се оказва беззащитна, но поради съвместното еволюиране, рамо до рамо, на лозата и паразита в Америка дивата американската лоза си е изградила защита. Науката тръгва по два пътя. Простото решение е да се заменят унищожените култивирани с векове стари европейски сортове с американски - сортове, устойчиви на болестта, но с ниски качества на гроздето (добив, захарност, вкусови характеристики). Вторият път за борбата с неприятелите е облагородяването на подложки от диви лози с културни сортове. Това е и най-масово прилаганият подход.

ДОМАШНАТА РАКИЯ - ЕДНА, ЧЕ ДВЕ, ЧЕ ТРИ

Добитата при първото дестилиране домашна ракия се знае като парцуца, сирец. Съдържа киселини, масла, етери, висши алкохоли и други примеси, които я правят лошокачествена ракия. Въпреки това съобразно момента на дестилацията се различават три качества: първак (излиза най-напред; висши алкохоли, етери, алдехиди), средна част (най-добрата; само етилов алкохол, малко вода), и патоки (най-накрая; главно вода, киселини и масла).

Новополучената ракия се нарича прясна (сурова, луда) - твърда е на вкус, люта, с дъх на казан, често възсинкава, безцветна или мътна. За да получи тя бистрота, аромат, цвят, добър вкус, трябва да узрее. Стареенето бива естествено и изкуствено.

АСОЦИАЦИИТЕ са много важен процес в човешкото мислене. Предлагаме ви различни потоци от една анкета. Обект на асоцииране: ракия.

- [приятни] маса, приятели, вечер, празник, чаша, удоволствие, наздравица, хубаво, фолклор

- [достойнства] гроздова, силна, голяма, греяна, кайсиева, люта, пареща, студена

- [напитки] вино, водка, джин, коняк

- [мезета] салатка, луканка, шопска салата, кисело зеле, туршия

- [същности] питие, алкохол, спирт

- [следствия] пиян, пиянство, поркане, напиване, омайване, повръщане, главоболие, махмурлук

- [отрицателни] лекарства, алкохолик, пияница, бой

- [наречия] вчера, много

ЗА НЯКОИ ЕПИТЕТИ КЪМ РАКИЯТА

Що е люта ракия знаете? Що е мека, джиброва, плодова, -нска навярно също? Но що е блага ракия?

Блага е ракията, която се раздава след ритуалното дефлориране на невестата в първата брачна нощ и която символизира инициацията (прехода на девицата в жена). Изследвачите пишат, че девствеността е последната жертва, принасяна от невестата на сватбата, а народът, случайно или не, е обвързал този символ с ракията. Така, пишат изследвачите, народът поставя ракията високо в йерархията на бита и битието си.

РАКИЯ И НАРОДНА МЕДИЦИНА

Ще цитираме без коментар.

За треска: Цяла сухоземна жаба се накисва с ракия, докато излезе слузта. Дава се на болния да пие от сместа, след което той повръща.

За главоболие и мигрена: Един настърган сапун се смесва с белтъка на две яйца и 150 мл силна ракия и се разбива добре. Полученото се изсипва на кърпа и се налага върху челото и слепите очи.

За възпалено гърло: Нагорещява се гвоздей в огъня и се слага в малко ракия, която дават на болния да изпие.

За болки в стомаха: Гроздова ракия с маслини престоява 20 дни, пие се по една супена лъжица три пъти на ден преди ядене.

За нерви: 40 бр. кокичета се накисват в 1 л ракия, киснат 40 дни. Пие се два пъти дневно по една лъжица.

За умора: Пие се гроздова ракия на гладно.

ЕДИН СЕЛСКИ КАЗАНДЖИЯ РАЗКАЗВА:

"Някои идват на казана и питат:

- Има ли Димитър Благоев?

Така се казваше едно време заводът за захар, тъй си е останало и до днес. Ако има Димитър Благоев, и ракия ще има повечко." И още: "Опитваш първака, ама на око не се хваща, затова се съветваш през цялото време със спиртомера. При нас има един, Кольо, глътка да пийне, до половин градус познава, ама спиртомерът е друга работа, щото Кольо може и да се напие, уредът - не."

ОЩЕ ЛАКАРДИИ

"Оставена жена, недопита ракия и нахапана чушка не пипай."

"Първа [чаша] за здраве, втора - за радост, трета - за веселба, четвърта - за лудост."

"Свърши се ракията, прекъсна лакардията."

Списъкът е дълъг.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ поради големия си процент алкохол ракиите почти не боледуват. За разлика от вината.

Ракиите страдат повече от недостатъци, отколкото от заболявания.

Библиография:

Ракията на българина. - Русе : Лени-Ан, [2005]

Велков, Ем. Енциклопедия на алкохолните напитки. - София : [ГЕД], 1996

Държавен вестник

интернет

ПРАВА И ОТГОВОРНОСТИ

(с) Правата и отговорността са на цитираните автори в библиографиите. Правата на лекционния курс е на Anapest.Org.

(с) Огнян Антов, Варна, 2006

g
t
f
2006 | Знаци: 23816 | Прегледи: 128 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още