Събрани web съчинения
За контакти:
Очерци и пътеписи
Страници от историята на варненската библиотека
Писано за:
Библиотеката в новото хилядолетие : 125 години Регионална библиотека`Пенчо Славейков` - Варна, 1883-2008, Сборник / Състав. Емилия Милкова и др . - Варна : Регионална библ. Пенчо Славейков, 2008. - 224 с. : с ил., факс. ; 20 см.
Други състав.: В. Трандова, Д. Атанасова, Е. Демирев, К. Димчева, О. Антов, С. Гюрджева.

КНИЖЕВНАТА ДРУЖИНА

21 март 1883 година. Във Варна се учредява Книжевна дружина. Създават я учители, лекари, търговци, адвокати, чиновници. Намерението им е записано в устава: „Целта на дружината е умственото и нравствено развитие откъм научна страна.” Сред учредителите са трима кметове: настоящият Михаил Колони, бъдещите – поетът Харалан Ангелов и Кръстьо Мирски. Общият брой на участниците в начинанието е 140, от тях 95 са членове и 45 колективни и частни благодетели. Сред имената на благодетелите са: на руския вицеконсул Теодоси Лисевич, на руски офицери и инженери, на Славянското благотворително дружество и други. Посетне голяма част от тях даряват част от личните си библиотеки.

В учредителния акт четем:

Дружината доставя всякакви полезни книги и вестници, преимуществено български, руски и френски, за учредяването на една библиотека. (...) В помещението на Дружината трябва да се пази тишина, чистота и приличие. Спиртни питиета и всякакви игри са запретени, но пушение тютюн, пиение чай, кафе и други разхладителни питиета се позволява. Във време на заседания и сказки частни разговори не се допущат. Лични докачения и политически препирни строго са запретени..."

Библиотеката на дружината е отворена всеки ден „от 7 до 12 сутрин и от 1 до 10 часа вечер“, в неделя – след литургия.

Книжевната дружина се радва на безспорна обществена подкрепа, но успява да просъществува по-малко от четири години. За финансовата си издръжка Дружината организира представления, разиграва лотарии с предметни печалби, изнася сказки. На гражданите на Варна се дава пълна отчетност. „Варненски общински вестник“ публикува сметките: приходи 2631,50 лв, разходи 2348,75 лв – тоест готови пари едва 282,75 лв. На последното заседание, проведено на 11 март 1887 г., Кръстьо Мирски предлага фондът да се предаде на общината, за да послужи за основа на градска библиотека. По силата на чл. 16 от Закона за градските общини от 12 март тя е призната за общинска. Преместена е и в общинско помещение.

ТЕ БЯХА ПЪРВИТЕ И НАЙ-ПРЕДАНИТЕ

Михаил Колони (1817, Сливен – 1893, Варна)

Кмет на Варна през периодите 1881 – 1885 и 1890 – 1893. Преди Освобождението живее в Букурещ, подпомага българската църква, училища, читалища, благотворителни дружества. Предоставя средства за Втората българска легия, за подготовката и изпращането на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа. След Освобождението разпродава имотите си в Румъния и избира да се установи във Варна.

Като кмет на Варна съумява да насочи развитието на града като търговски, промишлен и курортен център. Негови инициативи са Приморската градина, даването на землище за летен царски дворец, построяването на хотел с парк и морски бани, на театрална зала и хали, изграждане на градската канализация, пресушаване на блатисти местности край града, доизгражда се катедралният храм.

В неговия мандат е учредена Книжевната дружина, а в първия ред на дарителите на сформиращото се книжно имущество е името на М. Колони. По устав кметът е и председател на Библиотечния комитет.

Кръстьо Мирски (1852, Котел – 1920, Варна)

Кмет на Варна през периодите 1888 – 1890 и 1905 – 1906. Произхожда от рода на Гаврил Кръстевич. Бил е председател на Варненския окръжен съд, избиран е за народен представител на няколко пъти, участва в работата на различни организации – Археологическото дружество, читалище "Славейков", Червения кръст. Открива първата книжарница във Варна. Публицист и книжовник – автор на повече от 250 статии, учебници и преводна литература. Той е един от първите членове на Българската академия на науките. Значителен е приносът му за полагане основите на театралното дело в града.

През неговото управление се реализират основни въпроси по благоустрояването на града и културно-просветното му развитие. Изработват се "Постоянно действащи правилници и наредби", изготвя се нов план на Варна. По негова идея през 1888 г. започва да излиза "Варненски общински вестник", където се публикуват решенията на общинския съвет.

Негова е и инициативата за основаването на Книжевната дружина, чиито книги през 1887 г. образуват основния фонд на Варненската градска общинска библиотека.

Ярослав Романчук (1860, Калуш, Украйна – 1937, Варна)

Библиотекар на Варненската градска общинска библиотека в периода от 1910 до 1928 г. Завършил класическа гимназия и Филологически факултет в гр. Лвов. Полиглот; познавач на славянската, френската, немската, древногръцката и латинската литература. Учител, сказчик, публицист, секретар на Славянското дружество във Варна, редактор на “Варненски общински вестник” и “Варненски кореняк” – пише многобройни статии за Варна, за курортното й дело, снабдяването, промишлеността, но и за Европа, за новите насоки на туризма и икономиката.

Участва в приемането на новия Устав и правилник на библиотеката през 1910 г., след което се заема с реорганизиране и каталогизиране. Сам описва цялото книжно имущество (7040 инвентарни номера в 11391 тома) по европейски образец, изготвя първия Каталог на художествения отдел на книгите в библиотеката. Прави промени в реда и организацията на процесите в библиотеката, в различните способи за обогатяване на книжния фонд, сам става един от крупните дарители.

Добрин Василев (1893, Шумен – 1957, Варна)

Уредник на Варненската градска общинска библиотека от 1928 до 1941 г., директор от 1942 до 1953 г. Завършил класическа гимназия в Пловдив, следва история на изкуството в Германия, завършва и Юридическия факултет в София. Бил е съдия във Варна, работил в Търговско-индустриалната камара, драматург на Варненския театър, лектор по история на изкуството.

Д. Василев е писател и преводач, критик, учен; автор на шест белетристични книги, на научни трудове като История на българския театър от древността до наши дни, Кратък курс по история на изобразителното изкуство, Българските читалища, Кратка история на Варна.

През 1933 г. излиза неговият Кратък исторически очерк на Варненската градска общинска библиотека.

Като ръководител на библиотеката в продължение на четвърт век Д. Василев успява да я измъкне от тежкото заварено положение, да постави каталогизирането на ново равнище, да подобри бита и контрола; важна е неговата последователна работа по уточняването на правата и задълженията на библиотекаря и превръщането на библиотеката в културно средище, за чиито потребности той изразява многократно обобщенията и препоръките си.

БИБЛИОТЕКАТА И ГРАДЪТ

В Устав на Варненската градска общинска библиотека (гласуван на 10 април 1910 г.) пише:

"Основни разпоредби

Чл. 1) Варненската градска общинска библиотека се поддържа от:

а) сумите, предвиждани всякоя година в бюджета на Варненската община

б) подаръците (в пари, книги или други предмети), които би се направили от когото и да било в полза на библиотеката.

Чл. 2) Библиотеката се помещава в здание, определено от общинския съвет.

Управление

Чл. 3) Библиотеката се управлява от един комитет, състоящ се от почетни членове: а) кмета на гр. Варна; б) кметския помощник по училищното дело; в) окр. училищен инспектор; г) директорите на гимназиите; д) гл. учител на първоначалните общ. училища; е) директора на търговското училище и ж) библиотекаря.

Чл. 4) Комитетът може да заседава само в присъствието на кмета (или помощника му) и на двама от членовете, но само след втора писмена покана на другите членове.

Чл. 5) Комитетът се председателства от кмета или неговия помощник.

Чл. 6) Библиотеката се завежда от библиотекаря, п. библиотекаря и нужното число служащи, назначавани от кмета."

Тази висока отговорност на общинската управа към библиотеката има своя криволичещ път. Изключителна е отдадеността на кметове от края на 19 в. като Мих. Колони, Кр. Мирски, Хар. Ангелов, които освен пряко участие в създаването и укрепването на библиотечната институция са и сред най-изявените дарители. И обратното – съществува и управленско нехайство и пренебрежение от по-късни периоди, изразено в безкрайната смяна на библиотекари (напр. от 1900 до 1910 г. се сменят 15 библиотекари) или в честата смяна на сгради за библиотеката. „Няма пари – предава думи на кмет от тези критични години библиотекарят Илия М. Добрев. – Всичко изчетено ли е, че ще купувате още?“

"Един правилник – пише в Очерка си Добрин Василев (1933) – който не предвижда никакви предварителни условия за специалния подбор на целия библиотечен персонал (...) не може да не е причината за такива бедствия. Един правилник, по който отговорен за книжното имущество е главният библиотекар, а със самото това книжно имущество се разпорежда, приема, раздава, пази друг чиновник библиотекар и то без приемане и сдаване по опис, без парична гаранция, сменяван на годината по 2-3 пъти, поражда непрестанни загуби на хиляди томове."

Ако се вгледаме в историята на Варненската библиотека през първите шест десетилетия от създаването й, не може да не ни направи впечатление това сдвояване на отдадени на библиотечната идея кметове и библиотекари: Кръстьо Мирски – Илия М. Добрев и Иван Корчев, Харалан Ангелов – Васил Стойков, Иван Церов – Ярослав Романчук, Асен Брусев – Добрин Василев. От началото, от първия библиотекар, избран от Книжевната дружина, Милан Радивоев, та до последвалите го щатни общински библиотекари, до прерастването на библиотеката в държавна институция през втората половина на миналия век, пътят й бива осеян с разни перипетии, кризи и подеми, преструктурирания и културни търсения.

Още Книжевната дружина е съпътствана от много трудности по издръжката на библиотеката. Тя организира представления, разиграва лотарии с предметни печалби, изнася сказки. През 1886 г. излиза Закон за градските общини, чийто чл. 18 задължава общините да открият „библиотеки, там гдето няма градски такива“. Но и като общинска библиотеката среща трудности с финансирането. В неблагоприятни години, след войни, финансирането намалява драстично, не покрива абонамента и разходите за закупуване на книги; по сведение на Д. Василев например в периода 1925 – 1927 г. книжното имущество се увеличава „едва с някакви си 400 тома!“. В критични моменти библиотечната управа излиза във вестниците с призиви за волни пожертвования. Тази форма на контакт – призив към населението на Варна било за участие в лотария, било за дарителство, било за набиране на книги за новоустроени старопечатни и краеведски фондове – се използва нерядко от библиотечния комитет; той не спира да настоява през годините, че библиотеката е за варненци и колкото по-богата и устроена е тя, толкова повече полза ще допринася.

Развитието на Варненската библиотека, оформянето на уставите и правилниците й, създаването на подходяща организация за каталогизиране, съхранение, даване за дома и в читалня на книги и периодика не минава безболезнено. В своя очерк Д. Василев дава няколко причини за периодите на упадък за библиотеката. Освен неподходящите условия за подбор на персонал и крайната му недостатъчност, той изтъква и постоянния проблем с липсата на подходяща сграда и помещения, честата им смяна, както и борбата за връщане на неправомерно взети или невърнати книги.

"Пазителската служба – пише Д. Василев – не е била въведена. А без пазители, особено там, гдето помещението е насечено на няколко стаи, всяка библиотека е обречена на оплячкосване. Като се вземе предвид непълнотата на правилника, следва да се изтъкне, че той не дава възможност на библиотечната управа да преследва обсебвачите, освен чрез конфискация на залога, средство безпредметно, когато се изгуби някоя скъпоценна и незаменима книга."

Различни пътища търсят библиотекарите, за да върнат обратно „обсебените“ книги. В първите години след Освобождението се подават дори рапорти до общината с искане за принудително изземване по административен път; с укрепването на новата държава подходите се променят – засилва се вътрешният контрол, подават се призиви в местната преса; през двайсетте години дори е решено да се поставят предупредителни надписи върху новоподвързаните книги. Надписите гласят:

"Който и да сте, подчинявайте се безусловно на библиотечния правилник. Връщайте заетите книги веднага след прочита. Само така библиотеката ще услужи с книги в малко време на много читатели. Задържането на книгата повече от определеното време е престъпен навик, е обсебване."

От самото си създаване библиотеката полага усилия да привлече варненци с абонамент за актуалния периодичен печат, както и с авторитетни енциклопедични поредици. За традиционно многоезичното варненско население широко е застъпена периодиката на чужди езици – руски, френски, немски, английски. Например през 1899 г. абонаментът се състои от 38 български списания и 48 вестника, 28 руски списания и 2 вестника, както и 9 вестника на други езици. При петдесетгодишнината се изнасят данни, че книгите на чужди езици са на брой, равен на половината от книжния фонд. Оформена е и „книга на желанията“ – книга, в която посетителите да вписват предложенията си за закупуване на едно или друго заглавие.

Библиотеката, в първите си години, изпълнява и съпътстващи функции. От юни 1888 до юли 1893 г. към библиотеката е уреден и общински музей от стари и нови сбирки (от който по-късно ще възникне Археологическият музей). През 1893 г. с общинско решение платна със снимки на град Варна са предадени на съхранение в библиотеката. В началото на миналия век се правят планове за съвместна сграда с градския театър, за читалня във фоайето на театъра (реализирана за кратък период); читални се отварят и в Морската градина, в летните морски бани. За подвързването на книгите се обявяват търгове. Кметът Кр. Мирски първи възлага на библиотекарите административните функции и редакторската работа на „Варненски общински вестник“. Тази традиция ще се запази дълго. Вследствие общинският вестник е и трибуна на Варненската библиотека – в него ще се публикуват нейни правилници, отчети, решения на комитета, каталози, известия и обяви от различно естество.

Варненската библиотека се включва активно в обществения календар. Участва в честванията по повод 100-годишнината на Гьоте, 50 години от издаването на „Под игото“, годишнини на Ботев, Смирненски; на 1 ноември 1909 г. за първото национално отпразнуване на Деня на народните будители библиотеката подрежда витрина. През 1927 г. във Варна е уредено първото за страната изложение на книгата. Организаторите – книжари, учители и издатели – прокламират желанието си „да достигне книгата до цялата четяща публика“, защото „да се подпомогне книгата значи да се подпомогне народната култура, народното бъдеще“. Участниците в изложението през тази и следващата година единодушно решават да дарят по един екземпляр от всяка своя книга. Списъкът не е малък.

Библиотеката няма да престане да подкрепя четящата аудитория с подобни инициативи – по-късно, вече през ХХI в., ще организира маратон на четенето, който ще прерасне в национален.

СГРАДИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА

"Едно обстоятелство обаче смущава правилното й [на библиотеката] развитие и я разстройва на няколко пъти. Това е липсата на собствено, удобно помещение. През 1887 г. тя бива преместена от едно здание в друго веднъж, през 1888 още веднъж, през 1889 за трети път, 1890 – 2 пъти или всичко за 4 години 5 пъти – положение крайно вредно за което и да е учреждение, а камо ли за библиотека..."

Думите на Добрин Василев, писани през 1933 г., ще важат за цялата история на библиотеката.

Първото помещение, наето от Книжевната дружина, е в салона на сградата на Пандели Янев на ул. Мусала. Адресът се сменя многократно. От 1893 до 1914 г. библиотеката е на сравнително удобно място – на площад „Независимост“.

"Това обстоятелство е един от важните моменти в нейния живот, защото позволява вече, като се премахнат неудобствата от чергарството, да се пристъпи към по-резултатна и системна вътрешна уредба." (Д. Василев)

1892, 1897, 1902, 1906, 1907, 1908 и след това – през всички тези години общината взима решение за отпускане на средства за построяване на отделна библиотечна сграда, но нищо не се реализира. Проектите са най-разнообразни – проектоплан за концертен салон с бюфет и библиотека (1906); градски театър с библиотека, казино и магазини (1907). Темата за собствена сграда на варненската градска библиотека не спира да вълнува обществеността. Само от 1928 до 1935 г. в местната преса излизат над 40 статии по проблема.

През 1928 г. е създадена програма за изработването на идейни скици за построяване на културен дом-паметник "Св. цар Борис-Михаил", където да се помещават дом на печата, музей и библиотека. Новият дом да се построи върху общинско място, в северозападната част на градската градина, между ул. Кавала, площада пред катедралния храм и ул. Преславска. Намеренията са мащабни. В сградата трябва да има амфитеатрален салон за 800 души, радиостудио, апаратна, канцеларии; в друго отделение да бъдат настанени читалните, книгохранилището, гардероб, раздавателна, каталожна, стая за самостоятелни научни проучвания, кабинети... Третото отделение според заданието е за Археологическия музей с шест салона за сбирките, един за картините, нумизматичен кабинет и помещения за рисуване.

До построяване на културния дом-паметник така и не се стига.

В периода 1914 – 1927 г. адресът на библиотеката е на ул. „Хаджи Стамат” и ул. „Съборна”. От 1927 до 1942 г. тя е настанена в частно жилище отново на пл. „Независимост“. Къщата е на три етажа, двата с по четири стаи, третият етаж – тавански.

Мечтата за истинска сграда за библиотеката е белязана с надежди и крушения. Правят се опити да се съберат средства с лотария на шоколади "Варна", продажба на билети и др. За целта се създава лотариен комитет при Културно-просветното читалищно дружество. В отпечатаната от него листовка четем:

"Трябва ли да се допусне и занапред Варна да остане без читалищно-библиотечна сграда, чрез която да манифестира културните постижения на нацията? (...) Варна не е само на варненци, а на всички българи и главно на всички умствени работници..."

Със събраните средства от „шоколадената лотария“ и с допълнителните, отпуснати от Министерството на народното просвещение и Община Варна, е закупена сградата на днешния бул. Сливница 46 за 2 100 000 лева. На по-първите хора се изпращат покани да присъстват на "6 декемврий на ул. "Ниш" 18 на тържественото освещаване собствената сграда на читалището и на новооткриването на помещаващата се в нея Варненска градска библиотека". Нотариалният акт е издаден на Варненското културно-просветно читалищно дружество. Първият етаж е за читалище „Варненско народно читалище”, а горните два – за библиотеката. Тази съвместна формула издържа почти половин век, но не издържа превратностите на времето.

При започналите реституционни процеси след 1990 г. Варненската библиотека е принудена да напусне сградата на бул. Сливница 46. Петдесятната евангелистка църква и частни собственици също получават чрез съда право да се разпореждат със сградите в съседство, където дълги години се помещава Детски отдел. Освободена е и представителната постройка на ул. Братя Шкорпил 24, където са отделите „Средношколски "и "Изкуство“ и Постоянна експозиция, посветена на стара Варна.

През 1990 г. основната дейност на библиотеката се концентрира в ниското тяло на Община Варна, дотогава изпълнявало функциите на Дом за политическа просвета, което обаче е недостатъчно да побере всички фондове и дейности. Затова голяма част от тях са пръснати на различни места.

След 125 години съществуване Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ все още е без собствена сграда, а идеи, планове и надежди периодично се появяват в обществеността и печата.

НАРОДНА БИБЛИОТЕКА

На 10 март 1945 г. в брой 56 на „Държавен вестник“ е публикувана Наредба-закон за изменение и допълнение на чл. 418 – 422 от Закона за народното просвещение. Изменението на чл. 418 засяга Варненската градска общинска библиотека – тя е обявена за Народна библиотека. Библиотеката е одържавена и минава в състава на народните библиотеки. Уредникът й – Добрин Василев – е преназначен за директор. От 25 май с. г. библиотеката започва да получава депозитен екземпляр от всички издавани в страната книги.

Постепенно ще започне и окрупняването на библиотеката като културна институция, ще нараства щатът й, ще започнат преструктурирания, откриване на нови отдели и звена; библиотечното дело и практика ще бъдат поставени на научна основа, ще се положат основите на съвременния модел на библиотеката. Същевременно изградените библиотечни направления – библиографско-справочна и информационна дейност, краезнание, възложените на библиотеката методични функции, работа в областта на изкуството – имат своето начало и опора в създадените в миналото отдели, дейности, фондове и каталози.

Неизменно библиотеката следва перипетиите на епохата и административните преобразувания. От 1949 до 1956 г. тя е Сталинска народна библиотека. От 1953 г. е Окръжна народна библиотека, в числото на универсалните научни библиотеки; след 1971 г. ще бъде и Зонална. От 1954 г. има и своите секретни фондове (Спецфонд).

През 1966 г. с писмо на Президиума на Народното събрание библиотеката се преименува на Окръжна народна библиотека „Пенчо Славейков“.

Многобройните са инициативите в едно или друго направление, в които участва или подготвя библиотеката през този дълъг период. Литературен колектив „Гео Милев“ (1947), Екскурзия в библиотеката (1956), тримесечникът Бюлетин на ОНБ (1958), многобройни конференции и семинари, участия в първомайски съревнования, активен е междубиблиотечният международен обмен. През 1985 г. е разкрит щат за програмист, скоро са закупени и първите компютри. На следващата година е отворен филиал в жк „Владислав Варненчик“ и е въведена практиката за „хигиенен ден“ веднъж месечно.

През 1985 г. ИК на ОНС с решение предвижда през 1989 г. стартирането на строеж на нова сграда – намерение отново неосъществено.

ЮБИЛЕИТЕ

1933 година – петдесетгодишнината

7 април – неделя, Благовещение. В новооткритата сграда на Градския общински театър се провежда юбилейно утро. В програмата на честването участват кметът на града Асен Брусев и председателят на Културно-просветното читалищно дружество Цани Калянджиев. Уредникът Добрин Василев представя специален отчет по повода. Празникът също включва и литературно-музикална програма, както и изложба на редки книги.

В празничния ден Иван Церов пише до Д. Василев:

"При повишеното днес светло настроение на варненското гражданство по случай достопаметното обществено събитие (...) ида да приобщя и аз своя горещ привет и най-сърдечни благопожелания, щото идната година да се ознаменува със започване строежа на сграда за градска библиотека и читалня, която и в непродължително време да се завърши и настани сгодно там Общинската библиотека."

На юбилея откликват всички вестници – с пространни статии и с репортажи за тържеството. В статията „Един юбилей“ на Ц. Ханджиев във в-к „Варненски новини“ четем:

"В България, като всяка млада държава, поне засега има по-редки случаи да се отпразнуват юбилеи (...) и особено юбилей за петдесетгодишнини. Един от редките юбилеи е юбилеят на Варненската градска библиотека.

Петдесет години!"

Наред с това специален позив съобщава на гражданите на Варна значението на събитието. В позива се и напомня, че в своя дълъг живот библиотеката е претърпяла и загуби – липсват 2600 тома "загубени, откраднати и обсебени книги".

Още в края на март е отпечатан в 500 екземпляра значимият “Кратък исторически очерк на Варненската градска общинска библиотека 1883 – 1933” на Д. Василев.

1983 година – стогодишнината

12 май. Тържественото събрание е в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Залата е пълна, гостуват библиотекари от други социалистически държави, присъстват и първите ръководители на града и окръга. Доклад за стогодишнината изнася н.с. Мария Пандова, тогавашен директор на библиотеката.

На 6 май излиза от печат бр. 6 на сп. „Библиотекар“, изцяло посветен на юбилея. В него се прави преглед на историята, дейностите и структурата на библиотеката, публикуват се и спомени на нейни деятели.

"През 1963 г. - пише в обзора си „Библиотека столетница“ М. Пандова – варненската общественост чествува 80-годишнината на Окръжната библиотека, (...) ръководните органи я наградиха с орден „Кирил и Методий“ I ст.

През 1966 г. в развитието на библиотеката се дава научно направление. Освен преустройството на свободен достъп на читателите до литературата, бяха създадени специализирани читални. (...) Създаде се Средношколски отдел, продължител на функциониралия през 30-те години ученически отдел към библиотеката. Следваща стъпка бе обзавеждането и откриването на отдел „Изкуство“, също продължение на отдел „Музика и изкуство“ от 30-те години."

Събитието е съпътствано от различни мероприятия – организират се изложби с фотоси от живота на библиотеката, излагат се ценни издания от библиотечните фондове. Със статията на Л. Ставрева „И ето сега ви подарявам, милички българе...“ във в-к „Народно дело“ е открита рубриката 100 години Варненска народна библиотека.

ПОДБРАНА СТАТИСТИКА – БИБЛИОТЕЧНИ ЕДИНИЦИ

1884 г. - 393

1895 г. - 5 240

1908 г. - 10 166

1919 г. - 16 017

1927 г. - 21 162

1940 г. - 50 036

1948 г. - 108 000

1957 г. - 135 624

1965 г. - 285 000

1976 г. - 440 246

1985 г. - 617 585

1997 г. - 774 312

Два са етапите в нарастването на книжния фонд на Варненската библиотека.

До 1945 г. фондът се набира от дарения, покупки, търгове на митницата и е в една или друга степен със случаен, непостоянен характер. Например през 30-те години годишният прираст е между 900 и 1200 тома, от които 86% са дарения и само 14% от книгите са закупени.

След като през 1945 г. библиотеката става депозитна, фондът започва да нараства систематично, планомерно. Към началото на юбилейната 2008 година той наброява над 830 000 библиотечни единици.

g
t
f
2007 (пр. 26.06.2017) | Знаци: 25874 | Прегледи: 91 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още