В далечните гори на Амазония, които там се наричат джунгла, се случила тази история.

Една сутрин добрата пантера Багира намерила човешко кану, заседнало на брега на реката. А в кануто – истинско човешко бебе. Домиляло й на госпожа Багира; бебето жално ревяло и тя решила да наруши най-главния закон на джунглата – никой никога да не дава подслон на човешко същество. В джунглите, трябва да знаете, животните са пълни господари и не позволяват на хората да им се месят в живота.

Стиснала пантерата здраво със зъби кошчето на бебето и го отнесла на Мама Вълчица, която тъкмо била родила единайсет вълчета.

Не само приела вълчицата новороденото, но и тъй го обикнала, че треперела много над него. Момчето (защото бебето било момче) израсло сред братя вълци, с татко вълк и на десет години можело отлично да ловува. И като вълк било пакостливо и своенраво.

Още Багира го била кръстила с прекрасното име Маугли.

Добре, ама по това време в джунглата след дълго скитане по света се завърнал Шир Хан – най-кръвожадният тигър, който се е раждал по тези места. Шир Хан бил човекоядец.

– Маугли, момчето ми – завайкала се Мама Вълчица, – ще трябва да бягаш! Шир Хан ще научи и няма да те пощади!

– Накъде да бягам, мамо? – възкликнал объркан Маугли.

– При хората! Там, откъдето си дошъл! Ако те открие тук, тигърът ще накаже и нас, и татко, и единайсетте ти братя!… – Простили се те. Кръстницата Багира дотърчала и повела Маугли.

Първо на първо, Маугли бил смело момче. Той увещавал Багира:

– Не ме е страх от Шир Хан! Не ща при хората! Искам си вкъщи!

Пантерата само строго клатела глава. Нощем те спели прегърнати по клоните на дърветата. И една нощ…

Майчице, какво е това хлъзгаво и дълго като въже тяло, което обгръща Маугли? Той гледа като омагьосан! Една змия го е пленила и ето я – отваря паст да го глътне!… Това бил Каа питонът. Питоните са змии, които хипнотизират, вкаменяват с очи жертвите си – сетне ги поглъщат наведнъж. Отворил голяма уста Каа питонът, зинал да налапа момчето… когато силна черна лапа го цапардосала. Каа отхвръкнал през два боабаба в трети. Славната Багира се била събудила навреме.

Маугли го било срам от Багира, че така лесно се дал на питона, затова решил да избяга, да се върне у дома. Изскубнал се на разсъмване от спящата прегръдка на неговата приятелка и се озовал в една пуста савана.

И тук присъствал на най-свирепата слонска катастрофа в живота си!

Една напълно комплектована слонска рота марширувала по пътя. Но някой там объркал крачката, закачил крак с хобота си, спънал се, заорал в пръстта – и цялата рота се изпонатръшкала слон върху слон. Не можеш да разбереш къде са крака, къде – бивни, къде – хоботи!

– Р-р-ротааа! Строй се! Мирно! – закрещял генералът слон, вожд на ротата. – Хоботите: равнис!

– Господин Старши слон! – побутнал го Маугли. – Искам и аз да стана войник!

Но генералът хич и не го чул. Затова момчето изтичало в края на колоната и се изпънало до едно малко слонче.

– Боец Хати! – извикало слончето, когато проверката дошла до него.

– Боец Маугли! – повторило и момчето и се ухилило от удоволствие.

И какво ли би станало, ако не била отново всеотдайната Багира! Защото слонският генерал сега пък чул вика на Маугли и побеснял, че някакво си момче руши униформата на ротата – засилил се огромният слон към дребното дете и… и с отчаян скок пантерата докопала първа Маугли и го отнесла.

През целия ден му се карала и хокала.

И какво мислите? Маугли обещал вече да слуша, но при едно условие – Багира да го повери на неговия стар и голям приятел мечока Балу. Отстъпила добрата пантера, намерили Балу и той получил най-строги съвети за по-нататъшния път до човешкото село.

Но моля ви се – Балу и дисциплина! Мечокът бил най-искреният и нехаен веселяк в цялата джунгла!… Часове играли, били се, къпали се, прескачали се двамата немирници. Балу се изморил, заплувал по гръб в реката; Маугли се опънал върху мекия му обширен корем и… не усетили как заспали.

– Балу, спасявай ме! – стреснал се мечокът по едно време. Крещял Маугли. Маймуни от племето Бандар-лог го отмъквали, подмятайки го от клон на клон над дълбоката река.

– Детекрадци! Нехранимайковци! – дерял се мечокът… Но как ще ги стигнеш тия бандити?

Маймуните от Бандар-лог били действително детекрадци. Те се занимавали с това, да грабят деца от селата на хората и да ги търгуват с Шир Хан, тигърът човекоядец. Били си построили цял дворец от тази си пиратска дейност.

… Но какво е това? Кой е този?… Тъкмо се канели да завържат пленника – в двореца се появил странен маймун. Едър, кафяв, мощен. Маймунът взел, че затанцувал пред смаяните Бандар-логци.

Маймуните нали са си маймуни – не издържали и почнали и те да се кривят и танцуват. Сам маймунският крал повел хорото.

– Маугли! – прошепнал внезапно странният маймун, клатейки се в ритъма на танца. – Бягай!

Виж ти! Това бил хитрият Балу, маскиран с кокосова маймунска физиономия!… “Прекрасен план!”, зарадвал се Маугли и се приготвил да бяга. Но тук се случило нещо непредвидено. Кокосовата муцуна на мечока Балу се отлепила. Маймуните надали вой.

Маугли хукнал.

Последвал го пръв маймунският крал. Ала Балу му се изпречил насреща; кралят отскочил от корема му като топка, полетял към една колона и я избил. Сгромолясал се целият дворец. Двамата приятели бързо се омели изпод летящите камъни.

Аха, ето я отново Багира.

– Балу! – изръмжала тя, щом научила какви са ги вършили. – Омръзнаха ми твоите щуротии! Ти си безделник! На тебе не може да се разчита!

Докато фучала пантерата – а мечокът изобщо и не й мълчал – Маугли се натъжил, съжалил Балу; чувствал се виновен и изоставен. Тръгнал сам по една тясна пътека и неусетно стигнал до Черното езеро.

Скрило се слънцето. Надвиснали облаци. Светкавици продрали небето. Закапали тежки капки.

Приютил се Маугли в някаква хралупа, а там – цяло семейство непознати плешиви птици.

– Какви сте вие? – учудил се той.

– Ние сме лешояди – отвърнали му.

– Ще ме изядете ли?

– Не. Ние чистим джунглата от всичко мъртво и вмирисано. Живи хора не ядем. Не сме като човекоядеца Шир Хан… – добавили те.

– Кой ме споменава!? – изревал тогава един грозен глас. И в хралупата надникнал той, ужасният кръволок, тигърът Шир Хан. – Охо! – примляснал звярът. – Най-сетне те открих, малко вкусно човече!

Маугли побелял от страх.

И в този тежък миг треснал гръм, светкавица се забила в дървото и то лумнало в пламъци. Шир Хан изскимтял и побегнал.

Защото, както е известно, хищните зверове бягат от огъня като от дявол.

Чак след два дни Балу и Багира се добрали до Маугли и лешоядите. Изслушали те как птиците били грабнали момчето от горящото дърво; как на другия ден го учили да лети – той махал с ръце, смеел се, а на лешоядите от смях им се изправяли и малкото пера по главата… Накрая горещо им благодарили и оставили Черното езеро. Човешкото село било вече наблизо.

Но това е Шир Хан! Вижте го! Точно срещу тях в края на поляната! Очите му искрят от злоба и глад!…

Багира и Балу панически избягали. Но не и смелият Маугли. Той стиснал юмруци.

– Защо искаш да ме ядеш? – извикало храбро момчето.

– Говорещите деца – изсъскал тигърът – са още по-вкусни…

– Ама няма да ме стигнеш! – троснал му се наивният Маугли и търтил да бяга.

Шир Хан се изкикотил и – като оставил детето да се отдалечи на сто метра – извил гръбнак и само с три скока се озовал зад гърба му. И тогава се хвърлили отчаяно Багира и Балу. Захапали опашката на Шир Хан, завлачили се подире му… Ах, силата застига смелостта! Тигърът е як, неимоверно силен! Да влачи мечка и пантера на опашката си за него не е кой знае какво неудобство!…

Но Маугли имал идея.

А-ха да го стигне Шир Хан и късметът споходил смелия беглец. Видял Маугли на една пътека купа сено, до нея – още тлеещо огнище. Втурнал се, тръснал въглени в сеното и то мигновено се запалило. Не успял да спре устремилият се Шир Хан и се бухнал право в огъня…

Тигрова опашка останала между зъбите на преданите Балу и Багира. А страшният Шир Хан, тигърът на тигрите, в това време пищял и ужасен препускал из джунглата.

Така щастливо завършва тази история.

Маугли отишъл в селото да търси помощ. От там се върнал с едно красиво индианско момиче, с което превързали насиненото око на Балу и подутия крак на Багира. Заедно ги хранили няколко дни…

След години Маугли се оженил за индианката и останал завинаги сред хората.