Събрани web съчинения
За контакти:
Преводи | С. Есенин: Няма вече връщане назад |
Писмо до една жена

О, знаете,

разбира се, че знаете

как аз стоях,

в стената гръб опрял,

а вие бурно ходехте из стаята

и с резки изрази ми

вдигахте скандал.

Говорехте:

съюзът ни разбит е,

така измъчи ви

налудният ми път,

че трябва с нещо да се заловите,

а мойта участ -

падане до смърт.

Обична!

Не обичахте ме мене.

Не знаехте, че в хорския котел

бях като кон, подгонен и разпенен

от смел ездач - в пришпорването смел.

Не знаехте,

че в този плътен дим,

в разбъркания бит от бури

измъчва ме въпросът нерешим -

какво съдбата ни притуря.

Лице в лице

лицето не личи.

Голямото личи от разстояние.

Щом над морето зафучи,

в платната плисва отчаяние.

Светът е кораб!

Някой там

за нов живот и нова слава

на ураганите в пастта

насочи руля величаво.

Е кой от нас на палубния под

не пада, не повръща и не псува?

И малко са, с кален живот,

във люшкане да не танцуват.

И аз тогаз

сред грозен шум,

но знаещ как стоят нещата,

се спуснах в корабния трюм,

за да не гледам повърнята.

Трюмът бе

руска механа.

И здраво чашата си хванах,

та – сам на ничия страна –

да се погубя

във пиянство.

Обична!

Мъчех ви аз, знам,

с умора ме поглеждахте

и с жалост:

че аз пред вас, пред вас аз сам

се разпилявах във скандали.

Но пък не знаехте,

че в този дим,

в разбъркания бит от бури

измъчвам се

с въпроса нерешим,

какво съдбата ни притуря…

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Години оттогава,

днес е друг въпрос.

По-инак чувствам, мисля – и не крия.

И казвам аз на празничния тост:

Хвала, хвала на рулевия!

Сега ме бие

впрочем сантимент.

Припомних си как бяхте изтерзана.

И искам да ви съобщя

със мен

какво бе

и какво накрая стана!

Обична моя!

Толкова съм горд:

не се пребих по стръмнината.

Във мен съветският народ

днес има яростен приятел.

Не съм

какъвто беше „той”.

Не бих ви мъчил пак

като във дните раншни.

За свободата и труда

днес съм готов

да стигна даже до Ламанша.

Простете…

Знам: не сте онази „тя” –

живеете

с мъж умен и заслужил;

не ви е нужна нашта суета

и аз ей толкова

не съм ви нужен.

Живейте

както води ви светът,

зад дверите му обновени.

Изпраща поздрав,

помнещ ви до смърт

един познат –

      С е р г е й   Е с е н и н.

1924

g
t
f
21.06.2017 | Знаци: 2234 | Прегледи: 81 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още