Събрани web съчинения
За контакти:
Него го няма от няколко часа | Поетични книги и цикли |
Петък трети
Поема

Възторжено те поздравлявам!

                        

                                                                                   Нагънат като акордьон,

                         издишвам-вдишвам дрезгав тон и пея. Впрочем, не. Припявам.

                         Къде достигнах? Чукарлаци, баири стръмни като вик

                         и аз, изплезил клюн-език, по голите клонаци кацам.

                                           А помня… Бе зеленина

                                           и аз летях сред нея – вятър!

                                           Сега мен вятърът подмята

                                           и тика някак… настрана…

                        

                         С последните си думи всъщност запалвам първата искра,

                         с която почва този край и към началото се връща.

                                   1

                         Питат петите петите пити

                         тапи тапети тип топ пайети

                         топове типове вити повити

                         Ветре повей и попей Петък трети

                                   2

                         Забивам в пясъка пети

                                           и с пръсти къртя камънака.

                         Чък-хърт и камъкът лети.

                                           И търъ-така дълго трака.

                         Да пробвам ли. Да полетя.

                                           Дали… Успях! Ех, колко лесно

                         било е да летиш, светът

                                           е толкоз малък и чудесен!

                         Червени кръгове сред мрак

                                           на огън сенки осветяват.

                         Летя-лети-летеше – пак

                                           по урвите се приземявам.

                         Забивам в пясъка пети

                                           и къртя с пръсти камънака.

                         Чък-хърт и камъкът лети.

                                           И търа-така дълго трака

                         по урвата надолу.

                                           “Не, по урвата нагоре.”

                         Не, бе. Надолу, долу – по конец.

                                           “О, не. Нагоре. Като хребет.

                                           Забиваш в пясъка пети

                                           и къртиш с мъка камънака,

                                           но я за миг се завърти,

                                           да видиш кой зад тебе чака.”

                         Обръщам се и – хлъц – мираж!

                                           Не, не! Не би могло да бъде!

                         Или е истинска лъжа.

                                           Или ръждясва ми разсъдъкът.

                        

                         Пред

                         мен

                         съм

                         аз.

                         Пред мен съм аз!

                         Пред мен съм аз –

                         о, мили боже!

                        

                         “Здравей, Егонт. (И моят глас!)

                         Здравей. Недей да се тревожиш.

                         Ти хем летиш и хем сега

                         на сервитьорката поръча

                         кафе, цигара… Откога

                         да срещна себе си се мъча!”

                        

                         Червени кръгове сред мрак

                                           на огън сенки осветяват.

                         А аз летя и виждам как

                                           светът под мене се

                                                                 с

                                                                 т

                                                                 о

                                                                 п

                                                                 я

                                                                 в

                                                                 а

                                   3

                         Възторжено те поздравлявам!

                        

                                                           И искам да съм там, при теб.

                         И като тебе – с деколте от камък върху гроб изправен.

                         Аз знам и мога безсловесно да казвам много, много. Да!

                         Сърцето като теб ще дам в сърцата си да го обесят.

                                           А помня, че зеленина

                                           летеше в мене като вятър.

                                           За да ме вятърът подмята

                                           сега тъй някак… настрана…

                                   4

                         Ветре попей и повей Петък трети

                         типове топове вити повити

                         тапи тапети тип топ пайети

                         питат петите петите пити

                                   5

                         Кога се аз родих, то беше

                              във сенчести гори.

                         Не сещах дожд кога валеше,

                         не видех солнцето ’га греше

                         и чисто-просто бех омешан

                              и в буреняка скрит.

                        

                         Кога аз порастох, сал кестен

                              препречваше ми взор.

                         А биде кестен он несвестен,

                         че бидеше след хали бесен

                         и жити с ним не бе хич лесно

                              и бех като в затвор.

                        

                         Но одъртех. Видох тогази,

                              че стан ми й ъгловат.

                         Еднъжка буря ни наказа

                         и всите дървеса погази,

                         и оцелех едничък ази,

                              понеже бех гърбат.

                        

                         И сий час мязам на бесило –

                              щърбатий чвор в телес…

                         Но жаждам аз със сетни сили

                         да ревна:

                                    – Мои бракя мили!

                         Дорде стебла ви се негнили –

                              бежите в други лес!

                        

                         … Червени кръгове сред мрак

                                           на огън сенки осветяват.

                         А аз летя и виждам как

                                           скала към мен се приближава

                         и – боже господи –

                         студът

                         ме сграбчва толкова внезапно,

                         че чувствам се като

                                                 сандък –

                         крилете се разтапят,

                                  капнал,

                                           пропадам в урвата,

                         скали

                                ме блъскат челно,

                                              ребром,

                                              духом –

                         скали, скали…

                         ……………………………стени, стени

                         с гримаси

                         с

                         м

                         я

                         х        и с устни

                                               с

                                               у

                                               х

                                               и

                                   6

                         Възторжено те поздравлявам!

                        

                                                           Ела, ела и ме вземи!

                         Реви, бучи, трещи, гърми! Глави бучи! Плещи строшавай!

                         Аз чакам! Моля те, ще лазя след тебе, но да стигна Там,

                         та да си вдигна крепостта от червеи… и да си вляза.

                                           Спомни си! Бе зеленина

                                           и ази бех за нея вятър!

                                           А днеска вятърът подмята

                                           трупа ми нейде… настрана…

                                   7

                         Възкръсналия не видяхте!

                         Гърбицата му – най-напред!

                         Не мен! Не мен!

                         Видяхте факта и фактът ви поведе след

                         гърбицата ми…

                         Жалко.

                                  Жалко.

                                           Но нищо, всичко е наред.

                         Ако не бях с гърбица, малко

                                           човеци бих повлякъл след

                         шума на стъпките си. Даже

                                           си мисля, че е жив късмет

                         това, че сянката се маже

                                           със странно щръкнал силует

                         след ходилата ми.

                        

                         Но пак се разбълнувах. Е, със здраве…

                        

                         Червени кръгове сред мрак

                                           на огън сенки осветяват.

                        

                         … А аз летя и виждам как превръщат се във многоглави

                         чудовища – сноват навред, объркват моята представа

                         за време – и преди и след зад мене някъде остават…

                                           “Това “преди” го забрави.

                                           Каквото беше, свърши. Беше.

                                           Това, което е (Уви!),

                                           за бъдещето ще подсеща.”

                                   8

                         Тапи тапети тип топ пайети

                         питат петите петите пити

                         Ветре повей и попей в Петък трети

                         топове типове вити повити

                                   9

                         Възторжено те поздравлявам!

                        

                                                           И пиша ти това писмо:

                      “Аз съм  д о б р е! (курсивът мой) Да правя всичко тук ми дават.

                      Където искам, се разхождам (макар навън да са скали).

                      А тук изобщо не вали! (Ако изобщо е възможно!)

                                        И помня- бе зеленина

                                           (и все вали-валя-валеше

                                           и колко хубаво ни беше)

                                           и на-ни, на-ни, на-ни-на…”

                                   10

                         След първите ми думи всъщност изгасна сетната искра,

                         с която почна този край и свърши.

                        

                         Чумата го тръшна.

g
t
f
21.06.2017 (пр. 21.06.2017) | Знаци: 11493 | Прегледи: 76 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още