×

Всъщност става дума за нещо смешно, но то е в края.

... Баш по празниците ме хвана грип, та два дена карах на няколко препечени филийки, легло и, разбира се, телевизия. И покрай това изгледах телевизионното отразяване на военния парад от А до Я.

Само да не пропусна преди това да отбележа, че малко по-рано, в началото на май, се случиха няколко празника и дати. Едно, бе Великден и младото поколение клирици в патриаршеската катедрала в София спретнаха фойерверки по повод възкресението – пак добре, че от олтара не са мятали салфетки. Второ, на 1 май пенсионерите в София се събрали за деня на трудещите се (демографска реалност). Обаче на 2 май бе 140 годишнина от Априлското въстание. Мислите ли, че тази кръгла и паметна дата на мъка и национално самочувствие бе отбелязана всенародно или от властта? (А годишнини у нас обичат да се отбелязват всенародно – не, че не.) Не. Аз съм писал докъде води спирането на периодичното излъчване на филма "Капитан Петко войвода" - това едно. Ала има и друго – ако премиер-министърът в онези години не е бил при Винету, ами бе направил някоя и друга магистрала за хвърковатата чета на Бенковски, например, вярвате ли, че нямаше да го изтъкне в някое интервю покрай другите тангенти и така по телевизията да се отбележи датата пропорционално на значимостта й?

За парада обаче ме учудиха какво телевизионно реалити бяха подготвили от националната телевизия: па семейството на водещия парада, па сбирката при президента със секретарите, пиарите и съветниците за подготовка на речта, па сбирка при президента на генерали, включително за връчване на звания. Всичко това ми заприлича на много неща, но ще посоча едно – все едно гледах наш филм от периода след Освобождението. Именно така показваха я царя, я Стамболов, я някой друг – някакви хора говорят с него в кабинета му, след това те излизат през една врата, а управникът – през друга. Няма да се учудя, ако някои от филмите са снимани и в президентството (някога, преди да имаме президентска институция).

Единият от тв водещите, младо момче, новинар, казва: "Аз не съм ходил в казарма, но тръпна, тръпна..." На посещавалите казарма е ясно, че това е типично понятие за армия, дисциплина, казарма: съвременно, кьолнско. "Тръпна" – равнозначно и на статус във фейсбук. Момчето, разбира се, няма вина, че не е било в казармата. Преди 15 години точно на тоя парад бяхме строени на площада пред катедралата във Варна. Господата матроси, сред тях и аз – матрос Антов. И попът освещаваше знамената, та ни ръсеше със светена вода. И не знам дали на някой му направи впечатление, че поне една трета от строения личен състав бяха мюсюлмани – тюркоезични българи от Гроздьово, Дъбравино, Цонево и къде ли не, цигани, бургуджии, копанари от Кранево и така, така нататък.

... И след това мина телевизионният парад, залетяха въртолети и самолети, еди-колко си бойни машини последваха ротите, президентът бе си изговорил речта и пр. Нищо чудно, ако премиер-министърът, който е специалист по пиар и телевизия, му завиди и скоро по някой повод видим подобно висше държавническо реалити пак по националната, а защо не и по друга телевизия...

И така, както бях болен в леглото, аз се вдъхнових и реших да спретна домашен шестомайски парад. За целта извиках пълния личен състав: съпруга, син и домашно куче (немска овчарка, женско, по име Марси).

И така, те се подредиха в стеснения хол и аз почнах по протокола:

– Здравейте, ученици!

– Здраве желаем, господин президент на семейно гнездо! (Това отвръща по протокола синът.)

Нататък:

– Здравейте, домакини!

Вместо да отговори по устав, съпругата ме гледа и свива очи и устни. Пропускам я и отивам към Марси:

– Здравейте, кучета!

– Бау, бау, бау, бау!

– Поздравявам ви със светлия християнски празник на оръжията 6 май!

И както може би се досещате, вместо "ура" от немската овчарка се чува само едно вълче:

– Ауууууу...

И след това започва настоящият парад. Синът дефилира под едната мишница с лаптопа, под другата с телефони и таблети (понеже детската стая е покрита с найлони, ще боядисвам тавана). Съпругата минава по жълтите паркети с придобивки от различни години: кафемашина, поредни чантобувки и кухненски робот. А Марси, кучето, марширува на четири крака, лапнало в уста най-новия си кокал-играчка.

И сетне, като ми отминава сутрешната лека треска и колики, аз изтривам с ръка тези привидения и отивам оттатък да мажа тавана с латекс.