ЛЮБОВ

(На Златка)

Голяма си, а си дете.

Наказваш се сама и сетне

сама си казваш: “Аз съм с теб!

Ще плачем двете! Тъй, по детски…”

А аз, подвил криле, не знам

във кой прозорец да надничам…

Не ме ли виждаш? Ето там.

Прегърбеното сиво птиче.

Унасям се… Трохи, трохи,

безброй трохи във твойте шепи

и мене никак, ама хич

не ме е страх да съм при теб и

да ям, и… Ти стоиш, стоиш

покрай пердетата и сякаш

ми се усмихваш: – Птиче, виж,

наказана съм. Ще почакаш.

БОГ

(„…мига във стръка светлина…” -

Антонина Гаевска)

Ти искаш, искаш да запазиш

мига във стръка светлина –

ти можеш, вярвай ми, аз казвам,

че можеш! Кой съм аз? Не знам.

Най-трудно е да пренебрегнеш

това, което ти тежи –

сърцето щом деня ти стегне,

не дишаш… Но денят е жив!

И ти пак искаш да запазиш

мига във стръка светлина.

Опитвай! Вярвай ми – аз казвам,

че можеш! Кой съм аз? Не знам.

Ще спреш все някога? Не трябва!

Така оставаш без крила…

Не си ли птица? Не? По-слаба

от птица, казваш, си била?...

И все пак искаш да запазиш

мига във стръка светлина!

Ти можеш, вярвай ми, аз казвам,

че можеш! Кой съм аз? Не знам.

ФАНТАЗИЯ

Ти чуваш нежна

мелодия и с нея литваш –

с ръце, размахани небрежно,

в небето с птици ставаш скитник.

Тя носи те – ей там, високо,

над планини и океани –

и луташ се в безброй посоки,

във твоите криле събрани.

Пресветва и гърми над тебе,

вали безспир и твойта нежна

мелодия е непотребна

сред бурите, от мъдрост снежни!...

И паднал долу, ставаш тъжен.

Не мислиш вече. И не спориш,

дори и да твърдят, че лъжеш,

че си летял високо горе.

Какво ли става с тази нежна

мелодия? Тя нейде скрито

пак нагласява свойте мрежи

за други беззащитни птици.

ПТИЦАТА

(Преди и след)

Ти знаеш –

това не променя нещата,

щом вярваш във своите сили.

Ти пак ще

летиш, ще докосваш зората,

която във теб се е скрила.

Ще можеш

и денем да виждаш звездите,

и слънцето нощем ще свети.

Повярвай

във своите сили, с които

ще литнеш високо в небето.

- - -

Ти литна високо в небето

единствен над малкия свят и

красивото слънчево цвете

описа в поема от вятър.

И после, щом спря да се скиташ,

от своята болка обиден,

ти сам се реши със сълзите

на залеза да си отидеш…