Събрани web съчинения
За контакти:
Антракт | Поетични книги и цикли |
Дъхът ми спира

ПИСМО ДО ТЕБ

Мило коте!

Ох, думите свършват,

щом реша да говоря

със тебе!

Беше живо!

Сега си куп

мърша,

труп вмирисан си,

труп

непогребан!

Бяс ме сграбчи,

продупчи ме с нокти –

досвидя ли ми

топлото

вкъщи?

Досвидя ли ми

хлябът

насъщен? –

Котка взех, а не съм бил за котка!

Там те хвърлих

със все твои вещи:

канче,

купичка,

черга от кръпки!

И погалих

слуха ти

зловещо

със зловещите

стихващи

стъпки!

Вече месец муцунката мила

пред очите ми

все

се кокори!

Мое мъничко птиче безкрило!

Мое тъничко цвете без корен!

И те хвърлих, а ти не отгатна

мойта мисъл

в последната ласка…

Аз изпращах те!

Аз те изпратих!

И простих се, а ти…

попримлясна

и изтръгна с езика си грапав

от ръката ми

капчица

влага!

И уверено стъпи на прага

с бяло-сивата

рижава

лапа!

Беше живо! Сега си куп

мърша –

труп вмирисан,

гнил

труп

непогребан!

Аз те хвърлих –

за теб всичко свърши…

А сега, виж… говоря със тебе…

Вече месец муцунката мила

пред очите ми

все

се кокори! –

Мое мъничко птиче безкрило!

Мое тъничко цвете без

корен…

ПЕСЕН

В студа оказах се излишен.

Доскоро чувствах се певец

със силен глас. Сега съм нищо.

Сега за вас съм чужденец.

Реших и ще приема риска.

Ще отлетя. Но накъде?

Къде ще мога да премислям

и да възпявам всеки ден?

Кому туй място е известно?

Мълчите. Сигурно е там,

където въздухът е песен,

обаче се отива сам…

Спасете ме! Дъхът ми спира!

Не вярвате. Защо? Нима

не виждате, че аз умирам

и че умирам у дома?

Нима не знаете, че ваша

ще е вината ми и щом

изчезна, вечно ще ви плаши

видът на моя тъжен дом?

… Е, ясно. Трудно ще докосна

сърцата ви. Дано поне

си спомните за мойте кости

напролет, с първия копнеж…

ПЕЩ

За жалост някой духна тази свещ,

с която ме огряваха

звездите!

Сега…

Сега се чувствам като

пещ,

оставена да тлее на открито:

щом вятърът изплези ми език,

потръпвам,

разпилявам си искрите,

а вятърът ги грабва

и за миг

нанякъде

изгаснали

ги смита…

И плача!

А сълзите ми горчат!

Но най-жестокото е,

че ги вдишва

жаравата

и после, след плача,

във мен остава

куп

студена

киша!

ВЛАК

Пуфтя,

пуфтя

с локомотива,

да им напомня,

че съм жив,

а те ме сочат с пръст:

“Щастливец!

Това е то

да си

щастлив!”

Ей, хора,

толкова години

все лъскам релси –

нощ и ден,

години

без да си почина,

с години

все по-уморен!

Една ли скръб

на гръб

пренесох,

псувни,

целувки,

радост,

срам –

на гръб

стоманеноколесен,

на гръб,

огънат тук и там…

Как мислите,

дали е леко

да носиш всякакъв товар,

а пък

да виждаш

на пътеката си

светофар

след

светофар?!

След радост

скръб

на гръб

пренасях,

с целувките –

псувни

и

срам,

със гръб,

стоманено препасан,

и поочукан

тук и там!

Ей, хора,

времето ми мина

по тези релси –

нощ и ден,

години

без да си почина,

с години

все по-уморен…

Едва

пуфтя

с локомотива

да им напомням,

че съм жив,

а те

ме сочат

с пръст:

“Щастливец!”

Не съм,

не съм,

не съм

щастлив!

g
t
f
21.06.2017 (пр. 21.06.2017) | Знаци: 3794 | Прегледи: 82 | Сподели:

Съдържание / 185

Категории / 33

Имена / 9

Галерия (53)

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 27

Дописки на редактора / 19

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 10

Речи / 11

Речник на самотата / 5

Романи / 3

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 3

Посетете още