НЕРАЗДЕЛНИ

Тя е стройна и руса топола,

а пък улична лампа съм аз.

И когато наесен е гола

и във профил, и в гръб, и в анфас,

аз се влюбвам във нея дотолкоз,

че забравям да светя дори!

О, това е любовната болка,

ох, да знаете как в мен гори

електричната жичка, нагрята

от желания, страст и ел. ток!

Как по-често насрещният вятър

в лампиона ми свири с възторг!…

Но едно нещо все ме вбесява

и събужда у мен яростта.

Кой идиот там до нея постави

мръсно кошче “Пази чистота”?!

…Тя е стройна и руса топола,

на фенерите аз пък съм вожд.

И наесен, щом пак се разголи,

не изгасвам почти всяка нощ.

РЕГИНА МОРТУА

Луната кат лимон разрязан

зацапва тъмното в небето.

Сред въздуха бездъннопразен

се щурам аз безумносветъл.

Подир отблясъци издайни,

покрай засенените вишни

аз сам съм, сам сред свойте тайни

на дните миналогодишни.

И спомен лют в сърце ми пари,

боде го и кръвта му пие,

че нямам аз жена, другари

и съм затворник без килия.

Луната кат лимон разрязан

зацапва тъмното в небето.

О, аз съм сам – безумнопразен,

о, аз съм сам – бездънносветъл.

БОРОДИНО

„Ключ, ключ човърка по вратата,

но не улучва в тъмнината

ключалката ни май…

Разбойник, мамо, ах, разбойник!” –

шепти детето. „Не. Спокойно.

Баща ти е. Пак вижда тройно.

Пиян е пак. Аман.”

Ключът най-сетне се завира

и коловоза си намира,

превърта, казва „Щрак!”.

Мъжът вратата с гръм разтваря

и под надвиснала цигара

с уста опушва и обгаря

винарки цял рояк!

„Е-хе, о-хо! Здравей, жена ми!

Заб-блата з-зех и з-зех салам, и…”

Но не довършва, ах!

Жената в пристъп лаконичен

елека си дебел съблича

и към мъжа си го зафичва

с трениран чист замах.

Мъжът глава встрани привежда

и с честен поглед я поглежда.

Подава й салам.

Салам – обвит в хартия мазна,

салам – стоял във потна пазва,

салам – омразно-безобразен

салам, салам… „Ох… Срам!”

Той влиза. Тя стои, не мърда.

Той сяда. Тя стои. Разгърден,

той плещи: „Д-дай д-да ям.”

„Парите де са?”, тя го пита.

А той: „Заб-блатите отли-и-итат…”

А тя: „Заплатата – изпита!

А пък за нас – салам!”

Затишие. „Ти марш оттатък!”

Синът оттатък е изпратен,

а тя е ураган:

сред бузи – брегове разбити –

носът се люшка низ ушите

и само устните са впити

до кръв, до кръв в брега!

И става тя, каквато става.

Тя не стои, а закрещява:

снаряд подир снаряд,

продрани, палят се и – блясък! –

и още, пак – о, боже! – трясък,

яйце и орехи пригласят

в семейния преврат

и полилей тъмней зловещо…

……………………………….

…Синът, завърнал се, се блещи:

във бащиния хол

той вижда бой еднопосочен

към бащиния лик насочен

и мерник много, много точен

да го дроби на сол.

И баш когато със метлата

„на нож” жената там се мята

с вик: „Още, още пий!” –

синът възпира я с ръчица

и с жеста на същински рицар

размърдва рицарска устица:

„Спри, мамо. Татко спи.”

- - -

„Ключ, ключ човърка по вратата,

но не улучва в тъмнината

ключалката ни май…

Разбойник, мамо, ах, разбойник!” –

шепти детето. „Не. Спокойно.

Баща ти е. Пак вижда тройно.

Пиян е пак. Аман.”

АЗ, ОГНЯН

Преди бях птица и широко

ръце размахвах и… политах.

– Сега небето е високо

и няма да се върнеш читав!

...Лисица бях, дърво бях, куче

и лаех, шумолях и бягах…

– Днес зоопаркът е под ключ и

да си човек ти се налага!

...Участвах в уличен спектакъл

и с влаковете разговарях…

– Сега недей да чакаш влака,

че го направиха товарен!

...И даже няколко поети

смутих и музата остригах…

– Днес музите са с фереджета,

а пък поетите – във книга!

...И, недоволен, мисълта си

убих, прозорецът заплака…

– Сега в решетка си опасан

и след съда затвор те чака!

Не мога вече да напиша

две думи, без да си помисля,

че аз и ти, и те издишат

като балони… А не искам!

– Личи си, че не можеш. Моля –

разгледай стихчетата горе:

тук ритъм – таратор безсолен,

там рима – неразчупен орех!

...Преди и орех имах сили

да потроша и да му взема

плода! Днес… Ти видя – изгнил е!

Изгнил и стар е… Стар без време…

– Момченце, моля ти се, стига

подсмърча, хленчи, хълца, плака!

Щом недоволстваш, отсечи го

и ореха, и… орешака!

- - -

И тъй нататък, и нататък,

и пак нататък, все нататък…

– …нататък, после пак нататък

и след нататъка – оттатък!