Как се пише приказка?

Сега ще ви обясня.

Първо трябва да имате някаква оригинална идея. Ако обяснявате на 10-годишни деца, не казвайте „оригинална идея“, а го кажете описателно: трябва много интересно хрумване, нещо хитро. Когато то ни хрумне, ще се събуди и нашето въображение и ще подтикне нашата душа да направи нещо, за да покаже пред света своето интересно хрумване.

Ето и пример.

Когато за първи път обяснявах в една библиотека пред третокласници как се пише приказка, чудих се какво да им измисля. Върнах се предния ден от работа пеша, вървях два часа, но измислих. Представете си, викам, че някой е решил да прати на някого подарък. Кой някой? Не знам. Ще видим. Явно му е тъжно или поради друга причина, ала той или тя иска да прати подарък. Обаче не какъв да е подарък – а иска да прати една усмивка.

Хоп! Децата изведнъж остават с неподвижен поглед. Защото въображението им е заинтригувано от неочакваното хрумване. Да подариш на някого нещо, това е ясно, но да подариш, да пратиш усмивка, това не сме го чували – това си мислят децата, това си мислите навярно и вие сега.

Виждате ли, викам, как едно такова хрумване веднага предизвиква като пчела да жужат още най-различни хрумвания и въпроси. И вие почвате да се чудите:

- Добре, де, а как ще се пренесе тая усмивка!?

Отличен въпрос! Ами измислете как!

- Защо точно усмивка?

Прекрасно! А измислете защо?

- А кой ще праща усмивка? И на кого?

Е, това е! Това са най-важните въпроси – почвайте да ги разчопляте, да измисляте кой, защо и как, и току-виж приказката се наредила в главата ви. Остава само да я напишете.

Аз обаче ще ви кажа сега: не бързайте.

Оригиналната идея е първата стъпка. Тя е искрата, която пали огъня. Но за да гори огънят, трябва материал за горене.

Следва много важна втора стъпка.

Трябват ви още интересни подробности, детайли: това означава не толкова неочаквани, но пък затрудняващи и предизвикателни хрумвания. Може да е едно, но да е достатъчно силно, за да привлече внимание към себе си и да ви отвлече от основната идея: пренасянето на усмивката. Обикновено то не идва бързо, понякога може да го чакате с месеци и години, но когато се появи, веднага разбирате, че вече можете да пристъпите към работа. Тогава вече вашата приказка ще прилича не просто на увлекателен разказ, а на решаване на задача.

Много често тези допълнителни детайли даже не ги измисляте вие сами, а ги заимствате: от книга, от филм, от случка, от мисъл, от някого. От къде ли не.

Ето и пример.

Когато моят син беше третокласник, го накарах да си измисли приказка. Той написа нещо за някаква котка. Тая котка за моя голяма изненада се качи на самолет и изведнъж във въздуха поиска да спрат самолета, че да слезела. Ето това интересно обстоятелство, както казват възрастните, или интересна подробност, както трябва да се каже пред деца, аз съм запомнил и смятам да предложа сега да се включи в приказката.

И така, какво излиза дотук?

Някой решава да прати усмивка на някого, обаче задължително той трябва да стигне до другия със самолет. Може да пътува всякак, но задължително да има и самолет, защото много ни се ще да включим тая смешна случка с желанието на героя да спре самолета посред летеж, посред небето.

- А възможно ли е да спре самолетът наистина!? - питат пак децата.

Ами ако решите, е възможно! Това е приказка. Само трябва да сте убедителни.

Но самият факт, че героят ще се качва на самолет, вече е достатъчно провокативен (предизвикателен). Ами я си представете, че вашият герой е слон! Тогава самото качване на самолета ще роди интересни и забавни подробности.

Разбирате ли сега принципа на работа на автора на приказки?

Сега ще направя едно отклонение за възрастните. Писането на разказ, че и роман стъпва върху същата основа. Разбира се, усложнявайки базата. Ала в приказката всички обстоятелства са приемливи, защото вие я четете не за да ми вярвате, а за да извлечете нещо евентуално поучително посредством забавлението и приключението.

И най-сетне стигнахме до третата стъпка.

Сега вече е дошъл момент да си намерите или измислите герой. Кой ще я свърши тая работа? Защо ще я върши? Героят (или персонажът) трябва да си има биография, да е ясно откъде е, кои са му родители, кои са му деца, къде живее и дори защо живее.

Тук децата веднага имат идеи и почват да предлагат. Един казва:

- Нека е пингвин и нека детето пингвин да е студент на северния полюс, а родителите му да живеят на южния полюс. Значи майката праща усмивка на детето си, за да не е само.

- Много добре – казвам аз. - А как ще пренесе усмивката?

- Като рисунка! - сеща се друго дете.

- Не, най-добре да е слон! - предлага друг. - Ще е смешно, като се заклещи на влизане в самолета.

- Ама слонската усмивка е с хобот, а това прави багажа още по-голям! - отвръща друг.

И така нататък. Изборът на герой ще оглади всички неравности по вашите идеи. Много често авторите първо имат герои, а чак след това им идват идеите какво да правят с тях. Но аз ви обяснявам не кое след кое следва, а кое от кое зависи, за да напишете приказка.

Когато решите кой ще ви е герой, тогава всички моменти и подробности от историята ще почнат да се наместват, да се сплитат във вашето въображение. Буквално ще почнете да ги виждате, докато си мислите за тях наум. Казано на езика на възрастните, след намирането на героите започва сюжетирането, оформянето на епизодите, сиреч фабулата.

Стигнете ли дотук, значи сте стигнали до последната стъпка преди същинската работа: изготвянето на план, повече или по-малко подробен, както ви е удобно на вас.

Аз съм привърженик на подробния план. Когато запиша скелета на една пиеса или роман, аз мога да го заровя да отлежава години. И чак тогава, когато съм достатъчно уверен, че е време да се захвана с тях, аз разчитам много на това, че някога съм записал идеите и хрумванията си в подробен план. Понеже вече отдавна съм ги забравил.

За първи път когато обяснявах как се пише приказка, в онази училищна библиотека, аз разделих третокласниците на три групи и им заръчах всяка група да си напише собствена приказка по зададената схема за пренасянето на усмивката и задължително приключение или епизод в самолет. Те да си изберат героите и останалите подробности.

Обещах, че и аз на свой ред ще напиша приказка.

Ето я и нея.