Варненското чудовище не е мит.

С Тошко го видяхме през януари 2012-а на новите камъни в началото на вълнолома на морска гара. И го снимахме.

Първият въпрос е що е то. Какъв добитък е варненското чудовище?

Със сигурност не е верблюд. Йордан Радичков разправяше, че познавал верблюда, но той бил виждан къде Черкаско. А къде е Черкаско, къде е Варна? Неща несъвместими. Дето се вика, гледано от Варна, Черкаско е през една, та през две атомни електроцентрали – родени и неродени. Във варненския зоопарк имаме камила. Писали сме за нея – много обича да оплюва фасона на варненци. Оня ден Тошко и Митко ходили до зоопарка, питали я дали чудовището не е неин роднина, а именно верблюд. Камилата отрекла и плюла встрани.

Като видите очите на чудовището, и вие ще се съгласите, че не е верблюд, а по-скоро е някакво влечуго.

Аз и му рекох на Тошко да не ходи чак до зоопарка, щото верблюдът е литература, аз много добре знам. Ала той е петокласник и от фикции не разбира. Те били ходили с Митко да снимат градските графити по подлезите, а където няма – сами вадели спрейове, и само пътьом хлътнали в зоопарка.

Това не е първата поява на варненското чудовище.

Година-две назад било забелязано на аспаруховския вълнолом, казаха специалисти по графити. Аз мисля, че е ходило до Белослав да види ферибота и на връщане си е припомнило Аспаруховия вал, това прастаро съоръжение. Може да се е мотало тъдява още тогава - когато го е строил Аспарух (по свидетелство на варненските археолози).

Със сигурност варненското чудовище е сляпо. Направихме му снимки досами носа, даже Тошко се снима между очите му - то с нищо не показа, че му влияе нашето присъствие. Който познава що за градче е Варна, веднага ще се съгласи, че със сигурност варненското чудовище е сляпо.

По повод слепотата някои сайтове изказаха предположение да не би пък да е саламандър. Саламандрите също обичат до бродят из литературата, Карел Чапек е свидетел. Карел Чапек е чех, както братята Шкорпил, на които Варна дължи музейното си дело, както и Антон Новак, на когото пък дължи Приморската си градина – да не би чешката връзка да е причина саламандър да излезе и на варненския вълнолом. Но саламандрите са с прозрачна кожа, всичко им се вижда, докато варненското чудовище е скрито в мътната вода на варненския залив, тялото му е непрозрачно. И има очи, макар и сляпо.

Иначе очите му са топли, човешки.

Може би някой ще подхвърли: да не сте видели мираж? Не, ще му отвърна, не е мираж. Аз добре знам какво е мираж, горен и долен мираж. Ако миражът е отдолу, тогава той отразява небето. Ако е горен, тогава ефирните кристалчетата отразяват нещо отвъд хоризонта на Черно море. А там чудовищата са други.

Ако ще отразява нещо, то това трябва да бъде варненската съвест. Но е доказано, че тя не съществува, така че не може да е мираж. Няма мираж на нищото.

Повечето деца веднага ще кажат: това е кит! И не само децата, и някои антрополози го предположиха. Най-съобразителният от тях извади правилното съображение, че е възможно да е кит, загубил ехолокационния си апарат и с бясна скорост забил се във варненския вълнолом. И действително, като видите накрая снимките, ще кимнете с глава. Чудовището се е забило яко в камънака, само очите му стърчат. Но какъв е тоя ехолокационен апарат, ще попитате, къде го държи китът и как така ще го загуби. Това не е някакъв медицински апарат, а така се нарича методиката, по която китовете се движат в пространството – с пускане и отразяване на сигнал. И когато китът остарее и се повреди, тогава престава да преценява пространството. А китът е огромен и като се пусне да плава, трудно се спира и може да влачи няколко кораба с опашката си по инерция. Какво остава да се спре в последния момент пред някакъв си вълнолом. Затова National Geographic и Discovery Channel намират китове, издъхнали по самотни плажове, апропо. Но защо не е кит, е въпросът.

Китът е далеч по-огромен от заснетото. Знаете ли вие, че само сърцето на кита е 500 килограма и бие със сила от десет конски сили. Представяте ли си. Като зине да яде, ревът се разлива на километри в морската околност. Представете си ако зине да реве над повърхността. Звуковата вълна ще отнесе цялата варненска Алея първа. Ала не е кит по една далеч по-прозаична причина. Китовете ядат на ден много, твърде много. Толкова и варненският общински съвет не може да изяде за един ден. Ако се задържи само ден край Южния плаж, ще умре от глад. А как да го нахраниш? Та китът яде по десет общински съветници на порция. Помислете, това прави тегло от петнайсетина обикновени варненци.

Други предположения, които се изсипаха през тази зима. Да не е калмар. Според мен не е калмар. Калмарите имат по три сърца, а за варненското чудовище е съмнително, че и едно сърце притежава. Да не би да е октопод. Гигантски октопод, от онези, с които бившето варненско морско издателство пълнеше книгите си. Но веднага бяха посочени и контрааргументи: макар октоподът да е добра символика, известно е, че октоподът се поддава на опитомяване. А за варненското чудовище се знае, че рядко се появява и никога не става ясно защо.

Обаче този януари аз знам защо се появи.

Според мен това си е най-безспорен оцелял морски дракон. И очите му са такива, и цялата въображема линия на тялото е такава. И наскоро четох научна книга, която се кълнеше, че все някъде някаква останка от оцелял динозавър съществува из световния океан и рибарите по океаните добре го знаят и със сигурност някой ден ще се появи в Youtube. Крокодилите не са еднички оцелели от рода си.

Но аз знам защо се появи баш на варненската морска гара.

Впрочем разгледайте го сами и ще се убедите в думите ми. Предлагам ви няколко фотоса – първите са с чудовището, както бе заседнало реално и само очите му се виждаха, последният е възстановка на тялото му по подразбиране, правено с компютъра на Тошко (сина ми).

През този февруари Варна бе ударена откъм морето от много сериозна буря. Аз съм на 36 години и за пръв виждам такова нещо – морето да изхвърли камъни от основата на Алея първа и да ги запокити на асфалта, та чак до ската. Вятърът отнесе новозакачените ламаринени огради на новосформираното рибарско селище преди трета буна – изгонено там от бившия рибарски плаж близо до бункера.

И не вятърът и бурята, именно варненското чудовище я свърши тая работа – да мята камъни по Алея първа точно под носа на варненската Морска градина. Защо и как – аз не смея да знам. Но нищо чудно някоя зима варненското чудовище така да вземе да мята камъни, та да стигат чак до хлебозавода, че и оттатък.